Решение № 8178 от 28.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10171/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЛАНД ЛЕС ЕООД, представлявано от управителя М. В. М., чрез пълномощник адв. В. Хорозова, против решение 1038 от 19.08.2024г., постановено по адм. дело 819/2023г. по описа на Административен съд София-област. С това решение е отхвърлена жалбата на посоченото дружество против решение 23/04/1/0/02402/3/01/04/02 за отказ от изплащане на финансова помощ, изх. 01-2600/7061 от 29.02.2023г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), с което е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 1 135 664,02 лв., заявена със заявка за плащане 23/04/1/0/02402/3/01 от 15.10.2021г. В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което да бъде отменено решение 23/04/1/0/02402/3/01/04/02 за отказ от изплащане на финансова помощ, изх. 01-2600/7061 от 29.02.2023г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - изпълнителният директор на ДФЗ, чрез пълномощник адв. Н. Байчева, в съдебно заседание и с представен по делото отговор на касационна жалба взема становище за нейната неоснователност. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 1038 от 19.08.2024г. е отхвърлена жалбата на ЛАНД ЛЕС ЕООД против решение 23/04/1/0/02402/3/01/04/02 за отказ от изплащане на финансова помощ, изх. 01-2600/7061 от 29.02.2023г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 1 135 664,02 лв., заявена със заявка за плащане 23/04/1/0/02402/3/01 от 15.10.2021г. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при липса на съществено нарушение на процесуалните правила, както и при спазване на материалния закон и неговата цел. Развити са подробни съображения и по двете установени от органа нарушения. По отношение на констатираното нарушение на чл. 43, ал. 3 от Наредба 9 от 21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от ПРСР 2014-2020г. (Наредба 9) съдът е счел, че изложените в акта съображения за изкуствено създадени условия и приложените в тази връзка доказателства са достатъчни, за да се кредитира като правилен извода на органа за осъществен фактически състав на чл. 43, ал. 3 от Наредба 9. Съдът се е позовал на относимите разпоредби от Наредба 9, чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на ЕП и на Съвета от 17 декември 2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, както и на решение на Съда на ЕС по дело С-434/12. След подробен анализ на фактическата установеност по делото и приложимата нормативна уредба, включително позоваване на заключенията на изслушаните по делото съдебни експертизи, на първо място съдът е приел за безспорно, че между бенефициерите Ланд Лес ЕООД, Осогово Лес ЕООД, Грийн Ленд Форест ЕООД, Ауто Перфект Груп ЕООД, Семи Груп ЕООД, Кооперация Орхание - 2013, Семекс ЕООД и Вал Комерс Груп ЕООД са налице общи фактически отношения и умишлена координация. Преценено е, че създадените условия по одобреното заявление на Ланд Лес ЕООД за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 от ПРСР за периода 2014-2020г. и съответно сключения договор 23/04/1/0/02402 от 06.11.2017г. с управляващия орган нямат за цел повишаване на конкурентоспособността на земеделието в Република България, а единствено получаване на завишен размер на допустимото финансиране, което е в нарушение на чл. 2 и чл. 15, ал. 2 от Наредба 9. В решението подробно са описани фактическите обстоятелства, обосноваващи наличието на правни, икономически и лични връзки между лицата, участващи в сходни инвестиционни проекти, и липсата на функционална самостоятелност между тях. Обсъден е и субективният елемент на нарушението по чл. 43, ал. 3 от Наредба 9, като е приета неговата доказаност. На следващо място, съдът е приел за доказано и второто констатирано от органа нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 2 от договор 23/04/1/0/02402 от 06.11.2017г., изразяващо се в неизпълнение на бизнес плана, неразделна част от който е таблица 5.1, според която ползвателят на помощта се е задължил да отглежда 100 броя говеда порода лимузин в продължение на една година от 07.09.2021г. до 07.09.2022г. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват касационни основания за отмяна. При точно направени фактически установявания, изведени въз основа на приобщените по делото доказателства, решаващият съд е достигнал до правилен и обоснован извод, че са доказани материалноправните предпоставки за отказ да бъде изплатена финансова помощ по подмярка 4.1 от ПРСР. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. В касационната жалба се твърди, че решаващият съд неправилно е приложил разпоредбите относно свързаността на дружеството жалбоподател и останалите предприятия, посочени в акта, като конкретно се сочи, че не е налице свързаност между посочените в акта дружества по смисъла на § 1 от ДР на Търговския закон, § 1, т. 3 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл. 5 от Закона за малките и средни предприятия. Тези оплаквания не следва да бъдат разглеждани от настоящия касационен съдебен състав, тъй като такива нарушения не са коментирани в мотивите на административния акт и не са послужили като основание за издаване на оспорения акт. С този акт е отказано изплащането на пълния размер на финансовата помощ във връзка със заявка за плащане от 15.10.2021г. на основание чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП, чл. 49, ал. 1, т. 3 и чл. 43, ал. 3 от Наредба 9 от 21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от ПРСР 2014-2020, както и чл. 16, ал. 1, т. 2 и чл. 9, ал. 2, т. 3 от договор 23/04/1/0/02402 от 06.11.2017г. Нито административният орган, нито съдът са установявали основания на свързаност по смисъла на цитираните норми от специални закони. Както беше посочено, органът е отказал изплащане на финансова помощ поради установено неизпълнение на нормативни и договорни задължения от страна на ползвателя на помощта, осъществяващо съставите на две отделни нарушения. Едното нарушение касае неизпълнение на чл. 16, ал. 1, т. 2 от договор 23/04/1/0/02402 от 06.11.2017г. Според цитираната разпоредба За периода от датата на сключване на този договор, а когато е неприложимо - от въвеждане на инвестицията в експлоатация до изтичане срока по чл. 6, ал. 5 от договора, ползвателят се задължава да осигури и поддържа броя животни, съгласно данните от Таблица 5.1. Вид и брой животни, в т.ч. естествения им прираст от одобрения проект, когато предметът на този договор включва инвестиции, насочени в сектор Животновъдство. Няма спор по делото, че проектът на бенефициера включва инвестиции в сектор Животновъдство, като съгласно Таблица 5.1 на бизнес плана е предвидено, че Ланд лес ЕООД се задължава да отглежда 100 броя телета, порода лимузин, за първата година от изпълнение на бизнес-плана. В случая, както точно е установено от решаващия съд, срокът за изпълнение на задължението е започнал да тече от момента на въвеждане на инвестицията в експлоатация, а именно 07.09.2021г., видно от Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж за обекта, в който Ланд Лес ЕООД ще отглежда животни. Именно към 07.09.2021г. ползвателят на помощта е следвало да се е снабдил с 100 бр. телета от порода лимузин и този брой е следвало да бъде поддържан от него във всеки един ден на едногодишния период 07.09.2021г.-07.09.2022г. Видно от представените по преписката доказателства (контролен лист за извършена проверка на място; справка в БАБХ), както и от приетата по делото ветеринарно-медицинска експертиза /основна и допълнителна/, се установява, че ползвателят на помощта не е отглеждал необходимия брой животни - телета от порода лимузин, съобразно договора. Така към 14.10.2021г., след справка в Регистъра на земеделските производители е установено, че общият брой животни е 77 броя. В периода 29.06.2022г.-05.07.2022г. при извършено повторно посещение на място от служители на ДФЗ, за което е съставен контролен лист, са установени 55 бр. говеда, които освен това не се намират в животновъден обект /ЖО/ на кандидата. Животните са намерени в заграждение, находящо се в землището на с. Осеновград, общ. Своге, където са открити общо 287 броя животни, от които съобразно ушните им марки, само 55 броя са собственост на Ланд Лес ЕООД. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че за бенефициера не съществува задължение животните, които се е задължил да отглежда през периода на действие на бизнес плана, да бъдат регистрирани като отглеждани в ЖО, предмет на инвестицията. Това твърдение противоречи, както на бизнес плана, изготвен от самия ползвател на помощта, така и на сключения договор. Безспорно е, че финансовата помощ, за която кандидатства бенефициерът, е с цел реконструкция на фермата, а съобразно описаното в бизнесплана, след модернизацията на фермата дружеството се задължава в тази ферма да отглежда животните. Дружеството е представило към заявката си за плащане /стр.88 от нея/ удостоверението за регистрация на ЖО, а в Таблици 4.4 и 4.6. от бизнес плана е посочено местонахождението на ЖО, в който ще се отглеждат животните. Съгласно чл. 14, ал. 2 от договора ползвателят е длъжен да използва активите и изпълнява дейностите - обект на подпомагане, съгласно съответното им предназначение, посочено в бизнесплана. Задължението на ползвателя е да отглежда животните в обекта на инвестицията, което следва от горецитирания чл. 16, ал. 1, т. 2 от договора. След като задължението произтича от реализирането на инвестицията и срокът на изпълнение тече от въвеждане в експлоатация на инвестицията, следва че ползвателят поема задължение да отглежда животните в обекта на инвестицията. Именно поради това преценката за изпълнение на бизнес плана е съобразно броя регистрирани животни в животновъдния обект /ЖО/, предмет на инвестицията. С оглед на горното, неоснователен е доводът на касатора, че ДФЗ следва да отчита всички животни, регистрирани от Ланд лес ЕООД в животновъдни обекти /ЖО/, независимо че последните не са част от инвестицията. Срещу предоставяната финансова помощ по подмярка 4.1 от ПРСР ползвателят следва да представи и реализира бизнесплан. Бизнеспланът трябва да показва подобряване на дейността на земеделското стопанство на кандидата чрез прилагане на планираните инвестиции и дейности и постигане на една или повече от целите съгласно чл. 2 и в съответствие с принципите по чл. 3 от Наредба 9. Земеделското стопанство, за което се кандидатства и в което ще се изпълнява бизнеспланът, е ясно посочено във всички документи на дружеството. Ето защо не може да бъде споделена тезата в касационната жалба, че органът е допуснал пропуск, като не се е самосезирал и не е проверявал всички животновъдни обекти на Ланд Лес ЕООД. Неоснователно се твърди също така, че в договора не бил описан номерът на ЖО, който е регистриран в реконструираната ферма. Нито в договора, нито в бизнесплана е описан номер на ЖО, тъй като такъв може да се регистрира след изпълнение на одобрения проект. Видно от самата форма на заявката за плащане - удостоверението за регистрация на ЖО следва да се представи от ползвателя при подаване на заявката за окончателно плащане. В същото време, в бизнес плана, който се представя от ползвателя преди сключване на договора, в таблици 4.4 и 4.6. е посочено местонахождението на обекта, в който ще се отглеждат животните. Освен това, във формата за наблюдение и оценка на проекти по подмярка 4.1. Инвестиции в земеделски стопанства е посочено местоположението на ЖО, където се отглеждат животните, както и ЕКАТТЕ, а именно: гр. Ботевград, ЕКАТТЕ 05815. От приетите в производството пред първата инстанция основна и допълнителна ветеринарно-медицински експертизи се установява, че броят на животните, регистрирани в ЖО, предмет на инвестицията по сключения с ДФЗ договор, а именно ЖО 2140-0652 /0581510048/, е следният: На 21.10.2021г. - 77 бр. животни са регистрирани, че се отглеждат в ЖО 2140-0652 /0581510048/; На 04.01.2022г. - 129 бр. животни са регистрирани, че се отглеждат в ЖО 2140-0652 /05 81510048/; На 29.06.2022г.- 55 бр. животни са регистрирани, че се отглеждат в ЖО 2140-0652 /0581510048/; На 07.09.2022г. - 13 бр. животни са регистрирани, че се отглеждат в ЖО 2140-0652 /0581510048/. В касационната жалба се твърди, че при изчисляване на броя отглеждани животни не са взети предвид животните, които са естествен прираст на съществуващите животни, както предвижда чл. 16, ал. 3 от договора. Твърдението е неоснователно, тъй като ползвателят не е регистрирал новородените животни в системата на БАБХ. Изчисляването на броя на животните е направено, съобразно броя регистрирани животни в Интегрираната информационна система на БАБХ - ВетИС. Освен това, в производството пред първоинстанционния съд не е доказано съществуването на такива животни. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че проверките на ДФЗ са направени преди изтичане на първата година от изпълнението на бизнес плана, поради което са противоправни. Както беше посочено, от деня на въвеждане на обекта в експлоатация е възникнало задължението на бенефициера да осигури и поддържа 100 броя телета в обекта, предмет на инвестицията, в продължение на една година. Това означава, че във всеки един ден/месец от годината в обекта на Ланд Лес ЕООД е следвало да са налични най-малко 100 броя телета. Съобразно чл. 16 от договора ползвателят е задължен да осигури и поддържа договорения брой животни /в случая 100 бр./, като липсва уговорка, че ДФЗ ще счита, че е налице изпълнение, при постигане на определен процент, напр. 50% от заложеното в бизнес плана. От изложеното е видно, че е налице неизпълнение на бизнес плана от страна на ползвателя на помощта. Установено е, че единствено през месец януари 2022г. дружеството е изпълнявало изискването на бизнес плана, а е следвало през първата година от изпълнение на бизнес плана във всеки един ден от годината в ЖО 2140-0652 /0581510048/ да са регистрирани и отглеждани минимум 100 броя животни. Неоснователни са и доводите, че решаващият състав не е съобразил факта, че животните се отглеждат пасищно, а през зимните месеци в реконструираната ферма. По същите доводи съдът правилно се е позовал на изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност, според които всяко едно придвижване на животни, включително и до пасища, следва да бъде съпроводено с издаване на ветеринарно-медицинско свидетелство за придвижване на животни. С издаването на тези свидетелства се отразява и реалното местонахождение на животните в интегрираната система на БАБХ. От събраните доказателства по делото се установява, че освен че жалбоподателя не разполага с необходимия брой животни, но дори и наличните животни не се намират реално в ЖО, където са регистрирани, като същите са придвижвани без необходимите документи. Не могат да бъдат споделени и аргументите на касатора, че не е уведомен своевременно за проверките. Предварителното уведомяване за предстоящата процедура не е условие за извършването й. Напротив, чл. 25, § 1 от Регламент (ЕО) 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламент (ЕО) 1782/2003 на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители, гласи следното: Проверките на място не се обявяват предварително. При условие, че не е застрашена целта на контрола, обаче, може да бъде пратено известие, стриктно ограничено до минималния необходим срок. Такова уведомление не може да превишава 48 часа, освен в надлежно обосновани случаи. Неоснователно е и възражението, че проверките, осъществявани от служители на ДФЗ са незаконосъобразни, тъй като е следвало да се извършат от ветеринарни лекари съгласно чл. 472 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Посочената разпоредба не е приложима в случая, тъй като касае съставянето на актове за установяване на административни нарушения по ЗВД, а не съставяне на контролни листове, констативни протоколи и доклади, каквито са приети като доказателства в първоинстанционното производство. Последните като официални свидетелстващи документи, чиято материална доказателствена сила не е оборена по надлежния ред, правилно са кредитирани от решаващия съд относно удостоверените с тях правнорелевантни факти. По изложените съображения, решаващият съд е достигнал до обоснован извод, че бенефициерът не е изпълнил свои нормативни и договорни задължения, заложени в чл. 49, ал. 1, т. 3 от Наредба 9 и чл. 16, ал. 1, т. 2 от договора, поради което законосъобразно му е отказано изплащане на финансова помощ по подадената заявка за плащане, тъй като инвестицията не съответства на целите на проекта - а именно да се насърчи отглеждането на говеда порода лимузин, както е поето като задължение по договора и бизнес плана от дружеството. Приетото основание за отказ е достатъчно за законосъобразност на отказа за изплащане на финансова помощ по заявката за плащане на Ланд Лес ЕООД. Затова обжалваното решение е правилно. Независимо от това, следва да бъде посочено, че касационният състав споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на постановения отказ и относно изкуствено създадени условия. Административният съд обосновано е приел липсата на функционална самостоятелност и изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката. В чл. 60 от Регламент /ЕС/ 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013г. е записано, че без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. На национално ниво системите за оценяване по процесната мярка са уредени в Наредба 9/2015г. и по-конкретно в чл. 11, ал. 1, в която е разписано, че не следва да се подпомагат лица, създали изкуствени условия за финансиране, в противоречие с целите на закона. Както правилно е посочил решаващият състав, преценката на изкуствено създадени условия изисква изследване на наличието на обективен и субективен елемент, като в този смисъл е Решение на СЕС от 12.09.2013г., постановено по дело С-434/12, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС от Административен съд София - град. В решението е посочено, че чл. 4, §8 от Регламент /ЕС/ 65/2011 следва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му трябва да имат обективен и субективен елемент. Във връзка с обективния елемент са от значение обстоятелства в конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане, няма да може да бъде постигната, а относно субективния елемент следва да се докаже, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основата на схемата за подпомагане, кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема. При това следва да са обосновани не само обстоятелства като правните, икономическите и/или лични връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, но и да са установени улики, свидетелстващи за умишлена координация между тези лица. В случая съвкупната преценка на всички обективни обстоятелства и субективения елемент по реализацията на проекта, подробно обсъдени както в административното производство, така и в първоинстанционното съдебно производство, обосновават такъв извод. В разглеждания случай, след осъществените проверки от административния орган, са установени обстоятелства, сочещи на създадена схема на лични, правни, икономически, финансови и географски връзки, която представлява форма на умишлена координация между бенефициера Ланд Лес ЕООД и изброените в оспорения административен акт дружества. Така изградените връзки са описани детайлно в същия и не са опровергани в хода на развилото се съдебно производство пред Административен съд София-област, като не е необходимо да бъдат повтаряни. Връзките между дружествата се установяват и чрез общо осъществяване на дейността по отглеждане на животни, както и прехвърляне на животни между животновъдните обекти. Доказани са и връзки от финансово естество между Ланд Лес ЕООД и останалите дружества. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени своевременно претендираните съгласно списък и представени доказателства разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 50 021,95 лв. Предвид направеното възражение за неговата прекомерност, като съобрази мотивите, изложени в решението на СЕС по дело С- 438/2022 г., и възможността съдът да присъди възнаграждение и под минималния размер, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, с оглед на фактическата и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав счита, че адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до 30 000 лева, която сума съответства на критериите за справедливо и обосновано възнаграждение. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ разноски в размер на 30 000 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,