Решение № 275 от 14.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 23/2013 г.

Решение № 275 от 14.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 23/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 497/15.4.2013 г. по настоящото дело е допуснато до касационно обжалване въззивно решение от 10.08.2012 г. по гр. д. № 7208/2011 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, IV-Г въззивен състав,, по подадената от адв. П. Ч. - процесуален представителна ищеца Г. А. Г. от [населено място], касационна жалба, вх. № 95097/25.9.2012 г. С обжалваното решение е потвърдено решение от 08.02.2011 г. по гр. д. № 39547/2010 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 59 състав, с което са отхвърлени предявените от Г. А. Г. от [населено място] против [фирма] -, обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 КТ. Въззивната инстанция е приела, че фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ изисква работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст след сключването на трудовия договор, като без значение за законността на уволнението е дали правото на пенсия е упражнено от него/ т. е. уволнението на това основание се извършва по преценка на работодателя. Изложени са и изводи, че уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ предполага придобиване на право на пенсия само за осигурителен стаж и възраст, т. е. правото на пенсия трябва да е от вида установен в чл. 68, ал. 1 КСО, а не друго такова - по чл. 69 КСО, при уволнение на военнослужащ, независимо от възрастта му. В. решение е допуснато по материалноправния въпрос "Може ли работодател да прекрати трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ с вече пенсиониран служител ?". Върховният касационен съд, състав на IV г. о, намира, че по поставения и допуснат от настоящата съдебна инстанция въпрос е налице задължителна практика, опредметена в решение № 884/26.7.2010 г. по гр. д. № 381/2009 г., IV г. о.; решение № 838/17.12.2010 г. по гр. д. № 1739/2009 г., IV г. о.; и решение № 349/18.10.2011 г. по гр. д. № 374/2010 г., IV г. о., с които е прието, че разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ е неприложима в случаите, при които правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито и упражнено от работника преди възникване на трудово правоотношение, и което работодателят е прекратил на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, т. е. работодателят не може да го прекрати на това основание. И трите визирани решения не правят разлика в основанията, поради които работникът или служителят е упражнил правото си на пенсия. Настоящият състав на ВКС, IV г. о., споделя тези изводи. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, изразяващи се в нарушение на материалния закон. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски за всички инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационния жалбоподател - адв. Ч.. Претендират се разноски за всички инстанции. Ответникът по касация - [фирма] -, е депозирал отговор по смисъла на чл. 287 ГПК. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по касация - юрисконсулт И., оспорва касационната жалба и представя писмена защита. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становищата на процесуалните представители на страните, изразени в съдебно заседание, писмената защита на процесуалния представител на ответника по касация и на основание чл. 290 ГПК, намира за установено следното: С оглед отговора на поставения въпрос незаконосъобразно и необосновано Софийският градски съд е стигнал до извод за неоснователност на предявените искове. Предвид изложеното въззивното решение следва да бъде отменено и постановено друго, с което предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. т. 1 и 2 КТ бъдат уважени. Относно претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ жалбата е частично основателна. От представените още пред първата инстанция доказателства е видно, че работодателят е изплатил на ищеца обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 1267,15 лева и по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 2534,30 лева, или общо 3801,45 лева. Поради това направеното възражение за прихващане се явява основателно и поради което на жалбоподател се следва обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 4143,39 лева, за която сума решението на СГС по този иск следва да бъде отменено и искът уважен за посочената сума. В останалата част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора ответникът по касация [фирма] -, следва да заплати по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 243/двеста четиридесет и три/ лева, а на ищеца направените от него разноски за трите инстанции съразмерно на уважените искове в размер 588 лева.