Решение № 12447 от 8.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6252/2020 г.

Решение № 12447 от 8.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6252/2020 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Център за спешна медицинска помощ-Силистра, подадена чрез пълномощник адвокат С. Николов, срещу решение № 14/26.02.2020 г., постановено по адм. дело № 178/2019 г. по описа на Административен съд гр. Силистра, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на касатора против Решение № 1040-18-43/28.06.2019 г. на и. д. директор на ТП на НОИ гр. Силистра, потвърждаващо оспорено по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2 б. "г" КСО Разпореждане № 5104-18-7/13.05.2019 г. на длъжностно лице при ТП НОИ-Силистра. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради съществени съдопроизводствени нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендират се разноски. Ответната страна по жалбата Директорът на ТП на НОИ Силистра взема становище за нейната неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Д. Г., чрез пълномощник адвокат Й. Цветанова, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски по чл. 38, ал. 2 ЗА. Представителят на ВАП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на Административния съд да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, тя е неоснователна. При постановяване на контролираното решение не са допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, нарушения на материалноправните разпоредби на закона и необоснованост, като същото се явява правилно и законосъобразно. По силата на трудов договор съпругът на ответницата Г. е заемал длъжността "фелдшер" - половин щатна бройка, в ЦСМП-Силистра, филиал Дулово. Към същия момент лицето е имало сключен основен трудов договор, също за длъжността "фелдшер", с ЦСМП-Разград, филиал гр. Исперих. Видно от работни графици за м. декември 2018 г. от двамата работодатели се установява, че на 04.12.2018 г. лицето е следвало да застъпи нощна смяна в ЦСМП - филиал Дулово. Безспорно е установено, че работното му време е било от 19. 30 ч. вечерта до 7. 30 ч. на следващия ден. Около 18. 20 ч. същият е напуснал дома си в гр. Исперих и е тръгнал за работа със собствения лек автомобил марка "Сузуки", модел "Гранд Витара, с рег. [рег. номер на МПС]. От материалите по дознание № 259 ЗМ-199/2018 г. на РУ-Дулово и протокол за ПТП с пострадали лица от 04.12.2018 г. се установява също така, че на път II-23, км 97+470, в близост до с. Окорш, при управление на собствения си лек автомобил Г. претърпява ПТП. Установено е, че на мокър и заснежен пътен участък загубва управлението на автомобила и се преобръща извън пътя в ляво по посоката на движение. В резултат на нараняванията при катастрофата същият е починал по-късно същата вечер, като от изготвеното съобщение за смърт № 61/05.12.2018 г. е видно, че причина за смъртта е коремна травма, която е предизвикала остра следкръвоизливна анемия. На 05.03.2019 г. преживялата съпруга, ответницата Г. е подала в ТП на НОИ декларация за трудова злополука. Със Заповед № 1015-18-26/06.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ е открито производството по разследването на злополуката и са определени членовете на комисията за разследване. Въз основа информацията, съдържаща се в събраните при проверката документи и предварителните разговори с членовете на комисията, председателят на комисията съставя проект на протокол за резултатите от разследването на злополуката. Протоколът е подписан от председателя на комисията и от трима от членовете, като останалите двама членове са отказали да го подпишат. Като свидетели по делото са разпитани както председателят, така и членовете на комисията. От дадените пред съда показания в с. з. на 22.01.2020 г. Става ясно, че свидетелите са отказали да подпишат протокола, въпреки че са били запознати от председателя на комисията, че имат право да подадат възражения, ако не са съгласни със съдържанието му. Останалите членове на комисията потвърждават, че не са се събирали на заседание, но изтъкват, че всеки от тях е бил запознат със събраните писмени доказателства и е обсъждал предварително с председателя обстоятелствата около злополуката, като са стигнали до съответните изводи, които са намерили отражение в протокола. Въз основа на документите в досието и данните в информационната система по чл. 33, ал. 5, т. 7 КСО е издадено е разпореждане № 5104-18-7/13.05.2019 г. на длъжностното лице при ТП НОИ-Силистра, с което на основание чл. 60, ал. 1 от КСО декларираната злополука вх. № 5101-18-6/05.03.2019 г. се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО с мотива, че е станала по време на обичайния път на осигуреното лице при отиване от основното му място за живеене в гр. Исперих до работното му място в гр. Дулово. Разпореждането е обжалвано от ЦСМП-Силистра по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "г" КСО. С Решение № 1040-18-43/28.06.2019 г. на и. д. директор на ТП на НОИ гр. Силистра жалбата е оставена без уважение като неоснователна и е потвърдено разпореждането за приемане на злополуката за трудова. За да постанови решението си, първоинстанционният съд правилно е възприел, че оспореното решение е издадено от посочения в чл. 117, ал. 3 КСО компетентен орган – ръководителя на териториалното поделение на НОИ. Решението е в предписаната от закона писмена форма, с всички необходими реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, като при постановяването му не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Направил е извод за неоснователност на оплакването на жалбоподателя, че административният орган не е изяснил релевантните за правния спор факти. В хода на административното производство са събрани достатъчно доказателства, изясняващи фактическата обстановка. Тези доказателства са подложени на задълбочена преценка, при която са изведени обосновани изводи. Липсва и противоречие на материалния закон. Съгласно чл. 55, ал. 1 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. В случая е налице увреждане на здравето, възникнало внезапно, което е предизвикало временна неработоспособност. Злополуката е настъпила по време и място, когато пострадалото лице е било ангажирано във връзка и по повод работа в интерес на предприятието. Счел е, че тези факти са напълно достатъчни като законово основание злополуката да бъде приета за трудова, като сочи и практика на ВАС. Съгласно чл. 55, ал. 3 КСО, не е налице трудова злополука, само ако пострадалият умишлено е увредил здравето си. По аргумент от чл. 11, ал. 2 НК умишленото увреждане означава пострадалият да иска или да допуска настъпването на вредоносните последици от поведението си. Жалбоподателят не доказва, че пострадалият съзнателно е извършил действия, които да обективират пряк или евентуален умисъл за самоувреждане. Констатирал е, че административният орган е спазил принципите на законност и съразмерност, като е сторил необходимото да изясни обективната истина, да даде правилната квалификация на злополуката и в крайна сметка - да гарантира правата на осигуреното лице. Решението на Административния съд е правилно. При постановяване на решението съдът е обсъдил правно релевантните за спора факти и направил обоснован извод за незаконосъобразност на административния акт. Не са налице касационни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Доводите на касатора са били наведени и обсъдени и от първоинстанционния съд и не са налице основания за промяна изводите на съда. Първоинстанционният съд подробно е установил релевантните за спора факти и обстоятелства в съответствие със събраните по делото писмени доказателства като е формирал законосъобразни и обосновани изводи. Правилно съдът е отхвърлил жалбата срещу оспореното решение. Съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО "Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. От така очертаните правни разпоредби е видно, че фактическият състав на трудовата злополука включва следните предпоставки: увреждане на здравето на осигуреното лице; увреждането да е настъпило внезапно; да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия, както и наличие на причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат; увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Спорът в случая е налице ли е трудова злополука по смисъла на чл. 55 /2/ т. 1, вр. /1 КСО, като от доказателствата по делото, вкл. и от тези по административната преписка и досъдебното производство категорично е видно, че осигуреният и в трудови правоотношения с касатора Г. е претърпял злополука /ПТП/ при отиване на работното му място по обичайния му маршрут, вследствие на което е последвал и леталния му изход. За горното са налични писмени доказателства, съгласно които лицето е имало трудов договор с ЦСМП, по график е следвало да застъпи нощна смяна /от 19. 30 ч. /, като за работа е тръгнало от дома си в гр. Исперих с л. а. за гр. Дулово, по единствения пряк път между двата града – републикански път II – 23, на който е настъпило и ПТП. Възраженията на касатора най-общо са свързани с допуснати при откритото със заповед на директора на ТП на НОИ разследване на злополуката процесуални нарушения, като същите са несъстоятелни. С посочената Заповед от 06.03.19 г. са били определени членове на комисията, съобразно изискванията на НУРРОТЗ, в състава на която са включени и представители на работодателя – касатор. Възраженията на последния са във връзка с отказа на двама от членовете-представителите на работодателя и на работещите да подпишат протокола, изготвен в хода на разследването. В случая, и чрез проведени по делото разпити на свидетели е установено, че въпреки отказа двамата са имали възможност да се запознаят със съдържанието на протокола, поради което не е налице нарушение на процесуалните правила. В този смисъл е и цитираното от първоинстанционния съд решение № 6517/17 по а. д. № 2428/16 на ВАС, 6-то отд. При проведеното разследване от комисията всичките й членове са били запознати с казуса и с документите по него, като няма нормативно изискване за провеждането на общи, с присъствието на всички съвещания. Разпоредбата на чл. 58 /6 КСО въвежда оборима презумпция относно доказателствената сила на изготвения протокол, която не е надлежно оборена дори и след проведеното всестранно и пълно съдебно производство. Констатациите на комисията не се различават от установеното в хода на разследването по приложеното досъдебно производство, както по отношение на времето и мястото на злополуката, така и относно причините за ПТП и причинно-следствената връзка между него и смъртта на Г. В случая всички предвидени в закона предпоставки за квалифициране на злоупотребата като трудова са налице, като произнасянето в този смисъл на административния орган е законосъобразно и правилно. Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентния орган по чл. 117, ал. 3 КСО - ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, в предвидената от чл. 59, ал. 2 АПК форма, актът е мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му – чл. 55 КСО. Не са допуснати нарушения на производствените правила, които да са от категорията на съществените, не са нарушени правата на страните в производството. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното, съдът счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Като се съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция, действителната му фактическа и правна сложност, и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на НОИ следва да се присъди сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Подлежи на уважаване своевременно направеното искане от пълномощника на Д. Г. за присъждане на разноски, като в полза на адв. Й. Цветанова следва да се присъди адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (безплатна помощ на материално затруднено лице) в размер на 350 лева, платими от Националния осигурителен институт (съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК). Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,