Решение № 2136 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5929/2014 г.

Решение № 2136 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5929/2014 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Бериван Фелах Омер - гражданка на Ирак, срещу решение № 1822 от 21.03.2014 г., постановено по адм. дело № 12206 от 2013 г. от Административния съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), в открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител - юрк. Славова, оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - София-град, е отхвърлил като неоснователна жалбата на Бериван Фелах Омер срещу решение № 1949 от 15.10.2013 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ й е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Правилен бил изводът на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В рамките на административното производство кандидатката за закрила не била заявила причини, които да обосноват наличието на основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Нямало твърдения за наличието на осъществено спрямо лицето преследване съгласно легалната дефиниция в чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Нежеланието на оспорващата да се завърне в Ирак, защото майка й се страхувала да не бъдат открити от похитителите на съпруга й, било по съображения относно личните й усещания за нейната защитеност и сигурност, което не съставлявало основание за предоставяне на статут на бежанец. Съдът е приел за законосъобразно и решението в частта му относно липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденката по чл. 9 от ЗУБ. От наличните доказателства по делото безспорно се установявало, че кандидатката за закрила не е била принудена да напусне Ирак поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е била застрашена от такива посегателства при завръщането си в страната по произход. При постановяването на решението си административният орган бил спазил и императивното изискване на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като бил обсъдил всички наведени от кандидатката за закрила факти и обстоятелства от личната й история заедно с въпроса относно сигурността на страната й по произход. Позовал се е на данните, съдържащи се в справка № 01-2547 от 04.04.2013 г. на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ относно положението в Иракски Кюрдистан. Заявените от лицето причини от личен и семеен характер не се включвали в обхвата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, т. е. същите не съставлявали други причини от хуманитарен характер, които да обусловят предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати съдопроизводствени нарушения. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. От информацията, дадена от жалбоподателката при интервютата й в ДАБ, не може да се заключи, че тя изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, национална, етническа, политическа или социална принадлежност. Страхът от преследване, на който се позовава чужденката, е поради отвличането на баща й, което тя твърди и което остава недоказано, предвид факта, че се позовава на свои смътни спомени и на разказа на майка си. Казва, че баща й е отвлечен през 2005 г., без да може да конкретизира месеца. Майка й имала съмнение, че хората, отвлекли съпруга й, са открили адреса им в гр. Захо, където са живели 4 години, без да получават заплахи. Самата тя не е получавала заплахи. Поради това и не може да се приеме, че е налице някоя от визираните в ал. 1 на чл. 8 от ЗУБ хипотези. В този смисъл е основателен изводът на съда, че не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут на чужденката. Не са налице предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателката. Търсещата закрила се позовава преди всичко на несигурната обстановка в Ирак. В тази насока съдът е направил обстоен анализ на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От анализа на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ във връзка с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз, и в съответствие с информацията относно състоянието на сигурността в Ирак, съдържаща се в представената по преписката справка от 04.04.2013 г. на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ относно положението в Иракски Кюрдистан, следва да се приеме, че не е налице заплаха за молителката поради ситуация на безогледно насилие в държавата й по произход. От представената в открито съдебно заседание справка № 01-836 от 24.01.2015 г. относно Република Ирак, и по-конкретно по въпросите за районите в Ирак, в които групировката Ислямска държава има влияние или контролира, и възможностите за вътрешно разселване не може да се направи извод, че степента на насилие е "масово и безогледно". Сложната ситуация в Ирак сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 от ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касаторката нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението на Административния съд - София-град, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,