Решение № 6753 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3607/2026 г.

Образувано е по касационна жалба от А. М. А.-изпълнителен член на съвета на директорите на „Соларпро Технолоджи“ АД, ЕИК 206164294 със седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, п. к. 1592, Христофор Колумб № 41, ет. 6, чрез процесуален представител адвокат А. Георгиев – САК, против Решение № 7949 от 26.02.2026г. на Административен съд – София – град по адм. дело № 195/2026г. С него се отхвърля жалба на „представляващия дружество „ Соларпро Технолоджи“ АД против Решение № ИНД-ИУЕЕО-08-00 от 05.11.2025г. на министъра на околната среда и водите. Поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно като от съдържанието на жалбата се извеждат като касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон, и изрично посоченото съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се иска отмяната на решението и решаване на спора по същество като бъде отменен оспорения отказ. Ответникът, министърът на околната среда и водите, чрез процесуален представител юрисконсулт Найденова взема становище за неоснователност на жалбата, по съображения изложени и в писмена защита от юрисконсулт Петков. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административния съд е образувано по жалба от дружеството против Решение № ИНД-ИУЕЕО-08-00/05.11.2025г., издадено на основание чл. 81, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците, по заявление от „Соларпро Технолоджи“ АД за издаване на разрешение за индивидуално изпълнение на задълженията по чл. 14, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗУО за излязло от употреба електрическо и електронно оборудване. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че не са отстранени нередовности по указания на органа, като е констатирано, че договорът между СОЛАРПРО ТЕХНОЛОДЖИ АД и „СВ Транс БГ“ ЕАД не обхваща дейност по събиране и транспортиране на отпадъци от електрическо и електронно оборудване. Също така, че приложения договор сключен с чуждестранно лице се установява, че то има право единствено да извършва дейности по предварително третиране на отпадъци с код 16 02 14, описани в договора, като в документа е посочено, че отпадъците, образувани при предварително третиране ще се предават за оползотворяване в друго съоръжение, т. е друг обект. Съдът е разгледал по същество жалбата на дружеството, като е възприел мотивите на административния орган и отхвърлил като неоснователна. В препис са следните „Административен съд София-град, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Административното производство е образувано по заявление вх. № УО-6/07.08.2025 г. на „Соларпро Технолоджи“ АД за издаване на разрешение за индивидуално изпълнение на задълженията по чл. 14, ал. и ал.2, т.1 от ЗУО и наредбата по чл. 13, ал.1 от ЗУО за излязло от употреба електрическо и електронно оборудване. Със заявлението дружеството е представило договор за спедиторски услуги, сключен на 25.07.2025 г. с "СВ Транс БГ" ЕООД за транспортиране на отпадъци с код 160214 и 160605 по ЗУО ведно с решение за регистрация на това дружество № 13-РД-00000693 -03 от 21.01.2025г., издадено на основание чл. 78, ал.9 от ЗУО; проект на програма по чл. 53 от ЗУО; банкова гаранция за добро изпълнение; платена такса по чл.12, ал.1, т.5 от ПМС 136/2011г.; удостоверение от ТД на НАП, че жалбоподателят няма задължения към 14.08.2025г. С писмо изх. № УО-6-1 от 03.09.2025 г. на заместник-министъра на околната среда и водите, на основание чл. 86, ал. 2 и ал. 4 от ЗУО са дадени указания на жалбоподателя за отстраняване на констатираните нередовности. Конкретно е указано заявителят да представи договори с лица, притежаващи документ по чл. 35 от ЗУО за рециклирани и/или оползотворяване на отпадъците, в т.ч. подготовка за тези дейности, чрез които се осигурява изпълнението на задълженията; да съобрази програмата по чл. 53 от ЗУО с изискванията на чл.22 от наредбата. Даден е 2 мес. срок за отстраняване на нередовностите. Писмото е получено от жалбоподателя на 23.09.2025г. Преди да получи писмото, с допълнение към заявлението от 18.09.2025г. жалбоподателят е представил в МОСВ предварително рамково споразумение с Aerisoul Metal & Energi Corp.s.r.o, което разполага с разрешения за извършване на дейности с кодове R12 и R5 съгласно приложени решения от 28.02.2023г. и от 05.03.2024г. на компетентния орган на Република Словакия. Отделно от това и в изпълнение на указанията, дадени с писмо изх. № УО-6-1 от 03.09.2025 г., жалбоподателят е представил на 26.09.2025г. актуализирана програма по чл. 53 от ЗУО в съответствие с чл.22, ал.1, т.6 от Наредбата. Въз основа на така проведеното административно производство и събраните в хода на същото писмени доказателства е издадено оспореното в настоящото съдебно производство решение, с което е отказано издаването на разрешение на "Соларпро Технолоджи" АД за индивидуално изпълнение на задълженията по чл. 14, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗУО за излязло от употреба електрическо и електронно оборудване. Отказът е мотивиран с това, че заявлението и приложените към него документи не отговорят на нормативните изисквания на чл. 10, чл.14 и чл. 22 от НИУЕЕО, както и че заявителят не е отстранил указаните му с писмо изх. № УО-6-1 от 03.09.2025 г. нередовности в заявлението. Като несъответни на изискванията са посочени: липса на регистрационен документ на "СВ Транс БГ" ЕООД за извършване на дейност по събиране и транспортиране на отпадъци от електрическо и електронно оборудване с код 160214 и 160605; липса на разрешение на Aerisoul Metal & Energi Corp.s.r.o за извършване на дейност по оползотворяване на отпадъци, а само за предварително третиране на отпадъци с код 160214; посоченият в т. ІV, таблица 2 от програмата по чл. 53 от ЗУО не отговаря на заявения за разрешение период за извършване на дейността. Решението е съобщено на жалбоподателя на 26.11.2025г., а жалбата срещу него е подадена на 10.12.2025г. При така установените факти, съдът обосновава следните правни изводи: Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок срещу подлежащ на оспорване административен акт. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. При извършена служебна проверка на законосъобразността на оспореното решение съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на основанията посочени в чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че административният акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 81, ал. 1 от ЗУО, а именно: министъра на околната среда и водите, в предвидената от чл. 87, ал. 1 от ЗУО форма и съдържание. Административният орган е изложил в решението фактически и правни основания за издаването му (съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК). В хода на административното производство са спазени предвидените в ЗУО ред и срокове за разглеждане на подаденото от "Соларпро Технолоджи" АД заявление и не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Производството е образувано по заявление по образец, съгласно чл. 81, ал. 2 от ЗУО. Към подаденото от дружеството заявление по образец са приложени изброените в чл. 81, ал. 4 от ЗУО документи. След проверка на документите в съответствие с правомощията по чл. 86, ал. 2 от ЗУО на заявителя са дадени указания за отстраняване на констатирани от органа нередовности. Оспореното решение е постановено след получаване на допълнителните документи от заявителя. Неоснователни са доводите на оспорващото търговско дружество за ненадлежно изпълнение на задължението по чл. 86, ал. 2 от ЗУО от страна на административния орган. Съгласно тази разпоредба компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице може еднократно да изисква от заявителя отстраняване на нередовности и/или предоставяне на допълнителна информация към заявлението, когато това е необходимо за изясняване на фактите по чл. 81. Дадените от МОСВ указания с писмо изх. № УО-6-1 от 03.09.2025 г., противно на изложеното в жалбата, са конкретни, точни и ясни с цел изясняване на фактите по чл. 81. На първо място, разпоредбата дава право, а не вменява задължение на административния орган. На второ място, органът може да упражни това свое право еднократно, т.е. при констатирани нередовности в представените допълнително след дадените указания документи, ответникът не разполага с такава възможност. На трето място, с писмото е поискано представяне на договор по чл. 81, ал.4, т.4 от ЗУО, какъвто не е бил приложен с първоначалното заявление. Относно програмата действително указанието не е ясно, но жалбоподателят правилно го е изтълкувал и изпълнил след представяне на споразумението с Aerisoul Metal & Energi Corp.s.r.o. На четвърто място, несъответствието на представените документи с изискванията на закона, не представлява нередовност или непълнота, която може да се отстрани по реда на чл. 86, ал.2 от ЗУО. Същото подлежи на преценка по същество на заявлението, след като същото е надлежно окомплектовано с документи за фактите по чл. 81. Оспореното решение е издадено и в съответствие с приложимите материалноправните разпоредби на закона. Съгласно нормата на чл. 87, ал. 2 от ЗУО компетентният орган отказва издаването на разрешение, когато е налице някое от изброените в нормата основания. В случая, с обжалваното решение, министърът на околната среда и водите е приел, че са налице основанията за отказ, предвидени в чл. 87, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ЗУО, а именно: заявлението и/или приложените към него документи по чл. 81 от ЗУО не отговарят на нормативните изисквания (т. 1) и заявителят не е отстранил указаните му нередовности или не е предоставил допълнителната информация в срок (т. 3). По посоченото, съгласно чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗУО основание за отказ, в мотивите на решението са изтъкнати следните нормативни изисквания, на които заявлението и приложените към него документи не отговарят: чл.10, чл.14 и чл. 22 от НИУМПС и чл. 81, ал.4, т.3 и 4 от ЗУО. Съгласно чл. 10, ал.1 от НИУЕЕО лицата, които пускат на пазара ЕЕО, отговарят за разделното събиране, транспортирането, съхраняването, предварителното третиране, подготовката за повторна употреба, рециклирането, оползотворяването и обезвреждането на ИУЕЕО, образувано от пуснато от тях на пазара ЕЕО. В случая подаденото от жалбоподателя заявление касае отпадъци от електрическо и електронно оборудване, което касае кодове 1602 съгласно Приложение №1 към Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците. От тях предмет на договора за спедиторски услуги със „СВ Транс БГ“ ЕООД е оборудване с код 160214 - излязло от употреба оборудване, различно от упоменатото в кодове от 16 02 09 до 16 02 13. Видно от регистрационен документ № 13-РД-00000693-03 от 21.01.2025г., издаден от директора на РИОСВ – гр. Стара Загора, дружеството няма регистрация за събиране и транспортиране на отпадъци с този код. Такава регистрация същото придобива с регистрационен документ № 13-РД-00000693-07 от 08.12.2025г., издаден след издаване на процесното решение. Следователно към момента на издаване на решението за отказ, „СВ Транс БГ“ ЕООД не може да транспортира посочените отпадъци, т.е. с договора си с това дружество жалбоподателят не може да носи отговорност за разделното събиране и транспортиране на този вид отпадък. Подаденото от жалбоподателя заявление касае дейности по оползотворяване на отпадъци R5 - Рециклиране или възстановяване на други неорганични материали съгласно Приложение №2 към ЗУО от отпадъци с код 160214. Видно от решение изх. № OU-LV-OSZP-2024/001237-006 от 05.03.2024г. на отдел „Околна среда“ при Областна администрация – Левице, Република Словакия, Aerisoul Metal & Energi Corp.s.r.o. има право да извършва единствено дейности по съхранение и предварителна обработка на отпадъци с този код (дейности R12 и R13). За дейности по R1- R11 това дружество няма регистрация. Отпадъците, образувани при предварителното третиране, се предават за оползотворяване в друго съоръжение. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 16 от ДР на ЗУО, "Организация по оползотворяване" е юридическо лице, регистрирано по Търговския закон или съгласно националното му законодателство, което не разпределя печалба и което управлява и/или самостоятелно извършва дейностите по разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на масово разпространени отпадъци. Следователно към момента на издаване на решението за отказ, Aerisoul Metal & Energi Corp.s.r.o не може да оползотворява посочените отпадъци чрез дейност R5 - Рециклиране или възстановяване на други неорганични материали, т.е. с договора си с това дружество жалбоподателят не може да носи отговорност за рециклирането и оползотворяването на този вид отпадък. Жалбоподателят не може да изпълни и изискването на чл. 14, ал.1,т.1 от НИУЕЕО, според което лицата, които пускат на пазара ЕЕО, попадащо в категориите на приложение № 3, са отговорни за постигане на следните цели за ИУЕЕО, попадащо в категории 1 или 4 от приложение № 3: а) оползотворяване на не по-малко от 85 на сто; б) подготовка за повторна употреба и рециклиране на не по-малко от 80 на сто. Като фактическо основание за постановения отказ в оспореното решение е посочено несъответствието на посочения в т. ІV, таблица 2 от програмата период на действие със заявения за разрешение период. Съгласно чл. 88, ал.1 от ЗУО разрешението се издава за срока, посочен в заявлението, но не по-дълъг от 5 години, и съдържа условия, определени от компетентния орган. В случая в заявлението липсва заявен период на действие, поради което съдът приема, че е за 5 год. Следователно програмата по чл. 53 от ЗУО следва да включва 5 годишен период на действие. В таблица 2 по раздел ІV от програмата липсва прогнозно количество на пусната от жалбоподателя на пазара ЕЕО – фотоволтаични панели за 2028г. и 2029г., както и такова, за което жалбоподателят е длъжен да осигури разделно събиране, оползотворяване и подготовка за повторна употреба и рециклиране. Т.е. в тази част програмата включва 3 год. период на действие. Съгласно чл.22, ал.1, т.1 от НИУЕЕО лицата по чл. 21, ал. 1 изготвят програмата по чл. 53, ал. 1 ЗУО, която включва описание на избраната система за разделно събиране и за начина на изпълнение на задълженията по чл. 10 и 14 и предварителен финансов разчет за обезпечаване на инвестиционните и експлоатационните разходи по години, както и доказателства за финансовото обезпечаване на първоначалните инвестиционни и експлоатационни разходи. Следователно представената от жалбоподателя програма не съдържа посоченото описание за целия период на действие на разрешението. В обобщение на изложеното настоящият съдебен състав намира оспореното решение за законосъобразно, което налага отхвърляне на жалбата. Законосъобразни са изводите на административния орган, че заявлението и/или приложените към него документи по чл. 81 или учредителният акт на организацията по оползотворяване не отговарят на нормативните изисквания. Законосъобразни са и изводите, че в хода на административното производство заявителят не е изпълнил указанието, дадено на основание чл. 86, ал. 2 от ЗУО за представяне на договор с лице, притежаващо документ по чл. 35 от ЗУО за рециклиране и/или оползотворяване на отпадъци, чрез който се осигурява изпълнението на задълженията, тъй като представеният такъв не осигурява в цялост това изпълнение. Поради това жалбата следва да се отхвърли като неоснователна." Така постановеното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, при необоснованост и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По делото са направени доводи и възражения от страните, които не са намери отговор в мотивите на съда. Попълването на делото с доказателства от съществено значение на спора до приключване на устните състезания съдът приел за недопустимо в хипотезата на чл. 142 АПК. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 142 е наименована „Преценка за съответствието с материалния закон“ и гласи, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Според ал. 2 установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Така цитирана уредбата разделя нормативните юридически факти, каквито са материалните норми – по благоприятен или по неблагоприятен закон, отменен, отпаднал, изменен и др. от юридическите факти, за които няма забрана да се приемат и ценят и след издаване на административния акт. По аргумент от разпоредбите на чл. 226, ал. 2 АПК следва да се ценят доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства още първоначалното разглеждане на делото, каквото задължение съществува според чл. 226, ал. 2 АПК, дори и след отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. При така цитираната уредба решението е постановено при не обсъждане на всички доводи на страните и доказателствата по делото, което е касационно отменително основание за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховен административен съд, шесто отделение