Решение № 6879 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11936/2009 г.
ВАСIV отделение26.05.2010 г.докладчик Диана Гърбатова
Диспозитив
Отменя решение № 208 от 4.08.2009 г., постановено от Административен съд - Перник, по адм. д. № 208/2009 г. и вместо него постановява: Отменя заповед № РД-29/14.01.2008 г. на областния управител на област с административен център гр. Перник, с която на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен план на новообразуваните имоти в с. Драгичево, местностите "Копринено орище", "Старо село" и "Реката" в частта за имоти № 332 и № 333 в м. "Копринено орище" и имоти № № 12, 13, 15 и 31 в м. "Старо село" на с. Драгичево. Връща делото като преписка на областния управител на област с административен център гр. Перник за ново произнасяне със задължителни указания, дадени в мотивите на настоящото решение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6879 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11936/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Васка Крумова Митева от с. Владая, Софийска област, подадена против решение № 208 от 4.08.2009 г., постановено от Административен съд - Перник, по адм. д. № 208/2009 г. С жалбата и в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Георгиев се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателката съдът необосновано е приел, че процесните имоти са с неидентифициран собственик или временно стопанисвани от общината, тъй като нейният наследодател Крум Иванов Милушев е притежавал същите имоти преди образуване на ТКЗС, което се потвърждава от решение № 1658/2007 г. на ОСЗ - Перник. Касаторката твърди, че самият съд е признал, че е решил спора при неизяснена фактическа обстановка, като е приел, че има различно произнасяне по едно и също заявление № 525/31.01.1991 г. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Ответникът - областният управител на област с административен център гр. Перник не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - кметът на община Перник също не заявява мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото при постановяване на решението съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, свързана с правото на спор за законосъобразност на заповедта на Областния управител, съгласно доказателствата, събрани в хода на производството. Обосновано е прието, че жалбоподателката не е доказала правото си на собственост по отношение на претендираните от нея имоти и решението на ОСЗ от 2007 г., на което се позовава и правилно е преценено от съда, че не може да установи правото си на собственост. Протокол № 19/1995 г. на ПК е обсъден съгласно указанията на отменителното решение и правилно е прието, че не е решение по смисъла на чл. 18ж от ППЗСПЗЗ, за да докаже признато право на собственост, поради което жалбоподателката не се легитимира като собственик с възстановено право и съответен документ за това право. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 208 от 4.08.2009 г. е отхвърлена жалбата на Васка Крумова Митева срещу заповед № РД - 29/14.01.2008 г. на областния управител на област с административен център гр. Перник, с която на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен план на новообразуваните имоти в с. Драгичево, местностите "Копринено орище", "Старо село" и "Реката" в частта за имоти № 332 и № 333 в м. "Копринено орище" и имоти № № 12, 13, 15 и 31 в м. "Старо село" на с. Драгичево. За да достигне до този резултат Административният съд - Перник правилно е констатирал, че жалбоподателката оспорва вписването на собственици в регистъра към одобрения ПНИ, тъй като за имоти № № 332 и 333 е записано "временно стопанисва общината", а за имоти № № 12, 13, 15 и 51 е вписано "неидентифициран собственик". Жалбоподателката се е позовала на протокол № 19/25.01.1995 г. на ПК - с. Драгичево, по отношение на който първоинстанционният съд е приел, че не представлява решение по чл. 18ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, каквото се изисква да бъде представено при изработването на ПНИ по чл. 28, ал. 10, т. 4 от ППЗСПЗЗ. В мотивите на обжалваното съдебно решение е установено, че жалбоподателката черпи права и от решение № 1658/2.05.2007 г. на ОСЗ - гр. Перник, с което е налице ново произнасяне по отношение на процесните имоти. Съдът е констатирал, че с това решение се признава правото на собственост върху процесните земеделски земи, но се отказва тяхното възстановяване, защото са в терен, отреден по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Оттук е изведен извод, че при постановен изричен отказ от ОСЗ не може да се приеме, че това решение е годно правно основание жалбоподателката да бъде вписана в имотния регистър като собственик на процесните имоти. Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд относно протокол № 19/25.01.1995 г. на ПК - с. Драгичево, като намира, че той не е решение по чл. 18ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, в какъвто смисъл е изискването при изработването на ПНИ, регламентирано в чл. 28, ал. 10, т. 4 от ППЗСПЗЗ. По отношение изводите на Административен съд - Перник във връзка с липса на решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността върху спорните имоти, Върховният административен съд счита, че са неправилни. Това е така, защото първоинстанционният съд не е констатирал, че при новото разглеждане на делото е представено и прието като доказателство ново решение № 1658 от 2.05.2007 г., издадено от ОСЗ - Перник /на стр. 20 - 26 от адм. д. № 208/2009 г./, което изобщо не е обсъдено в обжалваното решение. От текста на посоченото решение е видно, че то е издадено на същата дата и със същия номер, с които е издадено и другото решение на ОСЗ - Перник, но е с различно съдържание. В решение № 1658 от 2.05.2007 г. на ОСЗ - Перник /на стр. 117 - 123 от адм. д. № 49/2008 г./ е вписано в раздел III, че ОСЗ отказва да възстанови правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следните имоти: т. 1. - нива от 3.000 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с. Драгичево в м. "Бели брег", заявен с пореден № 1 в заявлението, тъй като имотът попада в § 4 и т. 2. - нива от 4.000 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с. Драгичево в м. "Виткова орница", заявен с пореден № 4 в заявлението, защото имотът попада в § 4. Обратно - в текста на решение № 1658 от 2.05.2007 г., издадено от ОСЗ - Перник /на стр. 20 - 26 от адм. д. № 208/2009 г./ в раздел III, с който се отказва възстановяване право на собственост е вписана друга нива от 2.300 дка под № 2 в заявлението, като причина за отказа е, че имотът е залесен. В горепосоченото решение № 1658 от 2.05.2007 г./на стр. 20 - 26 от адм. д. № 208/2009 г./ двата процесни имота: нива от 3.000 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с. Драгичево в м. "Бели брег", заявена с пореден № 1 в заявлението и нива от 4.000 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с. Драгичево в м. "Виткова орница", заявена с пореден № 4 в заявлението са вписани в раздел II, с който ОСЗ - Перник възстановява правото на собственост на наследниците на Крум Иванов Милушев в съществуващи /възстановими/ стари реални граници. Следователно в случая има две постановени решения на ОСЗ - Перник с противоположно съдържание, поради което настоящият съдебен състав счита, че жалбоподателката не може да носи отговорност и неблагоприятните последици от работата на ОСЗ - Перник, поради което е следвало да се даде вяра на решение № 1658 от 2.05.2007 г. /на стр. 20 - 26 от адм. д. № 208/2009 г./, което не е оспорено при приемането му като писмено доказателство и е със заверка от ОСЗ - Перник с дата 25.06.2008 г., която дата на заверката е последваща на датата на заверката на решение № 1658 от 2.05.2007 г. на ОСЗ - Перник /на стр. 117 - 123 от адм. д. № 49/2008 г./. От съществено значение в настоящата хипотеза е обстоятелството, че в процесните новообразувани имоти няма ползватели и липсва спор за материално право, защото общината не е представила никакви доказателства относно право на собственост върху тях и изобщо не е заявила претенции за възстановено право на собственост върху процесните земеделски земи. При това положение решаващият съдебен състав счита, че жалбоподателката се е легитимирала като собственик с възстановено право на собственост върху процесните имоти, който факт не се оспорва и опровергава от страна на общината или на областния управител, поради което тя е следвало да се запише като собственик в регистъра на собствениците към одобрения ПНИ. Като е достигнал до обратния извод, първоинстанционният съд е произнесъл неправилно решение, което следва да се отмени и спорът да се реши по същество с отмяна на обжалваната заповед в оспорената й част относно за имоти № 332 и № 333 в м. "Копринено орище" и имоти № № 12, 13, 15 и 31 в м. "Старо село" на с. Драгичево и делото да се върне като преписка на областния управител с указание за вписване като собственик на същите имоти на Васка Крумова Митева от с. Владая. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 4