Решение № 16234 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8393/2012 г.

Решение № 16234 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8393/2012 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационни жалби на кмета на община гр. Благоевград и на Катерина Атанасова Папукчиева, Траяна Симеонова Стоилова, Михаил Кирилов Миленов и Сашка Димитрова Джаджарова, всички със съдебен адрес в гр. Благоевград, срещу решение № 594/21.04.2012 г., постановено по адм. д. № 911/2011 г. на Административен съд - гр. Благоевград, като в тях се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата срещу Заповед № 880/19.07.2011 г. на кмета на община гр. Благоевград или делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответниците Антон Стефанов Самарджийски и Сашо Симеонов Самарджийски, двамата от гр. Благоевград, в писмени отговор и защита и съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационните жалби са неоснователни и предлага да се оставят без уважение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че са основателни. С обжалваното решение Административен съд - гр. Благоевград, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Антон Стефанов Самарджийски и Сашо Симеонов Самарджийски Заповед № 880/19.07.2011 г. на кмета на община гр. Благоевград, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ е одобрил изменение на ПУП - ПУР и ПРЗ - за уличната регулация от о. т. 265 до о. т. 268 по имотни граници на имоти с идентификатори 04279.614.143 и 04279.614.144; от УПИ I се образува нов УПИ II за имоти с идентификатори 04279.614.143 и 04279.614.144 - по имотни граници на имот 04279.614.143 с имот 04279.614.142 и на имот 04279.614.144 с имот 04279.614.145; ПЗ за новообразувания УПИ II е одобрено изменение на начина на одобреното средно жилищно застрояването от свободно, в свързано между УПИ II и УПИ I, със съответни показатели за устройство и застрояването на новообразувания УПИ. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта е издадена в противоречие на материалния закон, като за това изменение не е налице правното основание по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, поради което като незаконосъобразна я отменил. Решението е постановено при неизяснени факти и обстоятелства, имащи релевантно значение за спора. Видно от оспорената заповед, в нея е посочено, че се издава и на основание решения за възстановяване собственост по реституционни закони, като административният орган, сега касационен жалбоподател, е твърдял и в касационната жалба твърди, че реституираният имот по решение № 172/19.06.1997 г. на Благоевградския окръжен съд, е нанесен в кадастралния план по реда на чл. 132, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.) със Заповед № 973/14.11.1997 г., като имотът е нанесен с № 8324. Твърди също така, че този новонанесен имот в кадастралния план на града през 1997 г. е идентичен с имот с идентификатор 04279.614.144, както и че е послужил за издаване на процесната заповед. Освен това съдът е приел, че имот 04279.614.144 е идентичен с имот планоснимачен 2024, но не е посочил от кой план, тъй като от приложените скици по дворищно-регулационния план от 1994 г., действувал към момента на издаване на процесната заповед, с който е одобрен парцел I-ви, в същия не е включен имот с такъв номер. В тази връзка и вещото лице не е уточнил, имот 2024 от кой план е. С оглед на това е останал неизяснен въпросът реституираните имоти с решенията, посочени в заповедта, на които се е позовал административният орган за издаването й, нанесени ли са в кадастралния план. Следва да се постави допълнителна задача на вещото лице, което да отговори на въпроса: имот пл. № 8324 по Заповед № 973/14.11.1997 г. къде попада по последно одобрените регулационен и кадастрален план от 1994 г., като представи скица върху която нанесе с различен цвят същия имот, включително и на кой имот по заповедта и кадастралната карта и регистри съответствува. Освен това съдът е следвало да изясни и обстоятелството приложен ли е дворищно-регулационния план след влизане на ЗУТ в сила, по предвидените в § 6, ал. 2 и 4 ПР на ЗУТ срокове, с изравняване на частите в съсобствения дворищно-регулационен парцел. Това обстоятелство също има значение за спора, тъй като разпоредбите на чл. 134 ЗУТ за изменение на планове са приложими и при неприложена регулация съгласно § 8, ал. 2, т. 2 ПР на ЗУТ, т. е. може да се поиска изменение на ПРЗ и поради това, че същите планове не са приложени, в случая с изравняване на частите в съсобствения парцел, по реда на чл. 111, ал. 1, пр. второ ЗТСУ (отм.). От скиците по делото се вижда, че УПИ I, преди издаването на настоящата заповед, е бил образуван в съсобственост от няколко имота по действувалия кадастрален план /най-вероятно с различни квадратури/, като изравняването на частите в съсобствения парцел, се заличават имотните граници. В тази връзка следва да се има предвид, че една от целите, преследвани от ЗУТ е и тази, по възможност регулационните граници да минават по имотните, включително и по възможност за всеки имот по кадастъра да се отрежда самостоятелен УПИ. Това обстоятелство може да се изясни с назначаване на допълнителна задача на вещото лице, което също има значение законосъобразността на заповедта. Като се има предвид изложеното при постановяване на решението съдът е допуснал съществено процесуално нарушение - чл. 171, ал. 4 АПК, като не е указал на страните, че за относими за спора обстоятелства от значение за делото, не се сочат доказателства за изясняването им. В тази връзка решението е и необосновано, като без да са изяснени тези обстоятелства е прието, че заповедта на кмета е незаконосъобразна. В тази връзка заповедта би била незаконосъобразна по отношение на оспорилите я жалбоподатели, само доколкото се нарушават пряко техни права и законни интереси с непосредственото засягате на собствените им имоти. Налице са отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът следва да изясни посочените по-горе обстоятелства с възлагане на допълнителна задача на вещото лице, както и следва да изиска от община гр. Благоевград да представи по делото приложената скица към заповед № 973/14.11.1997 г., както е посочено в същата и която е нейна неразделна част. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК,