Решение № 9154 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6314/2012 г.

Решение № 9154 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6314/2012 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Симеон Петров Симеонов против решение № 239 от 13.01.2012 г. по адм. дело № 7773/2011 г. на Административен съд - София град. В нея се правят доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - началникът на Отдел "Пътна полиция" при СДВР не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Симеон Петров Симеонов против заповед № 111069 от 08.02.2011 г. на началника та Отдел "пътна полиция" при СДВР, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "изземване на свидетелството за управление на МПС поради неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП". Съдът е установил от фактическа страна, че с описаните в обжалваната заповед влезли в сила наказателни постановления на Симеонов са отнети 42 контролни точки, вместо посочените от органа 40 к. т. Приел, че освен описаните в заповедта 6 бр. наказателни постановления по делото е представено и наказателно постановление № 111089 от 31.01.2011 г., връчено на същата дата на жалбоподателя, с което му е наложено административно наказание глоба и са отнети 8 к. т., т. е. общо отнетите контролни точки са 50. При това положение съдът е приел, че са изпълнени законовите предпоставки за прилагане на ограничителната мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП спрямо жалбоподателя - като водач е загубил правоспособността си и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството си за управление на МПС. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон и не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяната й. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е неправилно и необосновано. Излага доводи, че визираното в решението наказателно постановление № 111089 от 31.01.2011 г. не му е известно - такъв административнонаказателен акт не му е съобщаван и връчван. Твърди, че към датата на издаване на оспорената заповед са му били възстановени 1/3 от контролните точки и е имал 29 к. т., поради което незаконосъобразно административният орган е разпоредил да се изземе свидетелството му за управление на МПС. В подкрепа на изложеното представя удостоверение за преминато допълнително обучение с рег. № 21/06.06.2009 г., издадено от "Скорпион" ЕООД гр. Перник за това, че на 06.06.2009 г. е завършил успешно курс за допълнително обучение, съгласно чл. 157, ал. 3 от ЗДвП. При тези съображения иска да се отмени обжалваното решение и се реши спора по същество като се отмени оспорения административен акт. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Съдът правилно е приел, че с влезли в сила наказателни постановления на жалбоподателя са отнети всички получени контролни точки, в резултат на което е загубил придобитата правоспособност и съобразно разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП е следвало да върне свидетелството за управление на МПС. Неизпълнението на това задължение поражда правомощие за административния орган да приложи предвидената в чл. 171, т. 4 от ЗДвП ограничителна мярка спрямо жалбоподателя. Доводите на касатора, че частично е възстановил отнетите контролни точки и представените в тази връзка доказателства не обуславят различен правен резултат. В чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е предвидено, че броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява чрез частично увеличаване с 1/3 от първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 г., при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни документи. В случая по делото липсват доказателства касаторът да е изпълнил задължението си да заплати наложените наказания "глоба" след влизането в сила на наказателните постановления, следователно не са изпълнени законовите предпоставки за частично възстановяване на контролните точки. По отношение на възражението относно наказателно постановление № 111089 от 31.01.2011 г. следва да се посочи, че същото е основателно, но не променя крайния извод за законосъобразност на обжалваната заповед. На първо място по преписката не е приложено такова наказателно постановление и на следващо - съдът неправилно се е занимал с фактически обстоятелства, извън визираните от административния орган като основания за издаване на оспорената заповед. Съдът проверява изпълнени ли са изискванията за налагане на ограничителната мярка само въз основа на фактическите и правни основания, на които се е позовал административният орган в оспорената заповед. Доколкото обаче с изброените в процесната заповед наказателни постановления са отнети контролни точки на водача, които надхвърлят максимума на притежаваните по закон 39 к. т., допуснатото нарушение от съда е несъществено, т. к. крайният извод за липса на основания по чл. 146 от АПК за отмяна на административния акт е правилен. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,