Решение № 1947 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10096/2013 г.

Решение № 1947 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10096/2013 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Антон Иванов Тодоровски, подадена чрез пълномощника адв. Диана Табутова, против решение № 2880 от 29.04.2013 г., постановено по адм. дело № 8441/2012 г. по описа на Административен съд София - град. С него е отхвърлена жалбата на касатора против Уведомително писмо изх. № 02-010-6500/13773 от 20.07.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) - Разплащателна агенция, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., в частта, с която е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Ответникът - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с представени писмени бележки, оспорва жалбата и излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С решение № 2880 от 29.04.2013 г., постановено по адм. дело № 8441/2012 г. по описа на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Антон Иванов Тодоровски против Уведомително писмо изх. № 02-010-6500/13773 от 20.07.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) - Разплащателна агенция, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., в частта му, с която е отказано финансово подпомагане по СЕПП в размер 16 062,04 лв. и по НР1 в размер на 15 683,56 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че издаденият акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ, при спазване на изискванията за форма и административнопроизводствените правила. Освен това е приел, че оспорения акт е и материално законосъобразен. В тази насока първоинстанционният съд се е позовал изляло на назначените по делото основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза, които са установили недопустимост за подпомагане на част от заявените блокове на земеделското стопанство (БЗС). Вещото лице е установило по-малко недопустима площ - 19,32 ха (и по двете схеми), от приетата за такава в уведомителното писмо (23,32 ха и по двете схеми). Това обаче не се отразява на законосъобразността на уведомителното писмо, тъй като и при установената от вещото лице недопустима площ от 19,32 ха от заявените за подпомагане 71,70 ха, процентът на наддеклариране е 36,88 % (по уведомителното писмо е 48,14 %). Установеният от вещото лице процент на наддеклариране пак е в границите между 20 % и 50 %, при който съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. не се дължи подпомагане. Затова макар и при по-малко недопустима площ, с процесното уведомително писмо правилно било отказано подпомагане на жалбоподателя. Обжалваното решение е правилно. Правилно административния съд е приел, че атакуваният акт съдържа фактически и правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспорваното уведомително писмо и таблиците към него, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка програма и схема, както и данните от административната преписка обективират волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е реализирано. Съобразно това се установява, че по спорните СЕПП и НР1, на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане за 23,32 ха по СЕПП поради наддеклариране - на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и за също толкова площ от 23,32 ха по НР1 на основание чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. - кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Това е видно от попълнените колони 5 и 7 от таблиците към уведомителното писмо и поясненията към тях. Тези факти, съпоставени с останалите данни от таблиците, както и данните от административната преписка за извършени административни проверки, ясно обективират волята на административния орган. Затова е неоснователно оплакването в касационната жалба за немотивираност на процесното уведомително писмо. Удовлетворяването на заявлението за финансово подпомагане предполага изпълнение от страна на жалбоподателя изискванията на ЗПЗП, респ. отсъствие на условията по чл. 43, ал. 3 от този закон по СЕПП и чл. 12 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. по НР1. В случая по заявлението за подпомагане по СЕПП се установява наличие на обстоятелствата по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, а по НР1 - по чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. Съгласно първата разпоредба разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по СЕПП когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. А разпоредбата на чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. по НР1 разписва, че изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Предпоставките по тези разпоредби са установени от извършените административни проверки, чиито констатации се потвърждават от приложените по делото скици. Изводите за наддеклариране са потвърдени и от назначените в първоинстанционното производство основна и допълнителна съдебно-технически експертизи. Действително експертизите установяват по-малко площ като наддекларирана от посочената в уведомителното писмо. Това обаче не се отразява на законосъобразността на уведомителното писмо, тъй като и при установената от вещото лице недопустима площ от 19,32 ха процентът на наддеклариране е 36,88 %. Този процент също е в границите между 20 % и 50 %, при който съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. не се дължи подпомагане. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите са в размер на 150 лв., определени съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Неоснователно е искането на ответника за присъждани на разноски за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство. Същите са вече присъдени с оспорваното решение. Но дори това да не беше така, те не могат да бъдат присъждани от касационния съд. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,