Решение № 13892 от 17.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4660/2019 г.

Решение № 13892 от 17.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4660/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. Димитрова, в качеството й на ЕТ "Магнолия-90-З. Димитрова", чрез адв. Хаджиева против решение № 374 от 19.02.2019 г., постановено по адм. дело № 1135/2018 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16001617002744-091-001 от 20.12.2017 г. и РА за поправка № П-16001618010444-003-001 от 17.01.2018 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в частта потвърдена с решение № 173 от 26.03.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - Пловдив. Изложени са доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изразява несъгласие с изводите на съда относно наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, за провеждането на ревизионното производство по реда на чл. 122 ДОПК. Без изследване на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, решаващият състав неправилно е приел, че процесните суми представляват приходи от търговска дейност на едноличния търговец, които са укрити от облагане. Счита, че същите са с доказан легален произход. На следващо място излага възражения, че необосновано първоинстанционният съд не кредитира свидетелските показания, дадени в хода на съдебното производство и представените договори за заем. Неоснователно са възприети и изводите на органите по приходите относно начисляването на амортизации за лек автомобил "Мерцедес", тъй като са представени достатъчно доказателства, удостоверяващи факта, че процесните амортизации са начислени за МПС, което изцяло се използва за търговската дейност на ревизираното лице. Излага съображения и досежно отказания данъчен кредит на едноличния търговец по доставката с "ИНСТРОЙ- КОМЕРС" ООД. Иска отмяната на съдебното решение и да се постанови решение по същество, с което да се отмени атакуваният РА. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в писмена защита, подадена чрез процесуален представител гл. юрк. Бонева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на З. Димитрова, в качеството й на ЕТ "Магнолия-90-З. Димитрова" срещу Р-16001617002744-091-001 от 20.12.2017 г. и РА за поправка № П-16001618010444-003-001 от 17.01.2018 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в частта потвърдена с решение № 173 от 26.03.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, с който на ревизираното лице на основание чл. 48, ал. 1 от Закона за данъка върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ) за 2011 г. са определени задължения в размер на 28 912, 95 лв. и лихва 16 579, 48 лв. и за 2016 г. в размер на 27 523, 40 лв. и лихва в размер на 1 773, 87 лв.; данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 51 941, 58 лв. и прилежаща лихва в размер на 24 487, 88 лв., както и допълнително установени задължения за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) на самоосигуряващото се лице, както следва: Вноски за ДОО – за 2011 г. - главница – 3 403, 36 лв. и лихва в размер на 2 179, 44 лв.; за 2012 г. - главница – 3 381, 68 лв. и лихва в размер на 1 594, 24 лв.; за 2016 г. - главница – 4 801, 23 лв. и лихва в размер на 309, 44 лв. Вноски за ЗО - за 2011 г. - главница – 1 529, 60 лв. и лихва в размер на 877, 11 лв.; за 2012 г. - главница – 1 519, 85 лв. и лихва в размер на 716, 53 лв.; за 2016 г. - главница – 2 157, 85 лв. и лихва в размер на 139, 07 лв. За да отхвърли жалбата на физическото лице първоинстанционният съд е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. За да постанови този резултат, съдът е приел, че постъпилите в разплащателните сметки на ревизираното лице суми в размер на 229 876, 00 евро или 449 598, 38 лв., с наредител турска фирма – Гюлер Жида Урунлури, са приход от дейността, на които не може да бъде определен съответстващия разход. Счита, че представените Единни административни документи (ЕАД) не доказват, че получените суми по банковите сметки на едноличния търговец са свързани с разплатени продажби или износ на дружеството "Инвест Иванов" ООД, за което се твърди, че е в търговски отношения с турската фирма – Гюлер Жида Урунлури. Обосновава извод, че органите по приходите правилно са направили корекция на декларирания данъчен финансов резултат за 2016 г. от дейността на едноличния търговец, тъй като е следвало ревизираното лице да посочи в приходите за 2012 г. общо постъпили суми в размер на 449 598, 38 лв. На следващо място относно начислените амортизации за лек автомобил "Мерцедес", решаващият състав приема, че ревизиращите правилно са достигнали до извода, че лицето в качеството му на едноличният търговец не е следвало да начислява данъчни амортизации за въпросния актив, с които впоследствие да намалява финансовия си резултат за ревизираните периоди. Относно определения данък по чл. 48 ЗДДФЛ, съдът обстойно е обсъдил представените от З. Димитрова договори – разписки за заеми, като е приел, че същите не представляват безспорни доказателства за фактическото предаване на сумите. От извършения анализ на представените документи е установено, че представените договори за заем не съответстват на декларираните от лицето по отношение на датите на предоставяне на сумите. По делото не се представят доказателства, че такива суми изобщо са внесени в страната. Не е предоставена идентификация на лицата, за да може да се извърши обмен на информация с турската данъчна администрация за установяване на всички факти и обстоятелствата, свързани с процесните заеми. С оглед изложеното, първоинстанционният съд приема, че процесните договори за заем, са съставени не за да обективират едни действително установени между страните облигаторни правоотношения, а за да послужат в ревизионното производство. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 300, 00 лв. по фактура № 2091/29.11.2016 г., издадена от "ИНСТРОЙ-КОМЕРС" ООД, според съда, правилно са обсъдени фактите относно наличните 5 действащи трудови договори, липсата на подавани декларации обр. 1 и обр. 6 и невнасянето на ДДС по спорната фактура. Установено е че доставчикът няма подадена ГДД по ЗКПО за 2016 г. В хода на ревизията и в съдебното производство не се представят доказателства за изпълнението на доставката - какви работи са изпълнени - видове, количества, цени; какви материали са вложени; на кой обект са извършвани; лицата, които са ги осъществили; извършено плащане, поради което АС- Пловдив приема РА в тази му част за правилен и законосъобразен. В частта относно определените задължения за ЗОВ на самоосигуряващото се лице за ДОО и за ЗО, съдът приема, че няма основание за отмяна или изменение на РА. Счита, че законосъобразно в резултат на извършените процесуални действия и анализ на събраните при ревизията доказателства е установено, че за 2011 г. и 2016 г. са налице данни, че З. Димитрова е придобила доходи, които не е декларирала и които са й послужили за покриване на извършените от нея разходи. След извършен анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК и установяването на доход с недоказан произход за 2011 г. в размер на 295 500 лв. и за 2016 г. в размер на 283 470, 60 лв. правилно, на основание чл. 6, ал. 8 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО, във връзка с чл. 124а ДОПК, органът по приходите е определил задължения за ЗОВ за 2011 г., 2012 г. и 2016 г., както и прилежащите лихви. Обжалваното решение е частично неправилно. В частта относно установените задължения по ЗДДФЛ и отказаното право на приспадане на данъчен кредит, както и по отношение на задълженията по ЗОВ за 2012 г. и 2016 г. първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице основанията, посочени от касатора. От фактическа страна, установените задължения се основават на следното: Предметният обхват на ревизията е относно определяне на задължения на З. Димитрова, в качеството й на ЕТ "Магнолия-90-З. Димитрова" по ЗДДФЛ за данъчни периоди от 01.01.2011 г. до 31.12.2016 г., за ДДС за данъчни периоди от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г., за ДОО за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2015 г. и за ЗО за периода – 01.01.2011 г. -31.12.2015 г. През ревизирания период едноличният търговец извършва дейности в търговията и в услугите. Относно определения допълнителен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ при извършената проверка органите по приходите констатират получени суми по разплащателните сметки на ревизираното лице на 12.06.2012 г., 26.01.2012 г., 16.02.2012 г., 01.03.2012 г., 14.03.2012 г. и на 20.03.2012 г. в размер на 229 876, 00 евро или 449 598, 38 лв. Наредител на сумите е GULLER GIDA URUNLERI VE INS. SAN. V. ATARTURK CAD MERKEZ MAN NO 149 TR ALIBEYKOY ISTANBUL 7 TR 4200040928 - търговска компания от Р. Турция - Истанбул. За преводите от страна на ревизираното лице няма издавани фактури за продажби. В хода на ревизията не се представят инвойс фактури към наредителя. От страна на едноличния търговец се представят обяснения, в които се декларира, че в сметката на ЕТ "Магнолия-90-З. Димитрова" през 2012 г. няма постъпили суми от турската фирма - Гюлер Жида Урунлери и няма търговски отношения с посочената турска фирма. Сочи, че получените суми не са във връзка с извършвани от едноличния търговец продажби, а с такива на свързаното дружество "Инвест Иванов" ООД, в което дружество З. Димитрова е съдружник. Твърди се, че сумите са постъпвали, защото по това време банковите сметки на свързаното дружество са били запорирани /в уверение на което е приложено копие на удостоверение от "ОББ" АД/. Поради това е подписан договор за временно доверително ползване на разплащателните сметки на ревизираното лице. Представени са оборотни ведомости и инвентаризационни описи към 31.12.2012 г., от които е установена наличността на стоковите запаси. Ревизиращите обосновават извод, че получените суми не са свързани с продажбата на стоки. Не са представени и инвойс фактури, от които да се обоснове извода, че същите са свързани със стоки. Не са представени и митнически декларации за оформен износ, от които да е видно, че стоки са напуснали територията на страната. В хода на ревизионното производство са представени ЕАД за износ за периода м. 05.2012 г. - м. 11.2012 г., т. е. след периода, през който сумите са постъпили по сметката на ЕТ. Приложени са и ЕАД за износ за периода м. 01.2011 г. - м. 07.2011 г., който е преди датите на преводите. Относно така представените доказателства органите по приходите приемат, че същите не доказват, че получените суми са свързани с тях. В основанията за извършените преводи са посочени номера на инвойси, различни от издадените от "Инвест Иванов" ООД на турския контрагент, а постъпилите суми не съвпадат с нито една дължима сума по митническите декларации. От представените разпечатки от счетоводната отчетност на дружеството се установява само, че има начислени вземания по счетоводна сметка (с/ка) 411 "Клиенти" по тези митнически декларации, но не са представени счетоводните статии, с които са погасени вземанията от турския клиент, нито са приложени документите, въз основа на които е станало това. Не са представени документи, доказващи прехвърляне на сумите от ЕТ "Магнолия-90-З. Димитрова" на "Инвест Иванов" ООД и дали са спазени изискванията на закона за ограничаване на плащанията в брой. В счетоводството на ревизираното лице за постъпилите суми са взети операции по дебит на с/ка 503 "Разплащателна сметка" срещу кредита на с/ка 501 "Каса" и не е осчетоводен разчет със свързаното лице или друг вид разчет. Направена е констатация, че ревизираното лице не е представило изисканите му документи и обяснения, с които да докаже, че сумите не са свързани с търговската му дейност и същите се приемат за приходи от дейността на ЕТ "Магнолия-90-З. Димитрова", които не са отчетени по надлежния ред. Органите по приходите са установили, че е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи и след анализ по ал. 2 от същата разпоредба са определили данъчна основа за облагане на лицето от дейността като едноличен търговец по особения ред, предвиден в ДОПК. Определена е данъчна основа от дейността на търговеца в размер на 346 277, 18 лв. и съответният данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. В хода на ревизионното производство от ЕТ "Магнолия-90-З. Димитрова" са изисквани документи относно притежаваните транспортни средства. При данъчната ревизия е представена инвентарна книга на сметка 205 "Транспортни средства". Относно лек автомобил "Мерцедес" лицето декларира, че няма документи за придобиване на автомобила и няма регистрационен талон. Автомобилът е предоставен пред Агенция "Митници" като обезпечение. Заведен е счетоводно като сумата на задължението от 50 000 лв. е към контрагент физически лица - собственик. Не се представят документи, доказващи цената на придобиване на актива или документи, които са послужили за определяне на цена на придобиване в размер на 50 000, 00 лв. С тази стойност актива е включен в данъчният амортизационен план и за него се начисляват данъчни амортизации. Не са представени документи, от които да е видно коя е датата на закупуване на актива и съответно датата на въвеждане в експлоатация. С оглед изложеното, органите по приходите са направили извод, че лицето в качеството му на едноличен търговец не е следвало да начислява данъчни амортизации за въпросния актив, с които впоследствие да намалява финансовия си резултат за ревизираните периоди. Ревизията правилно е проведена по особения ред при установени от приходните органи обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, като съдът правилно е приел, че те са налице. Решаващият състав е постановил правилно решение, при съобразяване на приложимите материални данъчни закони при подробно обсъждане на всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства – съдебно – счетоводна експертиза, а също и свидетелските показания на разпитаните свидетели Е. Димитров и А. Чаушев. Разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК изисква наличието на данни за укрити приходи или доходи. Анализът на посочената норма и по-конкретно на употребената в нея дума "данни" налага извода, че за да се приеме приложимостта на визираната хипотеза е достатъчно да са налице индиции, а не конкретни доказателства за укрити приходи или доходи. В конкретния случай, документите събрани от органа по приходите в хода на ревизията и дадените обяснения от ревизираното лице сочат, че получените суми от турския контрагент не представляват приход от реализация на стоки, както и приход, свързан с дейността на "Инвест Иванов" ООД. Следователно основанието на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК се подкрепя от документите събрани от органа по приходите събрани в хода на ревизията. При това положение, намира приложение презумпцията за вярност на фактическите констатации в РА, установени в чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Тази презумпция е оборима, но доказателствената тежест за това се носи от жалбоподателя при условията на пълно и насрещно доказване. В хода на съдебното производство, презумпцията не е била оборена. Относно корекцията на декларирания данъчен финансов резултат във връзка с начислените данъчни амортизации на лек автомобил "Мерцедес", правилно е прието от първостепенния съд, че същите не е следвало да се начисляват и впоследствие ревизираното лице да намалява финансовия си резултат за ревизираните периоди. Липсват данни за датата на въвеждане в експлоатация и използването му в търговската дейност на ревизираното лице, не се представят доказателства относно цената на придобиване и определената данъчна амортизационна стойност. Относно определения допълнителен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ органите по приходите са събрали доказателства за приходите и разходите на лицето по години за целите на съпоставката им. В хода на ревизията са представени от З. Димитрова разписки за получени суми в заем, от които е видно, че размерът на заемите е както следва: на 02.03.2016 г. от И. Сарар 50 000, 00 евро с левова равностойност 97 791, 50 лв.; на 02.03.2016 г. от Л. Куртулду 50 000, 00 евро, с левова равностойност 97 791, 50 лв.; на 02.03.2016 г. от К. Сарар 50 000, 00 евро, с левова равностойност 97 791, 50 лв.; на 02.03.2016 г. от Л. Куртулду в размер на 50 000, 00 евро, с левова равностойност 97 791, 50 лв. От ревизираното лице е обяснено, че всички суми са получавани персонално от нея, в брой, на части и на различни места в Турция и няма данни за ЕГН и адрес на заемодателите. В резултат на всички събрани в хода на ревизията документи и обяснения органите по приходите са направили извод, че не се представени годни доказателства относно получените от лицето заеми от чужди граждани. Не са представени конкретни данни относно самите лица заемодатели, не са представени и конкретни данни на кои дати са получени сумите. Представените договори са с дата и сума, а З. Димитрова декларира, че ги е внасяла на части по 10 000 евро при всяко влизане в България. По заемите няма лихви и условие за връщане на сумите. Органите по приходите обосновават извод, че ревизираното лице не разполага с декларирани и обложени доходи, които да покриват като размер извършените от нея разходи през част от периодите на ревизията и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за следните ревизирани периоди: 2011 г. в размер на 295 500, 00 лв.; 2016 г. в размер на 283 470, 60 лв. Прието е, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, за определяне на данъчните основи, по години по реда на чл. 122, ал. 2 от същия кодекс. Относно определения данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ решението на съда също е правилно. В хода на ревизионното, административното и съдебно оспорвания, от страна на едноличния търговец не са ангажирани доказателства, които да оборят констатираните обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Видно от представените договори за заем, оформени като разписки (л. 309 и сл. от т. 2 от делото), не се установява дали процесните суми подлежат на връщане, както и срокът за връщане. Липсват безспорни данни за фактическото предаване на сумите. Изводът на ревизиращият екип, подкрепен и от първоинстанционният съд, че така представените документи са създадени за нуждите на ревизионното производство и не отразяват действителни факти и обстоятелства, е правилен и основателен. В този смисъл недоказано остава и твърдението на ревизираното лице относно полученото наследство от Е. Димитров. Не се представят доказателства за продажбата на същото и предаването на получените парични средства на З. Димитрова. Законосъобразни са изводите на първостепенния съд и по отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 300, 00 лв. по фактура № 2091/29.11.2016 г., издадена от "ИНСТРОЙ- КОМЕРС" ООД. Законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 70, ал. 5 и чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС е предпоставено от установяване по безспорен начин на реалността на доставката на стоката или услугата. В случая не се представят доказателства, от които да се установи по безспорен начин осъществяването на доставката на услугата – СМР. При извършване на насрещна проверка на доставчика, същият не е открит. Съгласно данни от информационните масиви на НАП фактурата е отразена в дневника за продажби на доставчика. Същият няма подадена ГДД по ЗКПО за 2016 г. и за проверявания период има 5 действащи трудови договора. Не са представени доказателства от които да е видно, че доставчикът на услугата е имал възможността да я извърши или такива, удостоверяващи превъзлагане на услугата на други дружества – подизпълнители, липсват и документи за осъществен превоз на закупените материали и стоки. По КСО и ЗЗО в хода на ревизията е установено, че задълженото лице за периода включен в обхвата на ревизията е регистрирано като едноличен търговец с фирма ЕТ "Магнолия - 90 - З. Димитрова" и като едноличен собственик на капитала на "Трейд Експрес Димитрова" ЕООД. Ревизираното лице има участия в "Инвест Иванов" ООД и в "Трейд Експрес 55" ЕООД. Считано от 14.03.2016 г. е декларирано прекъсване на дейност и осигуряване чрез ЕТ и е от същата дата е декларирано начало на дейност и осигуряване за всички осигурени социални рискове като едноличен собственик на капитала на "Трейд Експрес Димитрова" ЕООД. Извършваната дейност от едноличния търговец през ревизирания период е специализирана търговия на едро с други хранителни стоки. От задълженото лице е подадена информация с декларация обр. 1 (чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-8/2005 г. на МФ) за дните в осигуряване, осигурителния доход и размера на осигурителните вноски за самоосигуряващото се лице, а с декларация обр. 6 (чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба Н-8/2005 г. на МФ) е деклариран размерът на дължимите вноски за периода 2012 г. - 2016 г. За 2011 г. не е подадена декларация обр. 6. В хода на ревизионното производство е установено, че за ревизирания период З. Димитрова в качеството й на самоосигуряващо се лице е внесла авансово дължимите ЗОВ върху минималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за всяка една от ревизираните години. След извършен анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК, органът по приходите е установил доход на жалбоподателя с недоказан произход за 2011 г. в размер на 295 500 лв. и за 2016 г. в размер на 283 470, 60 лв. Ревизираното лице не е представило доказателства за произхода на средствата, необходими за покриване на извършените от него разходи през посочените години, поради което органът по приходите е приел, че З. Димитрова е извършвала трудова дейност, от която са реализирани доходи и на основание чл. 124а ДОПК следва да се установят задълженията й за ЗОВ в качеството й на самоосигуряващо се лице върху дохода с неустановен произход, определен по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК, във връзка с чл. 124а ДОПК. Върху установения с ревизията нов размер на осигурителния доход на задълженото лице, определен на база дохода с неустановен произход и укритите доходи от дейността на ЕТ, на основание чл. 6, ал. 8 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО, във връзка с чл. 124а ДОПК, органът по приходите е определил задължения за ЗОВ за 2011 г., 2012 г. и 2016 г., както и прилежащите лихви. Касационната жалба се явява неоснователна досежно задълженията за ЗОВ за периода 2012 г. и 2016 г. В конкретния случай, на база установеното обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, ревизията е преминала към специфичния процесуален ред за извършване на ревизионно производство по ДОПК за установяване размера на дължимите данъци. С влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ДОПК, /обн. ДВ. бр. 14 от 15.02.2011 г., в сила от 15.02.2011 г./, разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски, поради което ревизиращият орган е приложил разпоредбата на чл. 124а от ДОПК и е преминал към установяване на окончателния размер на осигурителния доход, в който е включен и дохода установен по рала на чл. 122 от ДОПК за съответните години. Осигурителният доход е определен по реда на чл. 124а от ДОПК, а размерът на задължителните осигурителни вноски е установен съгласно КСО и ЗЗО. При определяне на окончателния размер на осигурителния доход за ревизирания период и дължимите вноски на ЗЛ е взето предвид, че лицето е внасяло авансови осигурителни вноски върху избран размер на осигурителния доход като самоосигуряващо се лице. След съпоставка и анализ на всички събрани доказателства, ревизиращите органи правилно и законосъобразно са установили облагаемия доход на задълженото лице по години. Тези доходи са определени по реда на чл. 122 от ДОПК. На основание чл. 124а от ДОПК са установени и задълженията за задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващото се лице. На основание чл. 113, ал. 1 от КСО органът по приходите е начислил дължимите лихви за невнесените в законоустановения срок осигурителни вноски, а лихвите за просрочените здравноосигурителни вноски са начислени на основание чл. 107 от ЗЗО, във връзка с чл. 175 от ДОПК. В частта относно допълнително установените задължения по КСО и ЗЗО за 2011 г., както следва: вноски за ДОО - 3 403, 36. 48 лв.; лихви върху вноски за ДОО 2 179, 44 лв.; вноски за ЗО от 1 529, 60 лв. и лихви за ЗО 877, 11 лв, решението е частично неправилно, поради следното:. Разпоредбата на чл. 124а ДОПК, която предвижда, че разпоредбите на чл. 122-124 се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски, е обн. ДВ, бр. 14/2011 г., и е в сила от 15.02.2011 г. Нормата е препращаща и приложението й следва да бъде преценено от гледна точка на характера на нормата, към която е препращането. Както се обоснова по-горе, нормата на чл. 122, ал. 1 ДОПК има материалноправен характер, защото регламентира материалноправните предпоставки, при наличието на които възниква основание за органите по приходите да определят основата за облагане с данъци, съответно - за определяне на задължителни осигурителни вноски, по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. По общото правило за действие на правните норми във времето, материалноправните норми се прилагат само за фактически състави, възникнали при действието им, освен ако не им е придадено обратно действие, а в случая такова няма допуснато. Затова, задължителни осигурителни вноски на задължените лица могат да бъдат определяни по реда на чл. 122 – чл. 124 ДОПК само за периоди след влизане в сила на разпоредбата на чл. 124а ДОПК, т. е. след 15.02.2011 г. В случая допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски касаят периода 2011 г. – 2016 г. същите следва да бъдат отменени за периода от 01.01.2011 г. до 15.02.2011 г. от момента в който влиза в сила разпоредбата на чл. 124а ДОПК. След направени преизчисления от касационната инстанция РА следва да се отмени за ЗО за 2011 г. за сумата над 1341, 02 лв. до сумата от 1529, 60 лв., както и за лихвата за същият период за сумата над 768, 97 лв. до сумата от 768, 97 лв. РА, следва да се отмени и в частта касаеща ДОО за 2011 г. за сумата над 2983, 77 лв. до сумата от 3403, 36 лв., както и за лихвите за същия период за сумата над 1910, 74 лв. до сумата от 2179, 44 лв. Съобразно изложеното, обжалваното решение в останалата част, е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, съобразно уважената част от касационната жалба на касатора З. Димитрова с ЕТ "Магнолия -90- З. Димитрова" се дължат разноски в размер на 47, 77 лв. от общо направените за двете инстанции в размер на 14 168 лв., съобразно представените доказателства, отразени в представения списък за разноски. На ответната страна - Дирекция "ОДОП" - Пловдив се присъжда възнаграждение съобразно чл. 161, ал. 2 ДОПК и чл. 8, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на адвокатските възнаграждения в размер на 4 272 лева. По компенсация, следва З. Димитрова с ЕТ "Магнолия -90- З. Димитрова" да бъде осъдена да заплати разноски на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 4224, 23 лева за касационната инстанция. Воден от горното Върховният административен съд, първо отделение