Решение № 4719 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7887/2020 г.

Решение № 4719 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7887/2020 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Директора на Агенция "Митници", чрез процесуален представител, против Решение № 125 от 09.04.2020 г. на Административен съд П. по адм. д. № 775 по описа за 2019 г., с което по жалба на "Топлофикация П."АД е обявена нищожността на Решение № РЗАДС-5800-447/03.04.18/32-97860 на началника на Митница Столична, потвърдено с Решение № Р-861/08.11.2019 г. /32-322645 на директора на Агенция "Митници" и е изпратена административната преписка на началника на Митница Столична, за ново произнасяне по Искане вх. № 32-209767/27.07.2016 г. за възстановяване на акциз за периода 01.05.2014 г. – 31.12.2015 г., ведно със съответните лихви, подадено от дружеството-жалбоподател, при спазване на дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като е определен едномесечен срок от получаване на административната преписка. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при всички пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно чл. 160 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), който съдържа специална разпоредба по отношение на правилата на АПК, съдът нямал правомощие за прогласяване на нищожността на оспорения по реда на чл. 156 и сл. от този кодекс административен акт. В нарушение на ДОПК, съдът е върнал преписката за ново произнасяне на неприложимо правно основание по чл. 172 от АПК. Евентуално, не са налице основания за прогласяване на нищожност на решението на Директора на Агенция "Митници" и на основание чл. 177, ал. 2 АПК, защото това решение е издадено в ново производство и то не противоречи на установеното със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила на 28.02.2018 г. Решение № 3775 от 06.06.2017 г. по адм. д. № 74 по описа за 2017 г. на Административен съд С.-град (АССГ). За да е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК, следва оспореният административен акт да е повторно издаден със същото съдържание като отменения по съдебен ред, какъвто случаят не е. С първоначалния мълчалив отказ, отменен по съдебен ред, се фингира произнасяне по съществото на искането за възстановяване на акциз, а с процесното решение се приема, че искането е недопустимо поради наличие на висящо ревизионно производство като абсолютна процесуална пречка за произнасяне по съществото на искането. Отделно от това, в мотивите на Решение № 3775/06.06.2017 г. по адм. д. № 74/2017 г. по описа на АССГ, с което е отменен първоначалният мълчалив отказ, е указано, че административният орган, който се произнася по искането, следва да съобрази, че срокът за произнасяне е изтекъл на 09.10.2016 г., но преди това – на 30.09.2016 г., е издадена заповед за възлагане на ревизия (ЗВР), включваща периодите в искането, като органът се произнесе по допустимостта на искането, на основание чл. 27, ал. 2, т. 5 АПК, което началникът на Столичната митница е сторил с процесния акт. Началникът на Митница Столична е приел, че искането е недопустимо на основание чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК, поради наличие на висящо производство по оспорване на ревизионен акт от 22.12.2017., издаден в производство, образувано по чл. 129, ал. 3 ДОПК, в което е приобщено процесното искане за възстановяване на акциз. Указанията на съдебното решение по съществото на искането за възстановяване на акциз са задължителни само ако искането е допустимо. Цитира се съдебна практика на ВАС за субсидиарна приложимост на чл. 27, ал. 2 АПК и в случаите на подадени искания по ДОПК. Първоинстанционният съд изобщо не е разгледал по същество оспорването на административния акт, нито е изложил собствени мотиви затова. Съдът изобщо не е обсъдил доводите на ответника по жалбата, е възпроизвел и приел безкритично само тези на жалбоподателя. Необосновано съдът е приел, че не е налице нов юридически факт от значение за произнасянето по искането за възстановяване на акциз. Преди влизане с сила на Решение № 3775/06.06.2017 г. по адм. д. № 74/2017 г. по описа на АССГ (на 28.02.2018. ) е издаден РА от 22.12.2017 г., производството по съдебно оспорване на който е било висящо към момента на постановяване на процесния административен акт. Иска се спиране на касационното производство до окончателното решаване на спора по законосъобразност на РА от 22.12.2017 г., евентуално - отмяна на първоинстанционното решение, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – "Топлофикация П."АД, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото съобрази следното: На 27.07.2016 г с вх. № 32-209767 Топлофикация П. АД подава искане за възстановяване/прихващане на акциз на основание чл. 27, ал. 1 от ЗАДС до началника на Митница Столична в размер на 3 026 870, 56 лв, ведно със съответните лихви, на основание чл. 129, ал. 6 от ДОПК, за периода 01.05.2014-31.12.2015 г. В срока, указан в чл. 27, ал. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), акт на Началника на Митница Столична по искането за възстановяване на акциз не е постановяван, поради което се е формирал мълчалив отказ по същество на искането. Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № BG 005800-РК-43-Р1/30.09.2016 г. началник на отдел в Агенция Митници възлага да бъде извършена ревизия на Топлофикация П. АД, която да установи задълженията за акциз в периода 01.04.2014-31.12.2015 г. Заповедта е връчена на 10.10.2016 г. С жалба вх. № 32-294144/21.10.2016 г. Топлофикация П. АД обжалва пред Директора на Агенция Митници мълчаливия отказ на Началника на Митница Столична да се произнесе по искането за възстановяване на акциз от 27.07.2016 г. В срока за произнасяне по жалбата сезираният горестоящ орган не се произнася. Топлофикация П. АД оспорва пред съда непроизнасянето (мълчаливото потвърждаване) на Директора на Агенция Митници по жалбата срещу мълчаливия отказ по Искането за възстановяване на акциз с вх. № 32-209767/27.07.2016 г. По това оспорване се образува адм. д. № 74/2017 г. по описа на Административен съд С.-град (АССГ). С решение № 3775 от 06.06.2017 г. по адм. д. № 74/2017 г. съдът отменя непроизнасянето (мълчаливото потвърждаване) на директора на Агенция Митници (АМ), по жалбата срещу мълчаливия отказ по Искане за възстановяване на акциз с вх. № 32-209767/27.07.2016 г. за възстановяване на акциз за периода 01.05.2014 г. до 31.12.2015 г в размер на 3 026 870, 56 лв., ведно с дължимите лихви и вместо него отменя по оспорването на мълчаливия отказ по Искането за възстановяване на акциз като връща административната преписка на началника на Митница Столична за произнасяне по искането за възстановяване на акциз за периода 01.05.2014 г. до 31.12.2015 г. по искане вх. № 32-209767/27.07.2016 г. за ново произнасяне, съгласно указанията на съда по прилагането на закона, изложени в мотивите на съдебното решение, задължителни за административния орган. Това решение е оставено в сила с решение № 2613 от 28.02.2018 г. по адм. д. № 8792/2017 г. на Върховния административен съд, състав на второ отделение. Преди влизането в сила на съдебното решение на АССГ по адм. д. № 74/2017 г. ревизионното производство, възложено с посочената ЗВР, приключва и е издаден Ревизионен акт (РА) № BG005800-РК43-РА9/22.12.2017 г. на органи при Митница Столична, мълчаливо потвърден от Директора на Агенция "Митници", в частта, с която в колона 5 на РА на "Топлофикация П." ЕАД е определен размер на задължението за акциз 6 455 189, 79 лева на основание чл. 20, ал. 2, т. 19 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), съответно в размер на 295 789, 81 лева на основание чл. 20, ал. 2, т. 18 от ЗАДС и в частта, с която са установени задължения за довнасяне на акциз за данъчен период 01.04.2014 г. – 31.12.2015 г. общо в размер на 3 658 645, 24 лева (колона 8 на РА.) и лихви за забава в размер на 1 165 467, 09 лева. Част от установените с този РА задължения за акциз в размер общо на 2 999 070, 17 лв. са начислени, декларирани и внесени от ревизираното дружество. Началникът на Митница столична, след влизане в сила на съдебното решение на АССГ, при новото произнасяне, с Решение №РЗАДС-5800-447/03.04.2018 г. /32-97860 оставя без разглеждане искането от 27.07.2016 г. на Топлофикация П. АД за възстановяване/прихващане на акциз, на основание чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК поради "висящо ревизионно производство". РА № BG005800-РК43-РА9/22.12.2017 г. е отменен изцяло по жалба на дружеството с Решение № 2605 от 21.05.2020 г., постановено по адм. дело № 4490/2018 г. по описа на Административен съд С.-град, оставено в сила с решение № 3779 от 24.03.2021 г. по адм. д. № 7564/2020 г. на Върховния административен съд, състав на осмо отделение. Пред първоинстанционния Административен съд П. с доводи за нищожност и евентуално – за незаконосъобразност е оспорено Решение №РЗАДС-5800-447/03.04.2018 г. /32-97860 на началника на Митница столична, потвърдено по административен ред с Решение № Р-861/08.11.2019 г. /32-322645 на директора на Агенция "Митници". За да обяви нищожността на оспорения административен акт на митническия орган, първоинстанционният съд е приел, че с оспорения акт не е изпълнено влязлото в сила Решение № 3775/06.06.2017 г., постановено по адм. дело № 74/2017 г. на АССГ. С решение № 3775/06.06.2017 г. съдът, от една страна е приел за допустимо искането за възстановяване на акциз в размер на 3 026 870, 56 лв., за посочения период от 01.05.2014 г. – 31.12.2015 г., ведно с дължимите лихви, а от друга страна - е приел искането за основателно, за което е изложил подробни съображения. Със съдебното решение, освен че е отменил горните два акта (непроизнасянията на началника на Митница Столична и на директора на Агенция Митници), е върнал административната преписка на началника на Митница Столична за ново произнасяне по искането за възстановяване на акциз, заявено с Искането от 27.07.2016 г, съгласно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите и задължителни за административния орган. Първоинстанционното решение е правилно. С основание АС се е позовал на чл. 177, ал. 2 от АПК, съгласно който нищожни са всички актове и действия на административен орган, извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Повторно издаденият акт не поражда правни последици. Законосъобразно е тълкуването на съда, че смисълът на връщането на преписката на административния орган след отмяната на издаден от него акт – чл. 173, ал. 2, във връзка с ал. 1 от АПК, е да се обхванат случаите, при които компетентността да реши въпроса по същество принадлежи на административния орган, а в тях попада и процесното произнасяне. Преценката за съдържанието на бъдещия акт, чието издаване е дължимо в тази хипотеза, е ограничена от указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Това е така, тъй като само съдържащите се в мотивите указания на съда по тълкуването и прилагането на закона се ползват със задължителна за административния орган сила съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от АПК. Правилно съдът е приел, че ако органът можеше след съдебната отмяна на административния акт да ревизира и тълкува по свободно усмотрение указанията на съда, съдебният контрол за законосъобразност би се оказал лишен от смисъл. По касационните оплаквания: Неоснователно касаторът поддържа, че административният съд няма право да обяви нищожността на оспорения пред него административен акт, защото разпоредбата на чл. 160 ДОПК не му давала подобно правомощие. Нищожността на всеки административен акт е най-тежкият порок, от който актът може да страда и няма никаква нито житейска, нито правна логика нищожността на оспорваните по реда на ДОПК административни актове да не може да бъде обявявана от съда при контрола за законосъобразност. Отделно от това, съгласно § 2 от ДР на ДОПК, за неуредените в този кодекс случаи се прилагат субсидиарно разпоредбите на АПК и ГПК. На последно място, съдебната практика на Върховния административен съд е потвърдила безпротиворечиво това тълкуване. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че оспореният акт не е нищожен на основание чл. 177, ал. 2 АПК. Разпоредбата на чл. 27 от ЗАДС е специална правна норма, уреждаща реда за подаване на искания за възстановяване на недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз (като вид косвен данък). В алинея трета на разпоредбата е предвидено, че органът по ал. 2 в 30-дневен срок от постъпване на искането, съответно от отстраняване на нередовностите в него, се произнася с мотивирано решение, с което уважава или отказва искането - изцяло или частично, като възстановява или прихваща подлежащата на възстановяване сума. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ изцяло по направеното искане. По алинея четвърта, решението или отказът по ал. 3 или по ал. 13 може да се обжалва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В случая от мотивите на влязлото в сила решение на АССГ по адм. д. № 74/17 г. се вижда, че на 09.09.2016 г. "Топлофикация П."АД е отстранило нередовностите на подаденото искане за възстановяване на акциз от 27.07.2016. г. Следователно, от тази дата е следвало да се счита, че тече срокът на административния орган за произнасяне по чл. 24, ал. 3 ЗАДС, който е изтекъл на 09.10.2016 г. Действително, съгласно чл. 129, ал. 3, изречение първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. Член 27, ал. 3 от ЗАДС обаче е специална правна норма по отношение на чл. 129, ал. 3 ДОПК и в нея подобно условие липсва. Препращането на алинея 4 на чл. 27 към ДОПК е само относно реда за обжалване на решението на митническия орган. Освен това Административният съд по адм. д. № 74/17 г. в мотивите си е приел, че по искането за възстановяване на акциз е формиран мълчалив отказ на сезирания административен орган (независимо от възлагането на ревизията, което е станало преди постановяване на решението) и по съществото на жалбата е отменил отказа, намерил е искането за възстановяване за допустимо и основателно и след отмяната на акта е върнал преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, които органът е бил длъжен да спази. Всичко това правилно е съобразено от Административен съд П.. Накрая, с Решение № 2605 от 21.05.2020 г., постановено по адм. дело № 4490/2018 г. по описа на Административен съд С.-град, оставено в сила с решение № 3779 от 24.03.2021 г. по адм. д. № 7564/2020 г. на Върховния административен съд, състав на осмо отделение, е отменен РА № BG005800-РК43-РА9/22.12.2017 г. изцяло, като част от установените с този РА задължения са начислени, декларирани и внесени от ревизираното дружество и са предмет на процесното искане за възстановяне на акциз. По изложените съображения първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение