Решение № 3121 от 25.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9128/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Рара Авис ЕООД срещу Решение 2526/16.04.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 2451/2024 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на Рара Авис ЕООД против Заповед 29/16.01.2024 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на основание чл. 177, ал. 2, т. 2, б. а от Закона за туризма (ЗТур) спрямо дружеството е приложена принудителна административна мярка спиране на дейността , и същото е осъдено за разноски. Касаторът счита обжалваното решение за нищожно касационно основание по чл. 209, т. 1 АПК, тъй като легитимира правното действие на нищожен акт. Твърди, че оспорената пред АССГ заповед е била неподписана и липсата на този реквизит на акта опорочава цялото производство. Алтернативно, касаторът счита решението за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че решението се основава на факти, които не отговарят на обективната действителност. Касае се за гражданскоправен спор, породен от отказа на лице, заявило участие в спортното събитие, за което КЗП приема, че представлява туристическа дейност , и искането му за възстановяване на заплатените вече суми, които представляват задатък. Оспорва извода, че дружеството осъществява туристическа дейност туроператор, като изготвя и продава на потребители туристически пакети, включващи настаняване, хранене и други туристически услуги спортни дейности, съставляващи значителна част от туристическия пакет, без да притежава удостоверение за извършване на този род дейност. Твърди, че съдът не е взел под внимание всички изложени от жалбоподателя факти и обстоятелства, като това, че основни участници в събитието са членове на семейството и близки познати на представляващия дружеството, което изключва осъществяването на туроператорска дейност с цел печалба. Сочи, че събитието, във връзка с което са направени констатации от административния орган е представлявало спортни занимания, видно от рекламата и приложената за него програма, а постъпилите по сметка на дружеството суми касаят единствено заплащане на спортни услуги, като тези обстоятелства също не са обсъдени от съда. Тези обстоятелства, според касатора, изключват осъществяването на туроператорска дейност, която е търговска дейност, тъй като не е осъществявана периодично и регулярно. Сочи, че предвид естеството на ангажимента 2 дни активен отдих и спорт сред природата, само за удобство на спортуващите е опосредено настаняването в хотел, за което Рара Авис ЕООД не е реализирало печалба, още повече предложеното настаняване не е било задължително за ползване, а по избор на участниците в спортното събитие, и не е било налично изхранване, нито организиран транспорт. Поради това и касаторът счита за неправилен извода, че е предоставян туристически пакет. Като потвърждение на посочените обстоятелства се сочат дадените свидетелски показания по НАХД 2738/2024 г. по описа на Софийски районен съд, предмет на което е Наказателно постановление 004365/18.12.2023 г. на директора на Регионална дирекция към Главна дирекция Контрол на пазара при КЗП. По изложените съображения се иска прогласяване на решението за нищожно, алтернативно отмяната му като неправилно. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Р. Сиракова, САК, която поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба председателят на КЗП в писмен отговор излага становище за нейната неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът не се представлява. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Административното производство започва по повод сигнал на потребител до КЗП от 10.07.2023 г. срещу Рара Авис ЕООД, за това, че дружеството не е върнало заплатена сума за туристически пакет, поради отказ на потребителя. От страна на КЗП е извършена проверка, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол от 27.07.2023 г. на служители на Регионална дирекция София към КЗП. Прието е за установено, че на 12.06.2023 г. от страна на лицето, подало сигнала, е заплатен пакет Спортно-развлекателен уикенд на Витоша 3 в 1 за периода 16-18 юни 2023 г., изготвен и продаден от Рара Авис ЕООД, който включва следните туристически услуги: настаняване в хотел Морени в Парк Витоша, храна и спортни мероприятия. Събрани са доказателства включващи оферта за горното, платежни документи за заплатена на хотел Морени услуга по хотелско настаняване. Формиран е извод, че Рара Авис ЕООД извършва туроператорска дейност продажба на туристически пакет, с включени в него туристически услуги: хотелско настаняване в хотел Морени в Парк Витоша, храна и спортни мероприятия, без дружеството да притежава удостоверение за регистрация за този вид дейност. Във възражението си по констатациите, Рара Авис ЕООД поддържа, че осъществяваната дейност касае изцяло провеждането на спортно мероприятие с близки на представляващия дружеството, включително лицето, подало сигнала, като е установено, че действително в процесното мероприятие са се включили общо пет човека, трима от които управителят на дружеството М. Вълчанова и двете й деца. Установено е, че описаният по-горе пакет от услуги е бил рекламиран и заплатен от потребителя, подал сигнала. Съдът установява, че във връзка с извършената проверка е съставен и акт за установяване на административно нарушение от 02.10.2023 г., а въз основа на него и наказателно постановление от 18.12.2023 г., обжалвано пред СРС. Въз основа на решение по т. 13 от Протокол 39 от 30.11.2023 г. на КЗП, със Заповед 29/16.01.2024 г. председателят на КЗП прилага принудителна административна мярка спиране на дейността по чл. 177, ал. 2, т. 2, б. а ЗТур спрямо Рара Авис ЕООД за това, че дружеството извършва туроператорска дейност, без да притежава удостоверение за регистрация за извършване на туроператорска дейност. При тези фактически установявания, първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма и съдържание на административния акт съгласно чл. 59, ал. 2 АПК, с излагане на фактическите установявания на административния орган и приложеното правно основание за упражненото със заповедта правомощие, като не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с установяване на релевантните факти и правото на участие на засегнатото лице в производството. В мотивите си съдът сочи, че съгласно чл. 61, ал. 1 и ал. 2 ЗТур, туроператорската и туристическата агентска дейност подлежат на контрол от държавата с цел защита и гарантиране сигурността и правата на потребителите на туристически услуги, както и с цел предотвратяване възникването на опасност от увреждане на държавни и обществени интереси в областта на туризма. Тази дейност се извършва от регистрирани съгласно закона лица. С оглед на това съдът заключава, че правният режим за извършване на туроператорска дейност е регистрационен и за него е характерна императивна уредба. Съдът приема, че осъществената от дружеството Рара Авис ЕООД дейност представлява туроператорска дейност по смисъла на § 1, т. 59 ДР на ЗТур организиране на туристически пакети, предлагани за продажба, пряко или посредством туристически агент с цел туризъм, отдих, развлечение, бизнес, участие или посещение на прояви и събития с културен и опознавателен характер, на конгресни и делови събития или с друга цел. Позовава се на дадените в ЗТур легални дефиниции и пояснения на понятията туристически пакет , туристически дейности , основни и допълнителни туристически услуги, като приема за безспорно установено, че предложеният от дружеството пакет включва туристическите услуги: настаняване в хотел, храна и спортни мероприятия. Сочи, че законът не поставя изискване за обем и систематично извършване на дейността, за да е налице осъществяване на туристическа дейност, поради което намира, че не е било необходимо органът да доказва системно извършване на такава дейност по занятие, за да приложи процесната ПАМ. Сочи, че с нея се цели именно преустановяване извършването по занятие на туроператорска дейност от лице, което не е регистрирано като туроператор по ЗТур. Съдът формира извод, че са налице предпоставките в хипотезата на соченото от органа основание по чл. 177, ал. 2, т. 2, б. а ЗТур за прилагане на ПАМ за преустановяване на дейността, доколкото с организираното мероприятие Рара Авис ЕООД е осъществило туроператорска дейност, без да притежава удостоверение за регистрация. Приема, че приложената ПАМ е в съответствие с целта на закона да не се допуска осъществяването на туроператорска дейност в нарушение на установения със ЗТур регистрационен режим, което като краен резултат е насочено към легитимния интерес на потребителите и на държавата. Така мотивиран, съдът достига до решаващия извод, че оспорената пред него заповед на председателя на КЗП е материалнозаконосъобразна, поради което отхвърля жалбата на Рара Авис ЕООД. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, от формална страна съдържа фактически и правни основания, при постановяването му са спазени административнопроизводственитe правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Твърдението на касатора за нищожност на обжалваното съдебно решение е неоснователно. Нищожността на съдебните решения е резултат от най-тежки пороци във връзка с формиране на волята на съдебния орган. Това са недостатъци, свързани с функционирането на съда, с надлежното сформиране на състава му, с изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове, с формата на съдебното решение или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана изразената воля. Следователно, за да е нищожно съдебно решение, то изцяло следва да е лишено от законова опора, да не притежава качествените характеристики на валидно съдебно решение, да е постановено от ненадлежен състав или извън пределите на правораздавателната власт на съда. В този смисъл е и тълкувателно решение 1/10.02.2012 г., по тълк. дело 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Нито един от тези пороци не е налице в случая. Аргументът на касатора, че съдебното решение е нищожно, тъй като легитимира правното действие на нищожен административен акт, е несъстоятелен. Дори тезата на касатора, че оспорената от него заповед на председателя на КЗП е нищожна, да можеше да бъде подкрепена, това щеше да доведе до неправилност на първоинстанционното решение, доколкото щеше да е налице правен извод в противоречие на закона относно липсата на основание за недействителност на административния акт по смисъла на чл. 146, т. 1 АПК. Производна на установената от Закона за туризма в чл. 177, ал. 1 компетентност на КЗП за извършване на последващ контрол за спазване изискванията на закона с изключение на чл. 168, ал. 2 и чл. 169, ал. 2 от него, е тази на председателя на КЗП или оправомощени от него длъжностни лица за прилагане на принудителна административна мярка "спиране на дейността", когато бъде установена някоя от предвидените в чл. 177, ал. 2, т. 2 ЗТур хипотези. Безспорно сред тях е и случаят на установяване извършването на туроператорска и/или туристическа агентска дейност без удостоверение за регистрация. Както правилно сочи първоинстанционният съд, туроператорската дейност е туристическа дейност, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗТур. Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 59 ДР на ЗТур, "туроператорска дейност" е организирането на туристически пакети, предлагани за продажба, пряко или посредством туристически агент с цел туризъм, отдих, развлечение, бизнес, участие или посещение на прояви и събития с културен и опознавателен характер, на конгресни и делови събития или с друга цел. Туроператорската дейност може да се извършва само от регистрирани по специалния закон лица, които отговарят на условията по чл. 61, ал. 2 и ал. 3 ЗТур, която регистрация се извършва от министъра на туризма или от оправомощено от него длъжностно лице чрез вписване в публичния Регистър на туроператорите и туристическите агенти - част от Националния туристически регистър, и на лицата се издава нарочно удостоверение за регистрация (арг.: чл. 61, ал. 4 и ал. 5 ЗТур). В настоящия случай е безспорно установено, че рекламираният от Рара Авис ЕООД Спортно-развлекателен уикенд на Витоша 3 в 1 , включва хотелско настаняване (нощувка), изхранване (нощувката включва закуска, което се установява от посоченото в адресните карти на участвалите лица, а в програмата е предвидена и вечеря) и спортни дейности, последните от които правилно органът квалифицира като допълнителни туристически услуги (легална дефиниция на понятието допълнителни туристически услуги е дадена в § 1, т. 70 ДР на ЗТур). Настаняването и храненето са основни туристически услуги, съгласно легалната дефиниция на понятието, дадена в § 1, т. 69 ДР на ЗТур. Видно е, че в случая предложението за провеждане на спортно-развлекателен уикенд на Витоша включва не по-малко от два различни вида туристически услуги с една и съща цел. Тези услуги са комбинирани от един търговец в лицето на Рара Авис ЕООД, поради което и правилно административният орган и съдът достигат до извода, че е налице предлагане на туристически пакет, по смисъла на § 1, т. 67 ДР на ЗТур. Неоснователни са твърденията на касатора, че от негова страна е направена организация единствено на спортното мероприятие, а собствен избор на участниците е както мястото на настаняване, така и изхранването. Видно както от приетата по делото като доказателство електронна рекламна диплянка, така и собствените на управителя на дружеството касатор признания, дадени в представените пред КЗП писмени обяснения, програмата на събитието включва настаняване в хотел Морени , храна и спортни активности 3 дни. Рекламното послание включва изричното заявление Хотелът, в който ще бъдем настанени , изписано върху комбинация от снимки с хотелска обстановка, както и обозначение за целта на събитието Спортно-развлекателен уикенд на Витоша На планина с Магифит , както и съобщението Последни записвания! , което може да бъде прието като подкана за приемане на пакетното предложение. Макар и да не включва услуга по транспорт, както сочи и касаторът, това не е задължително условие за организирани подобен род събития, за да се приеме, че е налице предлагане на туристически пакет от услуги. Също безспорно е установено в проведеното пред КЗП производство, а този факт не се и отрича от касатора, че Рара Авис ЕООД не е регистрирано като туроператор лице, по предвидения в ЗТур ред за това. Отричащите основателността на изводите на административния орган и съда аргументи на касатора се свеждат до липсата на реализирана печалба от проведеното събитие и липсата на системност в осъществяваната дейност. Нито едно от двете не е необходимо условие, за да се приеме, че е налице осъществяване на туроператорска дейност в случая. Регистрационният режим на туроператорската дейност предвижда като необходимо условие за осъществяване на дейността съответното лице да е търговец по смисъла на Търговския закон (що се отнася до установените в Република България лица), но съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 от Търговския закон (ТЗ), търговец е всяко търговско дружество. Рара Авис ЕООД е регистрирано като еднолично дружество с ограничена отговорност, което е вид търговско дружество, съгласно чл. 64, ал. 1, т. 3 ТЗ, т.е. е търговец, и в случай че отговаря на всички останали условия на чл. 61, ал. 2 и ал. 3 ЗТур, може да бъде регистрирано като туроператор за осъществяване на дейност по занятие. Дружеството не е вписано в публичния Регистър на туроператорите и туристическите агенти - част от Националния туристически регистър, за което да му е издадено надлежно удостоверение за регистрация, поради което и няма право да осъществява туристически дейности по смисъла на закона, каквито е установено, че са извършени чрез предложения и консумиран пакет от услуги Спортно-развлекателен уикенд на Витоша 3 в 1 . Доколкото чрез дейностите по регулиране и контрол върху туристическите дейности държавата - чрез предвидените в Закона за туризма органи, постига целите да въведе единни критерии за извършване на туристически дейности и предоставяне на туристически услуги, и да осигури защита на потребителите на туристическите услуги, то оправдано от гледна точка на тези цели е предвиденото правомощие на контролния орган в лицето на председателя на КЗП да приложи принудителна административна мярка за осуетяване извършването на подлежаща на регистрация дейност, от нерегистрирано надлежно лице, т.е. от лице, за което не е установено от компетентния орган, че отговаря на условията за извършване на дейността. Именно това е сторено с оспорената пред АССГ Заповед 29/16.01.2024 г. на председателя на КЗП, с която е наложена принудителна административна мярка спиране на дейността , тъй като е установено извършване на туроператорска дейност без удостоверение за регистрация от страна на Рара Авис ЕООД. Горното води до извод за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Като достига до същия извод, Административен съд София-град постановява правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на Комисията за защита на потребителите - юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издал оспорения в първоинстанционното производство акт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, което съдът определя в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 37 то Закона за правната помощ във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение