Решение № 10388 от 16.11.2022 г. на ВАС, 5-членен състав

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието против решение 7116 / 11.06.2021 г. по адм. дело 9268 / 2020 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност - касационни основания по чл. 209, т.2 и т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Асоциация на производителите на рибни продукти БГ Фиш, гр. София счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, петчленен състав намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за допустимост е основателна. С решение 7116 / 11.06.2021 г. по адм. дело 9268 / 2020 г. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение е обявил нищожността на заповед РД 09 - 574 / 20.07.2020 г., издадена от министъра на земеделието, храните и горите, с която е изменена негова заповед РД 09 - 397 / 11.05.2020 г.. Присъдил е разноски. Тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че към момента на издаване на обжалваната заповед са били изчерпани времевите предели на материалната компетентност на административния орган да издаде нов акт, с който да измени, респ. частично да отмени оспорената пред него заповед РД 09 - 397 / 11.05.2020 г.. Отсъствието на административнопроизводствен ред и на материалноправно основание за издаването му обуславя и неговата нищожност. Отбелязал е, че единствено възможния процесуален ред по чл. 156, ал.1 АПК не е бил използван. Решението е недопустимо. По делото е установено, че министърът на земеделието, храните и горите е издал заповед РД 09397 от 11.05.2020 г., с която на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията и чл. 30, ал. 3, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, във връзка със съгласувателно писмо изх. 12-00-335/24.04.2020 г. на Министерство на околната среда и водите, одобрен доклад от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури с 13-1072/08.05.2020 г. и възникнала необходимост от опазване и създаване на оптимални условия за естествено възпроизводство на видовете бели пясъчни миди от видовете Donax trunculus и Chamelea galina в българската акватория на Черно море, е забранил стопанския и любителския им риболов до 31.07.2020 г., считано от издаването й. С обжалваната заповед РД 09-574/20.07.2020 г., министърът на земеделието, храните и горите, на основание чл. 25, ал. 4 ЗА, във връзка с постъпила във Върховния административен съд жалба от Бългериън Уайт Шелс ООД и уведомление за жалбата с рег. индекс 70-3097/09.07.2020 г. и одобрен доклад на заместник министъра на земеделието, храните и горите с рег. 93-3739/20.07.2020 г., е изменил своя заповед РД 09-397 от 11.05.2020 г. като е намалил срока на забрана за улов на бели пясъчни миди до 20.07.2020 година. За жалбоподателя пред първоинстанционния съд - Асоциация на производителите на рибни продукти БГ Фиш, гр. София не е налице правен интерес за оспорване на заповед РД 09 - 574 / 20.07.2020 г., издадена от министъра на земеделието, храните и горите, независимо че е бил участник в проведеното обществено обсъждане, по отношение на периода, за който е следвало да се наложи забрана за улов на бели пясъчни миди. Видно от Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел Асоциация на производителите на рибни продукти БГ Фиш, гр. София е сдружение създадено да извършва дейност в частна полза и със заложени цели: Защитаване правата и интересите на членовете на сдружението пред изпълнителната и законодателна власт в процеса на водене на преговори и след постигане на пълноправно членство на България в Европейския съюз, запознаване на членовете на сдружението с изискванията на Вътрешния пазар и Общата политика в областта на рибарството на Европейския съюз, с цел успешно устояване на конкурентния натиск след датата на присъединяване, подпомагане създаването на действащата пазарна инфраструктура, която да допринесе за прозрачност на пазара за риба и рибни продукти и за намаляване възможността за нелоялна конкуренция в отрасъла, стимулиране увеличаването на производството на риба и рибни продукти чрез съвместни действия с органите на държавната администрация за намиране на външни пазари и договаряне на по-изгодни митнически ставки за износ и внос, предприемане на мерки за стимулиране развитието и модернизацията на рибопроизводствените и преработвателни бази в страната и привличането на чуждестранни инвестиции в отрасъла, защитаване интересите на членовете на сдружението при разпределянето и усвояването на финансовите средства по линия на структурните фондове в областта на рибарството на Европейския съюз, предприемане на мерки за ефективно участие на България в международни организации и конвенции в областта на рибарството с цел получаване на квоти за улов и други риболовни права, установяване на контакти и сътрудничество с международни асоциации и сдружения в областта на рибарството, укрепване на международния престиж на България в областта на рибарството, изготвяне за нуждите на членовете на сдружението на ежемесечен журнал с актуална международна информация по въпроси, свързани с дейността на сдружението. Подпомагане координацията при пускането на пазара на риба и други водни организми, чрез извършването на пазарни проучвания, организиране на проучвания и разработване на техники за оптимизиране функционирането на пазара, включително използването на информационни и комуникационни технологии, разработване и прилагане на стандартни договори, съвместими с правилата на ЕС, организиране на проучвания и предоставяне на информация за стимулиране производството на продукти, които съответстват на изискванията на потребителите по отношение на качеството и допринасят за устойчивото използване на ресурсите, разработване на методи и схеми за обучение, насочени към подобряване и качеството на продуктите, прилагане на мерки за защита на наименованията за произход и географските означения, подпомагане чрез реклама на разпространението на риба и други водни организми. Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Според решение 21 от 26 октомври 1995 г. по к. д. 18/1995 г. на Конституционния съд на РБ задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва. Наличието на такова "засягане" е необходимото условие за възникване на процесуален правен интерес от съдебно оспорване. Административният акт "засяга" по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Това обективно нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес на гражданин или юридическо лице е материалноправното основание за включване на административния акт в кръга на съдебнообжалваемите актове и легитимира процесуалноправния интерес от съдебното обжалване на административния акт. Недопустимо е обжалването на акта от лице, чиито права или законни интереси не са нарушени или застрашени. Решаващ е правният ефект на административния акт, дали и доколко с него се засягат права и интереси на жалбоподателя. Правният интерес е процесуалноправно понятие, тъй като се свързва с призната от закона възможност да се търси съдебна защита на засегнати права, свободи и законни интереси. Затова съдебната практика и теорията винаги са били трайни в разбирането, че правният интерес трябва да е пряк, личен и непосредствен. Винаги трябва да се установи накърняване на правната сфера, което предопределя и наличието на право на оспорване пред съд. Съгласно конституционно решение 5/2007 г. по к. д. 11/2006 г. на Конституционния съд на Република България във всички случаи, когато се атакуват индивидуални, общи или нормативни административни актове, жалбоподателите трябва да докажат пред компетентния съд, че е налице засягане на техни права или законни интереси. "При това заинтересоваността следва да е правомерна, лична и обоснована... Правото на защита не е публична функция, а процесуалната легитимация не е институт на пряката демокрация, чрез която се упражнява народният суверенитет". Правният интерес трябва да е пряк, като със самата отмяна на оспорения административен акт да бъде отстранена щета или да се предотврати настъпването й от изпълнение на административния акт. Трябва да е личен, поради което юридическите лица, като жалбоподателя, имат право на жалба само в защита на своите субективни права, свободи и законни интереси. Правният интерес трябва да е непосредствен, т. е. административният акт трябва да засяга правната сфера на жалбоподателя като отнема, изменя или ограничава правата му или противозаконно създава задължения за него, или създава права на трето лице, с което да уврежда жалбоподателя. Разбирането, че е допустимо подаването на жалба в защита на чужди субективни права, свободи и законни интереси, когато са на лица, членуващи в сдружение, не съответства на закона и цитираните конституционни решения. Уставът е многостранен договор и поради това процесуална субституция по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ГПК, въз основа на устав, не може да възникне. Затова всички доводи, които жалбоподателят е развил във връзка с предмета си на дейност като сдружение, правата на членуващи в сдружението граждани и юридически лица, са ирелевантни. С разпоредбата на чл. 67 АПК е уредена специфична форма на процесуално представителство, характерна за производството по издаването и оспорването на общи административни актове. Организациите по чл. 66, ал.1 АПК могат да представляват заинтересованите лица в производството по издаване и обжалване на административния акт. В случая не се касае за процесуална субституция, а за представителство като СНЦ - жалбоподател няма качеството на надлежна и процесуално легитимирана страна по спора. Конституирането на подобен представител като заинтересована страна в административното производство не го превръща в субект, който има право да оспори акта на органа, защото формалното участие в едно административно производство не поражда автоматично право на оспорване. За да е налице право на оспорване, както беше посочено по-горе, е необходимо за участвалия в качеството на заинтересована страна да е налице личен, пряк, правен интерес от издаване (отказ от издаване) и от оспорването на акта. В случая правната сфера на сдружението не се засяга, нито е застрашена с намаляването на срока за улов на бели пясъчни миди. Такъв правен интерес не може да се извлече от предмета на дейност на сдружението като юридическо лице с нестопанска цел. По изложените съображения атакуваното съдебно решение е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено. В тежест на Асоциация на производителите на рибни продукти БГ Фиш, гр. София следва да бъдат поставени заявените от касатора разноски, които съгласно доказателствата по делото са в размер на 79,00 лева, платени държавни такси и юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева за всяка инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.3 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия