Решение № 2516 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14945/2008 г.

Решение № 2516 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14945/2008 г., VII о., докладчик съдията Ваня Анчева Производството е по 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на началника на Районно полицейско управление (РПУ) - Пазарджик, против Решение № 402/29.10.2008 г. по адм. д. № 276/2008 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. От изложените оплаквания се извеждат твърдения за наличие на основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во от АПК за касиране на съдебния акт като неправилен. Ответникът - Павлин Петров Петракиев, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за основателна. Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Адм. д. № 276/2008 г. по описа на Административен съд - Пазарджик е образувано по жалба на Павлин Петров Петракиев от гр. Белово, против заповед № 1500/23.04.2008 г. на началника на РПУ - Пазарджик, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС до решаване въпроса за отговорността". Заповедта е подписана от началника на РПУ, като в мотивите й е цитирана Заповед № Iз-1393/09.08.2007 г. на министъра на вътрешните работи, овластяваща определени категории длъжностни лица, в т. ч. издателя на акта, с правомощия за прилагане на ПАМ по ЗДвП. В първоначалната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на заповедта поради нарушения на материално-правните норми и административнопроизводствените правила. С оспореното решение състав на Административен съд - Пазарджик е обявил заповедта за нищожна по съображения, че е издадена от началника на РПУ без необходимата материална компетентност за това, т. к. към преписката не е представена цитираната министерска заповед, определяща в контекста на предписанието на чл. 172, ал. 1 от ЗДВп лицата, оторизирани да прилагат ПАМ по този закон. Недоволен, началникът на РПУ Пазарджик оспорва решението. Представя Заповед № Iз-1393/09.08.2007 г. на министъра на вътрешните работи, овластяваща определени категории длъжностни лица, в т. ч. началниците на РПУ да налагат ПАМ по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Атакуваното решение е постановено в нарушение на приложимия материален закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во от АПК. Видно от приложения към делото доказателствен материал, срещу ответника по касационната жалба е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1500-П (21.04.2008 г. за това, че на същата дата около 23.45 ч. в гр. Пазарджик, по бул. "България" е управлявал МПС с рег. № РА 4480 АТ, и след извършена проверка от страна на контролните органи е отказал да бъде изпробван с техническо средство и отведен за даване на кръвна проба за медицинско изследване. С обжалваната пред Административен съд - Пазарджик заповед № 1500/23.04.2008 г. на началника на РПУ Пазарджик, отказът е квалифициран като виновно нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП и по отношение Петракиев е приложена предвидената в чл. 171, т. 1, б "б" ПАМ до решаване на въпроса за отговорността. По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4 и т. 5, буква "а" се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. С касационната жалба е представена Заповед № Iз-1393/09.08.2007 г., с която министърът на вътрешните работи е делегирал правомощия на началниците на РПУ, като ги е упълномощил да налагат ПАМ по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Поначало прехвърлянето на правомощия за издаване на индивидуални административни актове е допустимо в рамките на регламентираното в закона, като може да бъде предписано изрично или да произтича от формулировката на правната норма. Основание за упражняване на чужда компетентност съставлява делегирането на правомощия или заместването. При делегиране на права се касае за прехвърляне на част от правомощията, принадлежащи на титуляра на подчинени нему органи и поради това, че е административна функция, делегирането може да бъде валидно осъществено само при наличие на закон, който да го допуска (разрешава). Докато в хипотезите на заместване на определения по закон орган (заместникът) се прехвърля пълния, определен от закона обем на правомощия на титуляра, в негово отсъствие. В конкретния казус е приложим институтът на делегиране на правомощия и с оглед ангажираното пред касационната инстанция писмено доказателство е видно, че министърът на вътрешните работи е възложил на йерархично подчинени органи, в т. ч. началниците на РПУ, да налагат ПАМ по ЗДвП. Оспорената заповед е издадена в изпълнение на тези именно правомощия, а наличието на нарочен акт за определяне на права на издателя на заповедта сочи, че констатираната от съда нищожност не съществува. На това основание съдебният акт следва да бъде отменен и при нормативно въведената с чл. 220 от АПК забрана за установяване на нови факти от касационната инстанция, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане и преценка на събраните доказателства. С оглед липсата на мотиви по съществото на оплакванията за незаконосъобразност на заповедта (извън приетата нищожност) и необходимостта от събиране на гласни доказателства във връзка с направеното оспорване на фактическите констатации, отразени в съставения акт за установяване на административно нарушение, Върховният административен съд не може да разреши за първи път материалноправния спор за законосъобразността на акта на началника на РПУ Пазарджик. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,