Решение № 13909 от 18.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13836/2014 г.

Решение № 13909 от 18.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13836/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на гл. ХII от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ гр. Бургас при ЦУ на НАП срещу решение № 1470/19.09.2014 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 494 по описа за 2014 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 021301904/17.10.2013 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № 13/20.01.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Бургас при ЦУ на НАП, в частта, в която на "Мебел стил" ЕООД са определени задължения по Закона за данъка върху добавената стойност за периодите както следва: от 01.12.2010 г. до 31.12.2010 г. главница 8 102.65 лева и лихва за просрочие 2 299.22 лева; от 01.12.2012 г. до 31.12.2012 г. главница 3658.18 лева и лихва за просрочие 282.19 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Касаторът изразява несъгласие с извършената от съда преценка на доказателствата, фактическите и правните му изводи. Иска отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на РА. Претендира разноски. Ответникът по касация "Мебел стил" ЕООД не взема становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, прие за установено следното: С оспорения пред АС Бургас ревизионен акт са установени в тежест на "Мебел стил" ЕООД описаните по горе данъчни задължения. Не е спорно, че през ревизирания период основната дейност на дружеството е производство на мебели, като за целта ползва наето производствено помещение и офис за приемане на поръчки в гр. Бургас. Органите по приходите, след направени насрещни проверки и съпоставка на декларирани с дневници по ЗДДС покупки от "Мебел стил" ЕООД и дневници за продажби от неговите доставчици са установили разлики, във връзка с доставки по фактури за покупки на "Мебел стил" ЕООД - кухненско оборудване и материали за производство на мебели от, , Аско" ЕООД, "Ламина" ООД, "Престиж бизнес и сие" ООД, "Тека България" ЕООД, "Бова" ЕООД. Издадените от тези доставчици фактури са били отразени в дневниците за продажби и включени в резултатите на СД по ЗДДС за съответния период, но не са отчетени при ревизираното лице-получател. При проверките е констатирано, че фактура № 1000001003/05.03.2010 г. е с получател "М енд Б 73" ООД, а не ревизираното лице. Всички доставчици са дали обяснения. Транспортът по доставките от "Аско" ЕООД се твърди да е извършен от доставчика, но липсват други данни за натоварване и транспорт. По доставките от "Ламина" ООД доставчикът твърди, че транспортът е осъществен от получателя. За доставките от "Престиж бизнес и сие" ООД са представени товарителници и свидетелство за регистрация на товарен автомобил. Доставчикът "Бова" ЕООД е дал обяснения, че ревизираното лице е получавало стоката от склада и я е извозвало със собствен транспорт, а разплащането е в брой. Тека България" ЕООД е основен вносител и дистрибутор на испанската марка "ТЕКА", която произвежда смесители за вода, абсорбатори и домакинска техника. Към всяка фактура е приложено извлечение от наложени платежи, и банкови извлечения, както и доказателства, че доставчикът е разполагал със стоката. В обясненията на доставчика е посочено, че доставките са по предварителна заявка на клиента и са доставени до посочен от него обект, чрез куриер - оператор "Д и Д експрес" ЕООД, с наложен платеж. При ревизията е извършена частична инвентаризация на СМЗ, в резултат на която не са установени различия между счетоводните данни и наличностите. Направено е обаче заключение, че не е спазен ЗСч по отношение на отразяване на стопанските операции в хронологичен ред на тяхното осъществяване - дружеството е придобило стоки и материали във връзка с осъществяваната дейност, но те не са заведени по реда на счетоводен стандарт СС 2 - Отчитане на материалните запаси. С тези констатации, отнесени към предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за 2010 г. и на чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК е обосновано прилагане на особения ред за ревизия по чл. 122-124 от ДОПК. От заключението по ССчЕ е установено, че по спорните фактури няма извършено плащане от "Мебел стил" ЕООД. В счетоводството на дружеството няма извършени счетоводни операции, не е отразено плащане, транспортиране на стоки, извършени разходи за транспорт във връзка с доставки по процесните фактури. Липсва счетоводна информация за съхраняване на същите в собствени на дружеството или наети складови помещения. В счетоводството няма счетоводни операции за извършвано заприхождаване и последващо разпореждане със стоките по процесните фактури. Първоинстанционният съд е счел, че неправилно органът по приходите е приложил чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, поради което с обжалваното решение РА е отменен. Съдът е приел, че ревизиращият орган не е изследвал наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, а единствено е посочил правни норми - чл. 122, ал. 2, т. 1, т. 4, т. 8, т. 15 и т. 16 от ДОПК, които имат отношение към определяне на данъчната основа. Според съда, липсват доказателства за реално получени доставки по тези фактури от ревизираното лице и съответно не е доказано наличието на укрити приходи. Отчетено е, че в нито една от спорните фактури не се съдържа подпис на материално отговорно лице за получател, не са представени приемо-предавателни протоколи и складови разписки, липсват доказателства и за транспортиране на стоките от складовете на посочените доставчици до обекти на "Мебел стил" ЕООД. Относно представените две товарителници с изпращач "Престиж бизнес" ООД и получател "Мебел стил" ЕООД е счетено, че те не се ползват с материална доказателствена сила за установените с тях факти, тъй като не попадат в хипотезите, обобщени с ТР № 5/14.07.2004 г. на ВАС; и двете са с един и същи сериен номер - 000661, но издадени на различни дати, с различно съдържание относно данните за пробега - 60 км и 172 км при посочени един и същи адреси на изпращач и получател и едно и също МПС; в първата товарителница липсват индивидуализиращите признаци на първичния счетоводен документ за изпращаната стока; във втората се сочи непълен номер и дата на фактура. Съдът е посочил, че след като органите по приходите не са установили в в наличност нито една от стоките при частичната инвентаризация, са направили необоснован извод, че собствеността върху стоките по тези фактури е прехвърлена към момента на покупката и че е платено в брой. Отчетено е, че не е извършена проверка на място в счетоводствата на доставчиците, а изводите не органите по приходите са направени само на база дадените от тях обяснения. По отношение на плащането на фактурите, издадени от "Тека България" ЕООД, чрез куриер - оператор "Д и Д експрес" ЕООД, с наложен платеж съдът е приел, че не са представени доказателства за реално осъществено плащане от "Мебел стил" ЕООД чрез сочения куриер - оператор. Касационната инстанция в настоящия и състав споделя частично фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. За да се проведе ревизия по особения ред, е необходимо приходните органи да установят, че е налице едно от посочените основания в чл. 122, ал. 1 ДОПК. При действието на чл. 124, ал. 2 от ДОПК доказването на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от кодекса е в тежест на администрацията. Преди всичко, следва да се отбележи, че в ревизионния доклад е изрично посочено прилагането на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за 2010 г. и и чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК за 2012 г. само при определяне на корпоративния данък /в която част РА е изменен и не е предмет на съдебен контрол/. При това и двете хипотези са обосновани с едни и същи мотиви за нередности при счетоводното отчитане и не са изложени отделни мотиви защо за двете години са приети различни правни основания. Решаващият орган обаче е изложил мотиви, че и двете посочени хипотези за облагане по ЗДДС по специалния ред са били налице, поради нарушението на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗСч и поради това, че при ревизията стоките по процесните фактури не са били налични при ревизираното лице. Необосновани са изводите за доставките, извършени от "Престиж Бизнес сие" ООД, като не са взети предвид представените от това дружество доказателства, включително товарителниците, в които фигурира подпис на управителя на "Мебел стил" ЕООД. Те удостоверяват получаване на стока от същия вид, описан във фактурите и на същата стойност, издадени са на същата дата, на която са издадени фактурите. Издадени са и отчети от фискалната памет на ФУ на доставчика за извършените продажби, представено е свидетелство за регистрация на товарния автомобил, с който е извършен транспорта. Решаващо за изхода от спора е писменото потвърждение на получателя на стоката, обективирано върху товарителниците. Ответникът по касация не е оспорил изрично товарителниците и е оттеглил искането си за установяване на истинността на подписите му чрез графологическа експертиза, въпреки че съгласно чл. 193, ал. 3 ГПК негова е била тежестта да докаже неистинността на документите. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено по отношение на доставките, извършени от "Престиж Бизнес сие" ООД, като в тази част РА следва да бъде потвърден. В останалата част решението е правилно. В съответствие със задължението си да изясни спора от фактическа страна и да се произнесе по същество, съдът е изслушал експертиза. Извършил е съпоставка между данните за наличие на реално доказани приходи и на тази база е направил обоснован извод, че не са налице основанията на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - укрити приходи. Доказването на това основание е в тежест на органите по приходите и в случая не е осъществено. Съответно не е налице и основанието на чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, тъй като не се установява да са налице неотразени в счетоводството доставки. В съгласие с непротиворечивата съдебна практика на ВАС, първоинстанционният съд е съобразил, че доказването на приходи от укрити продажби на стоки е обвързано със същия доказателствен стандарт като този, при който ревизираните лица следва да доказват реалността на изпълнението на определени сделки. В случая към фактурите на доставчиците "Аско" ЕООД, "Ламина" ООД, "Бова" ЕООД и "Тека България" ЕООД не са представени никакви договори, приемо-предавателни протоколи, констативни протоколи, стокови разписки и др. Въпреки писмените обяснения на представляващите дружествата, че стоките, предмет на фактурите, са били транспортирани до търговския обект на ревизирания едноличен търговец, за реалното извършване на транспорта не са представени доказателства, включително пътни листа и товарителници и доказателства за извършени разходи във връзка с транспорта. Макар че в някои от обясненията са били посочени конкретни лица, които се твърди да са присъствали при натоварване на стоките, от тях не са поискани обяснения. Липсват разпечатки от паметта на фискалните устройства във връзка с извършените плащания в брой. Получателят по фактура № 1003/05.03.2010 г. не е ревизираното лице. Не е представен договор за транспортни услуги между "Тека България" ЕООД и "Д и Д Експрес" ЕООД, липсват доказателства транспортът на стоките по фактурите, издадени от "Тека България" ЕООД да е извършен именно от това дружество, липсват доказателства банковите преводи, във връзка с които са представени разпечатки, да касаят именно плащане по процесните фактури. При събиране на доказателства в тази насока органите по приходите не са спазили принципа на служебното начало и принципа на истинността, задължаващи ги да съберат всички относими към спора доказателства служебно, с цел пълно изясняване на фактическата обстановка и доказване на обстоятелствата по чл. 122 ДОПК. В хода на съдебния процес също не са били ангажирани никакви доказателства. Освен доказателства за реално извършване на доставките, липсват и всякакви доказателства за последваща реализация на стоките, съответно за получаване на приходи от тях. Фактурирането само по себе си не означава, че е налице доставка на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, дори и когато доставчиците са разполагали със стоката. Липсват данни за експедиция, транспортиране, съхраняване. По изложените съображения правилно ревизионният акт в тази част е бил отменен. Обжалваното решение в съответната част не страда от пороците, посочени в чл. 209 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. На касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение във връзка с уважената част от касационната жалба в размер на 383,10 лв., съгласно Наредба № 1 за от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по касация не е претендирал разноски, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение