Решение № 12954 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5349/2009 г.

Решение № 12954 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5349/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 АПК. Образувано е по касационна жалба на "ДКЦ Сливен" ООД, гр. Сливен срещу Решение № 3 от 30.01.2009 г. по адм. д. № 224/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Сливен, в частта му, с която жалбата е била отхвърлена. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон. Ответникът Директор на Районна здравноосигурителна каса гр. Сливен моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 3 от 30.01.2009 г. по адм. д. № 224/2008 г., в обжалвана му част, Административен съд - гр. Сливен е отхвърлил жалбата на "ДКЦ Сливен" ООД гр. Сливен срещу Заповед № РД-09-866 от 18.08.2008 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Сливен, в частта й, с която на цитираното дружество е наложена санкция в размер на 1620 лв. Съдът е приел за установено, че при диспансерното наблюдение на 18 задължително здравноосигурени лица не са изпълнени изискванията за честота, периодичност, обем и вид медицински дейности и изследвания. Действително, в състава на Арбитражната комисия е участвал лекаря-контрольор, изготвил медицинския протокол, но това не е довело до съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Направен е окончателния извод за неоснователност на жалбата в тази й част. Решението, в обжалваната му част, не страда от визираното в касационната жалба отменително основание. Действително в Арбитражната комисия по чл. 75 ЗЗО е участвала д-р Ася Първанова старши инспектор, лекар-контрольор в отдел "ДОКИМПДПА" при РЗОК гр. Сливен, която е била проверяващо длъжностно лице и е съставила Медицински протокол за извършване на контрол по изпълнението на договорите с изпълнители на ПИМП и СИМП № РД-13-02-31 от 9.05.2008 г. Съгласно чл. 246, ал. 1 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г. (НРД-2006 г.) арбитражната комисия се състои от шест членове - равен брой представители на РЗОК и на районната колегия на съответната съсловна организация. Нито в ЗЗО, нито в разпоредбите на чл. 246 - 255 от НРД-2006 г. не се съдържа изрична забрана лекарят-контрольор, съставил медицинския протокол да участва в състава на арбитражната комисия, нито задължение за него да си направи самоотвод. Съгласно чл. 248, ал. 2 НРД-2006 г. всяка от страните по спора може в писмен вид да поиска отвод на член от комисията, ако са налице обстоятелства, които пораждат основателни съмнения относно неговата безпристрастност и независимост. От административната преписка, приета като доказателство по първоначалното дело се установява, че "ДКЦ Сливен" ООД гр. Сливен не е упражнил това свое право по отношение на д-р Ася Първанова. След като в нормативната уредба липсва забрана лекарят-контрольор, извършил проверката да участва в състава на арбитражната комисия, то в случая не е налице нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на заповедта за санкции само на това основание. В тази връзка решаващият състав на Върховния административен съд преценява също така, че по въпроса дали процесните нарушения са извършени или не по първоначалното дело е била назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза, която е била приета в съдебното заседание, състояло се на 8.01.2009 г. в присъствие на Управителя на "ДКЦ Сливен" ООД гр. Сливен Кръстев, който не е оспорил тази експертиза Решението по делото е било постановено съобразно резултатите от заключението на вещото лице. В тази връзка липсват съмнения за безпристрастност, както и такива че нарушенията, за които наложената санкция е била оставена в сила, действително са били извършени. Други оплаквания в касационната жалба не са наведени, а съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. По изложените съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а съдебния акт се оставя в сила в обжалваната му част. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,