Решение № 3713 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14928/2011 г.

Решение № 3713 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14928/2011 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Гроздан Кочов Попов от гр. София, против решение от 25.05.2011 г., постановено по адм. дело № 2116/2008 г. на Софийския градски съд, административно отделение, III-в състав, с което е отменен отказ за отмяна на отчуждаване, обективиран в заповед № РД-54-198/30.04.1999 г. на кмета на Столична община, на имот пл. № 999-ст., кв. 29, в. з. "Киноцентъра" - II част, като вместо него съдът се е произнесъл по същество и е постановил отмяна на отчуждаването на основание чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС на следния имот: парцел VII - 999 (стар), кв. 29, в. з. "Киноцентъра" - II част, понастоящем съставляващ УПИ VII-469, кв. 29. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на приложимия реституционен закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът в нарушение на приложимия материален закон е събирал доказателства за законността на постройката, реализирана в спорния имот. Съдът е следвало да приеме, че върху процесния имот е отстъпено право на стоеж в полза на наследодателя на жалбоподателя, което е реализирано. Вещното право на строеж не се погасява с погиване на вещта - ако постройката погине, носителят на правото на строеж може да я построи отново, без да е нужно да му се учредява ново право на строеж. Съдът не е обсъдил съдържанието на правото на строеж, с което е достигнал до незаконосъобразни изводи, че същото е погасено. Вещното право на строеж, учредено върху чужда земя, се погасява само ако не се реализира в 5-годишен срок, а не с погиване или разрушаване на постройката. В настоящия случай върху имота е учредено вещно право на строеж в полза на трето добросъвестно лице, което право е реализирано и не е отнето/прекратено по административен ред на основание чл. 67 от ЗС (отм.) или чрез прехвърляне или отказ, което изключва възможността за отмяна на отчуждаването на процесния имот в хипотезата на чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. По тези съображения се претендира отмяна на обжалваното решение, като се иска съдът да се произнесе с решение по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата против отказа за отмяна на отчуждаването на процесния имот. Ответникът - Лиляна Янкова Арнаутска, чрез процесуални представители адв. Ваня Седефова и адв. Нина Седефова, представя писмено възражение и писмени бележки, с които взема становище за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение намира за правилно, постановено в съответствие с материалния закон, процесуалните правила и обосновано. Двамата процесуални представители поддържат идентични доводи и в съдебно заседание. Ответникът - Станислав Марсел Стоянов в съдебно заседание се представлява от адв. Стефанов, който счита касационната жалба за неоснователна и моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно моли да бъде оставено в сила. Ответникът - кметът на Столична община, чрез процесуалния си представител юрк. Каменова, изразява становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и моли да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на СГС е правилно и законосъобразно. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и я е отменил. Правилно е приел също така, че са налице предпоставките на чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС за отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността върху процесния имот. За да достигне до този извод съдът е изследвал всички условия, най-важното от които е дали сградата, построена от Кочо Попов, е законна и е допуснал събирането на доказателства в тази насока. Когато върху отчужден имот е изградена сграда без необходимите строителни книжа и документи, одобрени и утвърдени по надлежния ред, построената сграда се счита за незаконна, а незаконната сграда, построена върху чужд имот, не е основание за отказ на реституция, тъй като имотът се счита за незастроен по смисъла на чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Поради гореизложеното касационната жалба следва да се отхвърли. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледано по същество е основателна. Производството пред Софийския градски съд е образувано по жалба от наследниците на Янко Стоянов Арнаутски - Евгени Янков Стоянов, впоследствие заменен в процеса от наследника му Станислав Марсел Стоянов, и Лиляна Янкова Арнаутска, против отказ за отмяна на отчуждаването, обективиран в заповед № РД-54-198/30.04.1999 г. на кмета на Столична община, на имот пл. № 999-ст., кв. 29, в. з. "Киноцентъра" - II част. Оплакванията на жалбоподателите са били, че върху отчуждения от наследодателя им имот е отстъпено право на строеж в полза на трето лице, но изградената от него едноетажна паянтова постройка с площ 31 кв. м не е ситуирана върху предвиденото за строителството петно, за същата не са одобрявани архитектурни проекти, не са изготвяни редовни строителни книжа, т. е. постройката е незаконна, а освен това е безстопанствена и полуразрушена, поради което са налице основания за отмяна на отчуждаването на имота в хипотезата на чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. С обжалваното решение СГС е приел, че настоящият случай попада в приложното поле на чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, тъй като е отчужден незастроен недвижим имот, върху който впоследствие е учредено право на строеж в полза на трето лице. По отношение на изградената от това лице постройка съдът е счел, че същата е незаконна - изградена е в отклонение от описаното по представените строителни книжа като квадратура и местоположение. Незаконно построената сграда не дава основание да се приеме, че към момента на влизане на реституционния закон в сила е започнало фактическо строителство по смисъла на чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, и тъй като са налице и другите положителни предпоставки на чл. 1, ал. 1 от закона, съдът е приел, че следва да бъде отменено отчуждаването на имота. Обжалваното решение е неправилно. Същото е постановено в нарушение на приложимия материален закон. Неоснователни са доводите на ответната страна Лиляна Арнаутска за недопустимост на касационната жалба, тъй като същата била подадена от лице, което няма право да участва в съдебното производство и не е следвало да бъде конституирано като страна в процеса. Настоящият състав напълно споделя становището, че в реституционното производство по чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС участват единствено административният орган и лицето, поискало възстановяване на имота. Трети на така създалото се административно правоотношение лица, които не са били участници в административното производство нито имат право на жалба срещу постановения административен акт, тоест не са активно легитимирани да обжалват заповедта на кмета и да бъдат конституирани като жалбоподатели, нито следва да участват в съдебното производство в друго процесуално качество. Независимо от това, с решение № 13628/11.12.2008 г. по адм. дело № 12479/2008 г. петчленен състав на ВАС е уважил искане от Гроздан Кочов Попов - наследник на Кочо Трайков Попов, за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК, на решение № 5709/13.09.2000 г. по адм. дело № 2049/2000 г. на ВАС и оставеното в сила решение от 29.12.1999 г. по адм. дело № 3231/1999 г. на СГС, като е върнал делото на СГС за ново разглеждане от друг състав от началото на съдебното производство, с указания за конституиране на молителя като страна при новото разглеждане на делото. В изпълнение на задължителните указания на ВАС, СГС е конституирал Гроздан Попов като заинтересована страна по адм. дело № 2116/2008 г. След като Гроздан Попов е участвал като страна в процеса, той има право на касационна жалба против акта на съда, поради което същата е допустима за разглеждане по същество. По делото не е било спорно обстоятелството, че е отчужден незастроен недвижим имот и правилно съдът е приел, че приложимата хипотеза е тази по чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Имотът не е отчужден за конкретно мероприятие, а за нуждите на СГНС (Софийски градски народен съвет) по реда на чл. 5, ал. 3 от Указ № 115 за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуалното жилищно строителство. Последната разпоредба е допускала да бъдат отчуждавани по реда на Закона за собствеността за нуждите на народните съвети имоти на частни лица във вилните строителни зони с оглед върху тях възмездно да се отстъпва право на строеж за вили на нуждаещи се граждани. В тази връзка с договор № 43/03.03.1970 г., въз основа на решение на ИК на СГНС по Протокол № 3/09.02.1970 г., статия 24, т. 5, е отстъпено право на строеж на Кочо Трайков Попов върху държавна земя, представляваща процесния имот. По делото са приложени Акт № 7443/24.01.1975 г. за държавна собственост на недвижим имот - вила на един етаж, застроена на 31 кв. м, както и заповед № II-1977/18.11.1975 г., с която е наредено да се отпише от актовите книги за държавните имоти и да се предаде на правоимащите лица недвижим имот - едноетажна вилна постройка, застроена на 31 кв. м. Спорният по делото въпрос е дали в реституционното производство следва да се преценява законността на извършеното строителство в изпълнение на отчуждителното мероприятие. Нормата на чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС въвежда като специално изискване, наред с общите по чл. 1, ал. 1, върху имота да не е започнало фактическо строителство към момента на влизането на закона в сила - 25.02.1992 г. Законодателят не е въвел като изискване да се изследва законността на строителството, а да се установи само наличието на такова строителство. Ето защо първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно решение, като е обосновал правните си изводи с констатираната незаконност на постройката. В настоящия случай са налице достатъчно данни, че в имота е била построена едноетажна сграда, понастоящем разрушена. Не могат да се приемат доводите на ответната страна Лиляна Арнаутска, че правото на строеж е било погасено по давност, тъй като не е било упражнено в 2-годишния срок, съгласно договора от 1970 г., нито в общия 5-годишен срок съгласно Закона за собствеността. По делото е приложен Акт за държавна собственост № 7443/24.01.1975 г., съгласно който, считано от 24.01.1975 г. е одържавен имот, бивша собственост на Кочо Трайков Попов, на основание чл. 11 от Закона за наследството, представляващ вила на един етаж, застроена на 31 кв. м., като е посочено, че сградата е построена през 1972 г. Това означава, че към 24.01.1975 г. правото на строеж безспорно е било реализирано. Неотносими са доводите на ответната страна, че правото на строеж не е било учредено по надлежния ред. В производството по чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС се преценява законосъобразността на постановения отказ за отмяна на отчуждаването с оглед предпоставките по чл. 1, респ. чл. 2 от закона. В хипотезата на чл. 2 се преценява дали фактическото строителство е започнало, което в настоящия случай означава да се установи дали правото на строеж е фактически реализирано, без да се преценява дали това право е валидно учредено. Първоинстанционният съд правилно е издирил приложимата норма на чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, но е достигнал до необосновани правни изводи за наличие на предпоставките на сочената разпоредба за отмяна на отчуждаването, тъй като е безспорно, че фактическото строителство не само е започнало, но е и било приключило към момента на влизане на реституционния закон в сила. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе с решение по същество, с което да отхвърли жалбата на Станислав Марсел Стоянов и Лиляна Янкова Арнаутска против отказ за отмяна на отчуждаването, обективиран в заповед № РД-54-198/30.04.1999 г. на кмета на Столична община, на имот пл. № 999-ст., кв. 29, в. з. "Киноцентъра" - II част. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение