Решение № 17290 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8231/2019 г.

Решение № 17290 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8231/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "C-Транс Груп" ЕООД, ЕИК 201633224 срещу Решение № 2558/12.04.2019 г. по административно дело № 9165/2018 г. на Административен съд София - град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-22002317003898-091-001 от 21.03.2018 г., потвърден в обжалваната част от директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП с решение № 981/9.07.2018 г., с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 35 882, 50 лв, и установения допълнителен корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКП0/ в общ размер на 15536. 71 лв. за 2014 г., 2015 г. и са начислени лихви в общ размер на 16 692, 13 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения излага в жалбата. Моли РА да бъде отменен. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "ОДОП"- гр. София, чрез юрк. Николова, моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против Ревизионен акт Р-22002317003898-091-001 от 21.03.2018 г., потвърден в обжалваната част от директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП с решение № 981/09.07.2018 г. Предметът на спора е непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 6/чл. 9 и чл. 25 ЗДДС във връзка с доставки на стоки и услуги от "Миков и син" ЕООД, "Алпери 78" ЕООД и "Бул Лес Комерс" ЕООД, както и установения допълнителен корпоративен данък в резултат на това. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до извод за липса на реално осъществени доставки на процесните стоки и услуги и правилно определяне задълженията на ревизираното лице в РА по фактурите, издадени от горепосочените доставчици. Съдът е приел за неоснователна жалбата в частта относно непризнатия данъчен кредит, тъй като представените доказателства не са достатъчни за обосноваване на извод за притежаване и прехвърляне на собствеността на процесните стоки – резервни части, както и данни от кого и как са извършени процесните услуги. Съответно е счетен за законосъобразен изводът на органите по приходите, че е налице несъответствие между документалната обоснованост на разходите по фактурите и действителните стопански операции. Решението е правилно. Не са налице релевираните касационни основания за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата по делото и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи за липса на осъществени доставки по процесните фактури с издатели "Миков и син" ЕООД, "Алпери 78" ЕООД и "Бул Лес Комерс" ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит възниква за получени стоки и услуги по облагаеми доставки, следователно, за да се признае възникнало право на приспадане, трябва да бъде доказано "получаването" на съответната доставка. Възникването на данъчно събитие в хипотезата на чл. 25, ал. 2 и ал. 6 вр. ал. 1 ЗДДС по предоставянето на услуга по чл. 9 от същия закон, предпоставя нейното извършване. Нормата на чл. 69, ал. 1 ЗДДС регламентира изискването доставките да са свързани с облагаемата икономическа дейност на получателя. Законосъобразно е прието по делото, че в тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, наличието на законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. За да има осъществена доставка на стоки не е достатъчно само наличието на фактура и нейното счетоводно отразяване. Във връзка с доказването на факта на извършване на доставка на стоки, СЕС е посочил в т. 37 от решението по С-78/12 г., че лицето, което искащо приспадане на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция трябва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращия право на приспадане може да го упражни. В настоящия случай решаващия състав е извършил именно такава преценка на представените по делото доказателства. Правилно е посочено в обжалваното решение, че представените за първи път в съдебно заседание на 19.02.2019 г писмени доказателства - фактури, приемо – предавателни протоколи и вторични счетоводни документи не опровергават изводите на органите по приходите. Същите не са представени в хода на ревизията както от доставчиците, така и от ревизираното лице. Вещото лице не открило доставчиците и не е проверявало тяхното счетоводство, за да провери представените счетоводни ведомости. В подкрепа на крайния извод за нереалност са и констатациите на вещото лице за несъответствие между наличните при доставчиците стоки съгласно представените по делото документи и тези, които са продадени на жалбоподателя. Правилен е изводът на съда, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит по фактурите следва да е доказано осъществяване на доставките. Съдът обосновано се е позовал и на относимата практика на СЕО и СЕС в този смисъл. По отношение фактурираните услуги доказването на получаването на резултата от услугите и използването му в дейността на жалбоподателя е било изцяло във властта на ревизираното лице, поради което не е основателно касационното оплакване, че с ревизионния акт и съдебното решение ревизираното лице отговаря за нередовности и действия на доставчиците. Относно отразяването на фактури със завишена данъчна стойност не са изложени конкретни оплаквания, и правилно въз основа на заключението на вещото лице административния съд е отхвърлил жалбата срещу извършената корекция на правото на приспадане на данъчен кредит по реда на чл. 71, т. 1 от ЗДДС в размер на 16 111, 45 лв. В частта по ЗКПО възраженията на касатора също са неоснователни, тъй като правните изводи на съда са в съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗКПО. Съгласно същата не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон, т. е. по см. на чл. 10, ал. 1 ЗКПО. Липсата на безспорни доказателства за реално осъществена доставка, води до невярно отразяване на стопанската операция в съответния счетоводен документ. Следователно, този отрицателен факт е еднакво релевантен както за определянето на правото на данъчен кредит, така и за прекия данък по ЗКПО. При постановяване на решението, първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя, и не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2593. 34 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,