Решение № 5409 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11219/2016 г.

Решение № 5409 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11219/2016 г., V о., докладчик съдията Владимир Николов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР П., срещу Решение № 1319/27.06.2016 г. по адм. д. № 3269/2015 г. по описа на Административен съд П. - 15-ти състав. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди, че безспорно от доказателствата по делото се установява извършеното от Стоянджиков дисциплинарно нарушение. Моли да се отмени решението и да се потвърди издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател не се явява и не изпраща процесуален представител. Ответникът - К. С. С., не взима становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд е отменил по жалба К. С. С., Заповед № 317з-4072/9.11.2015 г. издадена от директора на ОД на МВР П., за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. В оспорената пред Административен съд П. заповед е посочено, че младши инспектор К. С. С., старши полицай - дежурен в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" на сектор "Пътна полиция", към Отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР П., за периода от 27.04.2015 г. до 24.08.2015 г. в гр. П. е предоставил потребителското си име и парола за достъп до АИС-МВР на младши инспектор Д. Л. С., който при изпълнение на възложените му служебни задължения, като оперативен дежурен в ОДЧ на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР П., е ползвал. Въз основа на установените факти по делото, съдът е приел от правна страна, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган - директора на ОД на МВР П. и в предвидената от закона писмена форма съгласно чл. 210, ал. 1 ЗМВР, като са приети писмените обяснения на наказаното лице, но при нарушения на материалния закон. Съдът е посочил, че не е установено твърдяното дисциплинарно нарушение, тъй като имало само две общи дежурства между Стоянджиков и Серафимов които обаче не били през процесния период и освен това съобразно възприетата практика в оперативната дежурна да не се затварят вече отворените информационни системи, ползването на чужд акаунт не означавало предоставянето на своето потребителско име и парола. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во от АПК. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК настоящата инстанция намира, че атакуваната пред първостепенния съд заповед е издадена от компетентен орган, в установената форма. При постановяването й не са нарушени административнопроизводствените правила - по отношение на жалбоподателя е проведено производство без накърняване на процесуалните му права, включително правото му на защита, същата е издадена в съответствие с материалния закон и неговата цел. Видно е, че процесният административен акт е издаден на основание чл. 197, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 200, ал. 1, т. 11 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) в хипотезата на "неизпълнение на заповед". От анализа на доказателствата по делото е установено по безспорен начин, че служителят Серафимов е ползвал информационната система на МВР в периода 27.04.2015 г. - 24.08.2015 г., без да е имал официално разрешен достъп до нея. Същият е извършван чрез потребителското име и парола на Стоянджиков, както и на други негови колеги, като този факт се потвърждава от констатациите на проверяващите от дирекция "Инспекторат" в МВР и от сведенията дадени от Серафимов в хода на административното производство. Според императивната норма на чл. 13, ал. 2 от Вътрешните правила за ползване на информационните фондове в МВР, чрез интегрирана информационна система "Справки", утвърдени с МЗ № Iз-1825/04. 09.2012 г.: "служител, получил достъп до автоматизирани информационни фондове на МВР, няма право да предоставя потребителско име и парола на друго лице". Следователно изпълнителното деяние на конкретното дисциплинарно нарушение се състои в предоставяне на потребителското име и парола на друго лице. Ирелевантно е твърдението, че това ползване е било в интерес на службата и не са доказани вредни последици. В тази връзка са неправилни изводите на първоинстанционния съд, че не било установено Стоянджиков да е предоставил паролата си на достъп на Серафимов, а последния в процеса на работа сам я узнал. Самото предоставяне също може да бъде извършено по много и различни начини, съзнателно или несъзнателно, с умисъл или поради небрежност. Обстоятелството обаче, че този неправомерен достъп до информационната мрежа на МВР е бил възможен месеци наред и жалбоподателят е знаел за това, но не е предприел никакви действия за неговото прекратяване, е достатъчно доказателство за виновно извършено нарушение. По делото безспорно е доказано, че служителят Серафимов е ползвал както потребителското име и парола на Стоянджиков, така и на други лица, като независимо дали това е станало по време на обучението на Серафимов или по друг начин, паролата му е посочена / предоставена именно от Стоянджиков. В тази връзка АС П. не е отчел дадените от Серафимов сведения вх. № 8121в-4893/24.09.2015 г., в които изрично сочи, че по време на работата си като дежурен е ползвал паролите на другите колеги, а именно: Колешев, Ангаров и Стоянджиков. Този факт се потвърждава и в сведенията дадени лично от Стоянджиков с вх. № 8121в-4912/24. 09.2015 г., като изрично се сочи, че "колегата Серафимов по време на дежурствата си ползваше акаунтите и паролите за достъп на следните служители от ОДЧ на сектор "Пътна полиция" - мл. инспектор К. С., инсп. В. Т., мл. инсп. Н. А. и мл. инсп. А. К.. " Действително при разпита на Серафимов, като свидетел по делото, същия не сочи, че е ползвал паролата и акаунта на Стоянджиков, но безспорно от представените писмени доказателства, включително и дадените от самия жалбоподател сведения, се установява предоставянето на тази парола, в нарушение на утвърдените правила. В същото време, видно от приложените Заповед № 8121з-773/24.10.2014 г. и Заповед № 8121з-878/24.07.2015 г. на министъра на вътрешните работи, потребителското име и паролите за достъп до мрежи и автоматизирани информационни системи, са класифицирани като служебна тайна. Именно, за да се запази в тайна тази информация, потребителските пароли са предоставени, като всеки служител, включително и Стоянджиков е отбелязал срещу подпис получените документи, в приложеното копие от раздавателен дневник, като отново срещу подпис е запознат с Вътрешните правила за ползване на информационните фондове в МВР. В тази връзка неправилно се сочи от първоинстанционния съд, че само на две дати през януари е имало съвместно дежурство на Серафимов и Стоянджиков, тъй като е ирелевантен точния брой, след като безспорно е доказано предоставеното на паролите и акаунта, като самото им ползване е станало именно в процесния период посочен в заповедта. Неоснователни са и съображенията, че компютрите не се рестартират при смяна на дежурните, а всеки следващ работел с паролите на предходния и отворените вече информационни системи. При положение, че е налице изрична забрана за предоставяне на потребителското име и парола на друго лице, въпрос на лична отговорност е това да се спазва тази забрана и да не се допуска нерегламентиран достъп, независимо от "неудобствата" да си влезеш със своя акаунт и парола. В същото време, видно от приложените справки по служител, касаещи влизането на Стоянджиков в информационните системи, е безспорно установено влизане и през периоди през които същия е бил в почивка, съобразно приложените месечни графици за дежурства. Предоставянето на паролите за този достъп, независимо по кое време и по какъв начин, е в противоречие на утвърдените с министерска заповед вътрешни правила и е съставомерно по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, за което в ал. 2 е предвидено дисциплинарно наказание "порицание" от шест месеца до една година. В случая наложеното на Стоянджиков е на минимума, поради което, независимо от лаконичното мотивиране на акта съобразно изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, санкцията се явява съразмерна с тежестта на нарушението. Следва да се отчете и обстоятелството, че административният орган не е имал възможност да приложи друго по вид наказание въпреки добрите характеристични данни в кадровата справка на служителя, тъй като за неизпълнение на заповед е предвидено налагането на дисциплинарно наказание порицание. Видно е, че производството е завършило в законоустановения срок, като наказанието е съобразено с цялостното поведение на държавния служител и настъпилите вредни последици. При така изложените мотиви, решението на първостепенния съд, е неправилно и като такова следва да се отмени, като спорът се реши по същество с отхвърляне на жалбата срещу оспорвания административен акт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение