Решение № 2864 от 19.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12072/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЦПО Зелени аквакултури и социално въздействие към Сдружение Технологичен институт по аквакултури представлявано от своя директор чрез процесуален представител, срещу решение 1307 от 16.10.2024 г., постановено по административно дело 350/2024 г. от Административен съд Монтана, с което е отхвърлена жалбата му против заповед ЛД-01-05-43/21.05.2024 г. на Председателя на Националната агенция за професионално образование и обучение. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и необоснованост се иска отмяната му и присъждане на направените в цялото производство деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба Председателя на Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) чрез процесуален представител и в представено от него писмено становище оспорва същата с изложени доводи за неоснователност и моли съда да остави сила обжалваното решение и му присъди направените в това производство деловодни разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснати нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон. Решението е законосъобразно. Неоснователен е наведеният довод, че съдът не е извършил пълна проверка за законосъобразност на оспорената пред него заповед по реда на чл. 168, ал.1 АПК на всички отменителни основания по чл. 146 АПК. Твърденията за постановяване на акта в нарушение на изискванията по чл. 30, ал. 2 и чл. 35 АПК са неоснователни. В случая разпоредбата на чл. 30, ал. 2 АПК е неприложима, тъй като производството не е започнало по искане на касационния жалбодател, а въз основа на констатациите от извършена проверка, отразени в констативен протокол с вх. РД-03-56/14.03.2024 г., изготвен от комисия, назначен със заповед РД-03-1/03.01.2024 г. на ответника. От доказателствата по делото не се установява и нарушение по чл. 35 АПК актът да е постановен без да са изяснени фактите и обстоятелствата по случая. Твърдението в касационната жалба, че в случай че му е била предоставена възможност да даде становище би могъл да даде обяснение за липсата на дейност в процесния период на потвърждава факта, че такава не е била извършване, като този факт е констатиран от комисията въз основа на подадената от касатора информация, съгласно изискванията по чл. 22, ал. 8 от Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО) за извършената дейност през предходната календарна година и годишен доклад за самооценка на качеството чрез информационната система на агенцията. Констатацията на този факт, който не се оспорва от страните обуславя извод за наличие на предпоставките по чл. 49г, ал. 6, т. 2 ЗПОО, предвиждащ, че лицензията се отнема окончателно, когато съответния център е преустановил извършване на разрешената дейност за повече от 12 месеца. От цитирания текст следва извод, че законодателят приема като достатъчно основание за отнемане на лицензията единствено факта на преустановяване на дейността за посочения срок без да сочи изключения, свързани с причините за това. Вярно е, че в ЗПОО няма изрично определение за понятието преустановяване на дейност, но няма и такова дейност. Същото може да бъде извлечено от разпоредбите на чл. 3 и чл. 5, ал. 2 ЗПОО, както и от останалите текстове на цитирания закон, като по отношение на касационния жалбодател, който е имал лицензия за професионално обучение дейността е пряко свързана именно с осъществяването на такова. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че последният при подаване на информацията и доклада по чл. 22, ал. 8 ЗПОО сам е посочил преустановяване на дейност. От изложеното следва, че актът е постановен при спазване изискванията по чл. 35 АПК, при което изводът на първоинстанционния съд за постановяването в съответствие с предвидените административно производствени правила е правилен. Решението е обосновано. Съдът е изяснил релевантните за спора факти, като въз основа на тях е формирал изводите си при извършената проверка по реда на чл. 168, ал.1 АПК, които са изложени подробно и аргументирано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото касационния жалбодател следва да бъде осъден да заплати на администрацията при ответника направените в касационното производство деловодни разноски в размер на 800 лв., представляващо заплатено възнаграждение за един адвокат, който размер е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение