Решение № 12824 от 30.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6015/2009 г.
ВАСIV отделение30.10.2009 г.докладчик Галина Карагьозова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 320 от 04.03.2009 г., постановено по адм. дело № 2351 по описа за 2007 г. на Варненския административен съд, трето отделение, ХХVI състав и вместо него постановя: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Елка Илиева Атанасова, Емил Илиев Петров, Красимир Петков Киров, Добрин Петков Киров, Иван Киров Иванов и Станка Кирова Иванова против заповед № РД-07-7706-205 от 08.08.2007 г., на областния управител на област Варна, за одобряване на плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4 от ЗСПЗЗ, местността "Панорама - I, II и III", землището на с. Осеново, област Варна, в частта относно границите и вписването на собствеността на новообразувани имоти № 321 и № 323 по плана. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 12824 от 30.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6015/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от областния управител на област с административен център гр. Варна, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Колева, против решение № 320 от 04.03.2009 г., постановено по адм. дело № 2351 по описа за 2007 г. на Варненския административен съд, трето отделение, ХХVI състав, с което е отменена негова заповед № РД-07-7706-205 от 08.08.2007 г., за одобряване на плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на селищно образувание по § 4 от ЗСПЗЗ, местността "Панорама - I, II и III", землището на с. Осеново, област Варна, в частта относно границите и вписването на собствеността на новообразувани имоти № 321 и № 323 и делото е изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията на съда по приложението на закона. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяната му и да бъде отхвърлена жалбата против оспорената заповед на областния управител. Ответниците - Елка Илиева Атанасова, Емил Илиев Петров, Красимир Петков Киров, Добрин Петков Киров, Иван Киров Иванов и Станка Кирова Иванова не изразяват становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - кмета на община Аксаково също не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че в частта относно границите и вписването на имоти № 321 и № 323 решението е правилно. Изводът за незаконосъобразност на заповедта на областния управител е в съответствие с фактически установеното и правилно е приложен материалния закон. От доказателствата по делото се установява, че при изготвянето на помощния план и на ПНИ в частта му относно имоти № 321 и № 323 е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, във вр. с ал. 10, т. 4 от същия текст, изразяващо се в неизпълнение на задължението на административния орган да установи собствеността и площта на имота, собственост на наследодателя на касационните ответници, който е следвало да бъде предмет на регулиране и отразяване в ПНИ. Видно от заключението на техническата експертиза, имотът, предмет на това решение е различен от този, възстановен на касационните ответници с решение № 14441/02 г. на ПК Аксаково, поради което неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател в тази насока. Именно този имот, попадащ в територия по § 4 от ЗСПЗЗ не е отразен в ПНИ. При наличие на легитимиращ се собственик, липсата на данни за други реституционни претенции и липса на материалноправен спор, невписването на касационните ответници като собственици в регистъра води до незаконосъобразност на акта на административния орган. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и сочените в касационната жалба отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд - Варна се е развило по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като е образувано по жалба, подадена от настоящите ответници по касация против заповед № РД-07-7706-205 от 08.08.2007 г., на областния управител на област Варна, за одобряване на плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4 от ЗСПЗЗ, местността "Панорама - I, II и III", землището на с. Осеново, област Варна, в частта относно границите и вписването на собствеността на новообразувани имоти № 321 и 323. За същите жалбоподателите са твърдели, че са част от стар имот № 401 по помощния план, собствен на наследодателя им, но с ПНИ не им е отреден имот, а собствеността им е възстановена с решение № 14441 от 01.04.2003 г. на ОСЗГ Аксаково. Претендират имоти № 321 и № 323 по ПНИ да им бъдат отредени и вписани в регистъра като тяхна собственост. От доказателствата по делото, които подробно е обсъдил, в това число и от заключенията на двете съдебни експертизи - основно и допълнително, съдът е приел за установено, че в ПНИ претендираните имоти са вписани в регистъра като такива с неустановен собственик. Жалбоподателите се легитимират като собственици на имот от 1.5 дка, възстановен им с решение № 14441 от 01.04.2003 г. на ОСЗГ - Аксаково, в качеството им на наследници на Киро Петков Иванджиков, в стари реални граници, в м. "Канлъ йол", землището на с. Осеново, като в решението е вписано, че имотът попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като възстановяването на собствеността ще се извърши при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ - имотните граници ще бъдат определени след влизане в сила на ПНИ. Съдът е приел, че "Канлъ йол" е местност в обхвата на обединения терен на "Панорама - I, II и III", предмет на ПНИ, като претендираните имоти като части от стар имот № 401, попадат върху претендираните имоти, и имат идентично разположение и граници по ПКП и ПНИ, като общата им площ е идентична на тази по решението за възстановяване на собствеността. Поради това незаконосъобразно както в помощния план, така и в ПНИ имотите са вписани с неустановен собственик. При наличие на легитимиращ титул за собственост следва да бъдат вписани на жалбоподателите. По тези съображения е отменил оспорената заповед, в частта относно имоти № 321 и № 323, като е постановил преписката да бъда върната за ново произнасяне от административния орган в тази част. Така постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Необоснован, с оглед доказателствата по делото, е изводът на съда, че е налице идентичност между реституирания на жалбоподателите имот от 1.5 дка, в м. "Канлъ йол" и имот № 401 по кадастралния план, съответно е налице идентичност с разположените върху него части от новообразувани имоти № 321 и № 323 по ПНИ. На първо място и в двете заключения на вещите лица изрично е посочено, че имот № 401 по плана на старите имотни граници на землището на с. Осеново е опознат като собствен на наследодателя на жалбоподателите само по техни данни. Същите твърдят, че наследодателят им е притежавал в посочената местност имот от 4 дка. Стари кадастрални планове и карти за посочената местност обаче липсват, което е безспорно установено, както от заключенията на вещите лица, така и от останалите данни по делото, приложени във връзка с изготвяне на ПНИ. Липсват и каквито и да стари документи за собственост, или регистри, или каквито и да са други доказателства, от които да се установи, че притежавания от наследодателя на жалбоподателите имот в м. "Канлъ йол" е идентичен с имот № 401 по ПКП. Не случайно в помощния (комбиниран) план на обединената местност "Панорама - I, II и III" имотът е вписан на неустановен собственик. При тези данни или по-скоро при липсата на доказателства, идентифицирането на имот № 401 като имот, собствен на наследодателя на жалбоподателите е напълно необосновано, като изводите, както на вещите лице, така и на съда, в тази насока са изградени на базата на предложения, а не на базата на сигурни доказателства. В подкрепа на настоящия извод са и данните в декларацията на наследодателя на жалбоподателите от 1949 г. за притежаваните от него непокрити земеделски земи. Същият е декларирал само един имот от 1.5 дка в процесната местност "Канлъ йол", декларирана като пустеещо място, като изрично е посочено, че за имота липсва документ за собственост. Претендирания от първоначалните жалбоподатели имот № 401, възлиза на повече от четири декара (върху него се намират новообразувани имоти № № 3, 4, 6, 7, 8, 321 и 323 по ПНИ, като сборувани площите им възлизат на 4324 кв. м, и независимо че производството е прекратено по отношение новообразувани имоти с № № 3, 4, 6, 7 и 8 тяхната площ също формира площта на имот № 401 по ПКП) Съответно напълно необоснован е изводът на съда, че е налице идентичност между имот стар имот - № 401 по ПКП, съответно между новообразуваните имоти № 321 и № 323 по ПНИ, които са разположени върху него и имота на наследодателя на жалбоподателите, за които е прието, че е реституиран с решение № 14441 от 2003 г. на ОСЗГ Аксаково. Липсват каквито и да са доказателства за съвпадение по граници и площ. Без значение за спора като неподкрепени с доказателства са твърденията на първоначалните жалбоподатели, относно площта на имота - че наследодателят им е притежавал имот от 4 дка, но е декларирал само 1.5 дка от него. Лицата се легитимират като възстановени собственици на имот от 1.5 дка, т. е. липсва съвпадение и по площ с претендирания от тях имот от 4 дка - имот № 401 по ПКП. Не е налице и приетото от съда съвпадение на местността "Канлъ йол", в която е реституиран имота на първоначалните жалбоподатели, с имотите в м. "Панорама - I, II и III" с. Осеново. И в тази насока изводите на съда са изградени също основно на базата на предположенията на вещите лице, изразени в заключенията им, като не са съобразени с останалите данни по делото. Съдът безкритично е възприел, посоченото от вещото лице в допълнителната експертиза, че изхождайки от името "Канлъ йол" ("Кървав път"), следва да се приеме, че имотите в тази местност се локализират и от двете страни на пътя, а не само от едната му страна. По този начин вещото лице е обосновало възможността имотът реституиран в м. "Канлъ йол" да попада понастоящем в местностите "Панорама". Посоченото е в пълно противоречие с данните в писмо № 1943 от 12.06.2008 г. на Началника на ОЗС Аксаково и в писмо № 13674 от 10.09.2008 г. на кмета на община Аксаково. Съдът се е позовал на тези писма, но превратно е изтълкувал установеното с тях. От писмата става ясно, че м. "Канлъ йол" се намира от дясната страна на път I клас - Варна Дуранкулак, а всички части на обединената местност "Панорама" се намират от ляво на пътя. "Панорама II" се намира в ДГФ от ляво на пътя след м. "Кокар пунар" и двете местности не са идентични. Във второто писмо също е посочено, че м. "Канлъ йол" се намира в дясно от пътя Варна-Балчик. В тази насока са и данните в писмо, издадено от началника на ОСЗ Аксаково (стр. 318 от делото), което не е обсъдено от съда. В него също е посочено, че м. "Канлъ йол" се намира от дясно на пътя Варна-Дуранкулак, като м. "Панорама III", която съответства на стара местност "Кара таш" се намира отляво на същия път, като не е идентична с м. "Канлъ йол". Същите данни са изнесени и в писмо № 2676 от 03.09.2008 г., (стр. 387), които също не са обсъдени от съда. По делото са представени и извадки от КВС на землището на с. Осеново - стр. 358, 375, от които също безспорно се установява, че и трите местности "Панорама" - I, II и III се намират отляво на пътя, като най-близката по м. "Канлъ йол" е м. "Панорама I". Същата се намира близо, но не е идентична с м. "Канлъ йол". При тези данни съдът необосновано е дал вяра на предположението на вещото лице, че е възможно части от старите имоти, преди образуване на ТКЗС, посочени в м. "Канлъ йол" да попадат в обединената м. "Панорама". Посоченото предложение както по принцип, така и относно местонахождението на имот № 401, като възможно да се намира в м. "Панорама", независимо, че е деклариран и реституиран като имот в м. "Канлъ йол" е лишено от реална опора в данните по делото. При това положение изводите на съда, относно идентитет на реституирания на първоначалните жалбоподателя имот в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и имота с № 401 по ПКП, съответно новообразувани имоти № 321 и 323 по ПНИ е напълно необоснован. Съдът повече се е занимавал с въпроса дали реституираните на жалбоподателите имоти, по двете различни заявления от Гиргина Петрова и Иван Киров Иванов, като наследници на общия наследодател Иванджиков са различни, вместо да прецени налице ли е твърдения идентитет между реституирания в терен по § 4 имот и претендирания. Отговорът на този въпрос е категорично отрицателен. Приемайки обратното, без да се съобрази с данните по делото, съдът е постановил едно необосновано решение. Неправилните изводи от фактическа страна са довели и до неправилно приложение на материалния закон. При липсата на легитимация като собственици на претендираните имоти, първоначалните жалбоподатели в нарушение на закона е прието, че следва да бъдат вписани в регистъра към ПНИ. Постановената заповед на областния управител е правилна в оспорената й част. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго по същество, тъй като делото е изяснено от фактическа страна. Следва да бъде отхвърлена първоначалната жалба, тъй като оспорения акт не страда от твърдените пороци. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,