Решение № 12930 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4028/2009 г.

Решение № 12930 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4028/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за българските документи за самоличност. Образувано е по касационна жалба на Пейчо Николов Пеев, ЕГН ХХХХХХХХХХ, от гр. Пловдив, ул. "Кардам", № 5, ет. 3, ап. 6, против Решение № 1329 от 15.12.2008 година по адм. д. 1025/2008 година по описа на Административен съд - Пловдив, 15-ти състав по съображения за неправилност на изводите на съда относно размера на задължението, послужило като основание за издаване на процесната заповед, с определянето му въз основа на неточно посочени лихви в изпълнителните листи, довели до неправилни изчисления и в заключението в. л. В. Шиева в изпълнителното производство, съобразно които задължението възлиза на 5472.29 лв. С твърдение за размер на задължението от 4745.57 лв., под размера на минимума по чл. 76. т. 3 ЗБЛД (Загл. изм. ДВ. бр. 82/2009 г) се поддържа искане за отмяна на решението, както и на Заповед № З-2379 от 22.04.2008 година на Директора на ОД "Полиция" - Пловдив при МВР. Ответната страна - Директорът на ОД "Полиция" - Пловдив при МВР не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С оспореното решение Административен съд - Пловдив отхвърля жалбата на Пейчо Николов Пеев против Заповед № З-2379 от 22.04.2008 година на Директора на ОД "Полиция" - Пловдив при МВР, с която, на основание чл. 78, ал. 1 ЗБЛД (Загл. изм. ДВ. бр. 82/2009 г.) му е забранено напускането на Република България и издаването на паспорти или заместващите ги документи за срок от датата на издаването на заповедта до отпадане на основанието. Преценявайки събраните доказателства първоинстанционният съд приема за установено започването на административното производство по искане на Държавен съдебен изпълнител при Пловдивски районен съд от 10.03.2008 година за прилагане спрямо длъжника по и. д. 7542/2001 година по описа на СИС при ПРС - Пейчо Николов Пеев принудителна административна мярка по чл. 76, т. 3 от ЗБЛД (Загл. изм. ДВ, бр. 82/2009 г.). Искането посочва основанието и размера на задължението, което към 14.08.2006 година е в размер на 5472.29 лв., обстоятелствата на извършени от длъжника разпореждания с имущество, невъзможността за принудително изпълнение върху собствено МПС поради неизвестност на местодомуването му и липсата на обезпечение на задължението. В решението искането е обсъдено съобразно приложените два броя карти - образец по ЗБДС, копие на изпълнителен лист от 06.02.1995 година, издаден по гр. дело № 48/1995 г. по описа на РС гр. Левски, копие на съдебно- икономическа експертиза в изпълнителното производство за размера на задължението, въз основа на които обосновано е прието за доказано наличието на предпоставките на чл. 76, т. 3 ЗБЛД (загл. изм. ДВ, бр. 82/2009 г.) за налагане на принудителната административна мярка. Обосновано, с оглед обсъдените доказателства, съдът приема за установено наличието на парично задължение за жалбоподателя в големи размери - над 5000.00 лв. по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗБЛД (Загл. изм. ДВ, бр. 82/2009 г.). Законосъобразно, като изхожда от диспозитивния характер на нормата на чл. 76 ЗБЛД (Загл. изм. ДВ. бр. 82/2009 г.), съдът приема, че право на административния орган е, действайки в условията на оперативна самостоятелност, да прецени необходимостта от налагане на мярката при категорично установеното наличие на предвидените в закона предпоставки. В решението са обсъдени и приети за неоснователни възраженията на жалбоподателя за пороци в актовете, послужили като основание за образуване на производството по налагане на административната мярка, по съображения, че преценката за тяхната законосъобразност се намира извън компетентността на административния орган, не могат да бъдат обсъждани като правноирелевантни и в съдебното производство. При проверката за законосъобразност на оспорения административен акт първоинстанционният съдът го намира издаден от компетентен орган, при съобразяване на изискванията за форма и съдържание. Обосновани са крайните изводи на съда за съобразяване на заповедта с приложимите материално - правни разпоредби и целта на закона. Без да са посочени конкретни касационни основания, искането за отмяна на обжалваното решение и заповедта за налагане на принудителна административна мярка са обосновани в касационната жалба с наличието на пороци в изпълнителния лист от 06.02.1995 година по гр. д. 48/1995 година на Районен съд гр. Левски и заключението на съдебно - икономическата експертиза по и. д. 7542/2001 година на СИС при ПРС, които са послужили като основание при определяне на размера на задължението над 5 000.00 лв. Тези два акта, както приема и първоинстанционният съд, не могат да бъдат подлагани на преценка в специалното административно производство по т. 3 на чл. 76 ЗБЛД (Загл. изм. ДВ. бр. 82/2009 г.), както и при провеждания съдебен контрол върху издадената заповед. Представеният изпълнителен лист се ползва с обвързваща доказателствена сила до представяне на доказателства за погасяване на задължението по него било поради отмяна на акта, въз основа на който то е възникнало, поради изпълнение или друга предвидена в закона причина. Отпадането на основанието подлежи на установяване в други производства, поради което законосъобразно е изразеното от първоинстанционния съд становище за недопустимост на преценката както от страна на административния орган, така и от съда, на неговата валидност. Заключението на експертизата, изготвена по и. д. 7542/2001 година на СИС при ПРС, представлява доказателство в производство различно от настоящия процес, което с оглед разпоредбата на чл. 171 от АПК, не може да бъде предмет на обсъждане при съдебния контрол, поради което правилно е приета като неотносима и в обжалваното решение. С оглед изложеното оспорения акт е законосъобразен. Настоящият касационен състав не установява основания за отмяна и при извършената служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, поради което Върховният административен съд, пето отделение