Решение № 12187 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2268/2010 г.
ВАСIV отделение19.10.2010 г.докладчик Галина Матейска
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 640/07.12.2009 г. по адм. дело № 35/2009 г. на Варненския окръжен съд, Административно отделение, Втори състав и вместо него постановява: ИЗМЕНЯ заповед № Г-ПР-193 от 31.03.2006 г. на Кмета на Район "Аспарухово", Община Варна, с която е одобрена оценка на извършени подобрения в размер на 2757.00 лева в поземлен имот № 1921, попадащ в имот № 3428 по плана на новообразуваните имоти на местност "Боровец - юг", к. р. 403, землище на кв. Галата, гр. Варна, като увеличава стойността на подобренията на 2954.00 лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 12187 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2268/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Гроздан Господинов Марков, жив. гр. Варна, чрез адв. Николай Ташев - АК Варна, срещу решение № 640 от 07.12.2009 г. на Окръжен съд Варна, постановено по адм. дело № 35/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № Г-ПР 193/31.03.2006 г. на Кмета на Район "Аспарухово" Община Варна, с която е одобрена оценка на извършени в предоставен за ползване имот подобрения. Касаторът изразява недоволство от съдебния акт, който според него е неправилен поради нарушение на материалния закон и явно необоснован - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че мотивите на съда са изключително вътрешно противоречиви. 1. съдът приема, че жалбата е основателна, но в изложението по същество се заемат други непоследователни правни позиции; 2. нарушен е основен принцип в административното и изобщо в съдопроизводството - забрана за влошаване на положението на жалбоподателя; 3. изключването на част от подобренията е неправилно, като противоречи на дадените указания за тълкуването и приложението на закона; 4. неправилно е тълкуван и приложен закона и по отношение на това дали заварените в имота строежи, макар и без строителни книжа следва да бъдат оценявани. Моли атакуваното съдебно решение да бъде отменено и изменена заповедта в частта, в която е одобрена оценката на подобренията, като се добавят всички налични такива и да бъде увеличена до един по-висок, справедлив размер - този на действителната пазарна цена на всички направени в имота подобрения, които са трайно закрепени към него. Ответникът - Кмета на Община Варна, Район "Аспарухово" не заявява становище по жалбата. Заинтересованите страни Здравка Николова Стойкова и Георги Николов Апостолов също не вземат отношение. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима, като по същество е неоснователна. Обжалваното решение е правилно. Съдът се е съобразил с указанията на Върховния административен съд, дадени в отменителното му решение, като е обсъдил становищата на страните и заключенията на съдебно-техническите експертизи и е изложил подробни мотиви във връзка с релевантните за спора обстоятелства. Съобразил е и Постановление № 6 от 1974 г. по гр. дело № 9/1974 г. на Пленума на Върховния съд по някои въпроси относно подобренията върху недвижим чужд имот и е обосновал, защо одобрената със заповедта на кмета на Район "Аспарухово" - Община Варна оценка на извършените подобрения в имота, се явява по-висока от действителната. Законосъобразно е приел, че не следва същата да бъде определена към по-ниския размер, тъй като ще се влоши положението на жалбоподателя. Постановил е решение в съответствие с приложимия материален закон, за което не се обективира наличие на касационни отменителни основания, заявени с жалбата и което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява частично основателна. С решение № 640/07.12.2009 г. по адм. дело № 35/2009 г., в производство по реда на § 4л, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. чл. 33, ал. 1 ЗАП, Варненският окръжен съд, Административно отделение, Втори състав, ОТХВЪРЛЯ жалбата на Гроздан Господинов Марков срещу Заповед № Г-ПР-193/31.03.2006 г. на Кмета на Район "Аспарухово", Община Варна, с която е одобрена оценката на извършените подобрения в размер на 2 757 лева, в поземлен имот № 1921 попадащ в имот № 3428 по плана на новообразуваните имоти на местността "Боровец-юг", к. р. 403, землище Галата, гр. Варна, подлежаща на изплащане от наследниците на Никола Стойков Апостолов на ползвателя Гроздан Господинов Марков. Първоинстанционният съд е приел, че следва да отхвърли жалбата, тъй като оценката на подобренията и насажденията по допълнителната СТЕ (съдебно-техническа експертиза), съобразено с указанията дадени от ВАС с отменителното решение № 7623/10.06.2009 г. по адм. дело № 1980/2009 г., е в размер на 2 479 лв., т. е. по-ниска от тази, определена от административния орган и не следва да се влоши положението на жалбоподателя. За да определи тази сума съдът е посочил, че се е съобразил и с Постановление № 6/27.12.1974 г. на Пленума на ВС (Върховния съд) и е изключил от заплащане: маза с каменни стени с бетонов пояс, което подобрение представлява незаконен строеж по смисъла на ЗУТ и подлежи на премахване; метална конструкция за асма, плочници с базалтови плочи и метална врата, тъй като са движими вещи и могат да бъдат демонтирани и преместени, без да бъде нарушена тяхната цялост; лозарските колове, тъй като те могат да се отделят от земята без да бъде нарушена тяхната цялост и да се преместят; подобрението представляващо постройка с дървена конструкция, тъй като изрично в издаденото разрешение за строеж по типов проект № 7/14.07.1980 г. е записано, че при отчуждаване на имота постройката подлежи на премахване, а не на заплащане; както и изградената външна тоалетна, тъй като тя има обслужващи функции по отношение на леката дървена барака. Така постановеното съдебно решение е частично неправилно. Преди всичко останало следва да се отбележи, че делото се намира за втори път във Върховния административен съд. Първоначално по жалбата на Гроздан Господинов Марков срещу Заповед № Г-ПР-193/31.03.2006 г. на Кмета на Район "Аспарухово" е било образувано адм. дело № 1008/2006 г., по което с решение № 721/25.11.2008 г. Варненският окръжен съд, Административно отделение, II състав е изменил заповедта, като е определил оценка в размер на 3 724.71 лева. По касационна жалба на Георги Николов Апостолов срещу това решение е образувано адм. дело № 1980/2009 г. по описа на Върховния административен съд, по което дело с решение № 7623 от 10.06.2009 г. тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение отменя решението на Варненския окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав с конкретни указания, които са следните: съдът да изясни дали подобренията са извършени преди или след издаване на оспорената заповед предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, както и да отговори на доводите на страните относно приложението на съдебната практика по чл. 72 от ЗС - Постановление № 6/1974 г. по гр. д. № 9/74 г. на Пленума на ВС по някои въпроси относно подобренията върху недвижим чужд имот. При новото разглеждане на спора в съдебното решение постановено по адм. дело № 35/2009 г. има някои неточности като например: 1. становището на участващият в производството прокурор от ВОП (Варненска окръжна прокуратура), дадено в съдебно заседание на 19.11.2009 г. е, че "жалбата е основателна и следва да бъде уважена", а съдът е отразил в решението си, че "представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на жалбата"; 2. написано е на стр. 2, че "на н-ците на Никола Стойков Апостолов с Решение № 574/07.12.1998 г. на Общинска служба "Земеделие и гори" гр. Варна с решение № 537/22.07.1998 г. на Поземлена комисия гр. Варна е признато правото на собственост върху нива от 7 дка ..." - второто решение явно е погрешка цитирано, защото е верен първия номер като следва да се посочи от ВАС, че точно то е издадено от Поземлена комисия гр. Варна, а не от Общинска служба "Земеделие и гори" гр. Варна; 3. написано е също на стр. 2, че "наследникът на Никола Стойков Апостолов - Георги Николов Стойков е подал молба до Кмета на район "Владислав Варненчик" с искане да бъде направена оценка на подобренията в процесния имот № 1921", като погрешно е не само фамилното име на лицето - Стойков вместо Апостолов, но и адресата - защото в действителност молбата е подадена до Кмета на Район "Аспарухово"; 4. отразено е, че "съдът намира жалбата за основателна", а от развитите по-нататък съображения и направени правни изводи всъщност излиза, че е неоснователна. Всички тези несъответствия всъщност съществуват и в първото съдебно решение, което е постановено при първоначалното разглеждане на жалбата по адм. дело № 1008/2006 г. и в този си вид те са приповторени и при новото разглеждане. Повтарянето на тези грешки чрез преписване на цели абзаци обаче не е касационно основание и за отстраняването им има друг ред - чл. 175 от АПК. В новото съдебно решение, което понастоящем е предмет на касационна проверка се съдържат противоречиви становища относно това, коя съдебно-техническа експертиза (СТЕ) следва да се кредитира - първоначалната или допълнителната. На стр. 4 трети ред отгоре съдът е посочил, че "кредитира заключението по първоначалната СТЕ, а не това по допълнителната, като взе предвид задължителните указания на ВАС", а на същата страница по-долу съдът посочва, че "следва да се кредитира заключението по допълнителната СТЕ по отношение на тези подобрения, които са трайно прикрепени към земята, като не се кредитира заключението по първоначалната СТЕ". Правилно е становището, че макар и двете експертизи да са изготвени въз основа на Наредбата за базисни цени на трайните насаждения (ДВ, бр. 107/2000 г.), тъй като тази наредба касае само оценката на насажденията, но не и на подобренията, е меродавна допълнителната СТЕ, тъй като в нея вещото лице е извършило оценка на подобренията въз основа на данни, публикувани в Справочник за цените в строителството и "Строителен обзор". В тази връзка съдът погрешка е изключил от заплащане "маза с каменни стени с бетонов пояс", тъй като такова подобрение изобщо не фигурира в допълнителната СТЕ, а само в първоначалната в т. 22, което заключение, както се установи по-горе, съдът не е кредитирал и е неотносимо. В противоречие с приетото в Постановление № 6/1974 г. по гр. дело № 9/1974 г. на Пленума на Върховния съд съдът е приел, че следва да не се заплащат подобренията - метална конструкция за асма, плочници с базалтови плочи и лозарските колове. Това са движимости, премахването на които ще увреди значително имота. Същите следва да бъдат включени в оценката със стойности според заключението на вещото лице от допълнителната СТЕ, както следва: т. 5 - "пътеки - плочници, стари стъпала, бордюри" - 130 лева; т. 6 - "метална конструкция асми" - 225 лева и т. 8 - "лозарски колове" - 120 лева, като общата сума възлиза на 475 лева. Съображенията на съда относно "метална врата" - т. 3; "постройка с дървена конструкция - барака" - според т. 1 от СТЕ "сграда" и "външна тоалетна" - според т. 4 от СТЕ - "дв. клозет и склад", се споделят от настоящия касационен състав. Изложеното до тук налага обжалваното пред ВАС съдебно решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което обжалваната пред ВОС заповед на Кмета на Район "Аспарухово" да бъде изменена на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, като към определената от съда оценка от 2479 лева се добави сумата в размер на 475 лева, тоест оценката ще възлезе на 2954 лева. Само за пълнота следва да се поясни, че тази стойност съдът, макар и да не е описал подробно, е получил вследствие изключването от оценката на т. 1, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 8 от допълнителната СТЕ, а трайните насаждения са признати в пълен обем - по вид и стойност. На практика определената от кмета на района оценка от 2757 лева се увеличава на 2954 лева, тоест със 197 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,