Решение № 12078 от 25.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7696/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез юрисконсулт М. Иванова и юрисконсулт Д. Ангелова, срещу Решение 144/21.05.2021 г. постановено по адм. дело 84/2021 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което по жалба на МБАЛ "Д-р Никола Василев" АД Заповед за налагане на санкции РД-25ЗС-2 от 05.02.2021г., издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса, е отменена в частта, с която на лечебното заведение са наложени санкции по т. 1 и 2 финансова неустойка съгласно параграф 10 от НРД за МД за 2020-2022г. на основание чл.400, ал.3 от НРД за МД за 2018г., в размер на 500лв., за нарушение на изискванията на чл.281 от НРД за МД за 2018г. и по т.4-6 и 8-24 на основание чл. 414, ал.3 от НРД за МД 2020.2022 г. наложените санкции финансова неустойка на основание чл.414, ал.3 от НРД за МД за 2018г., в размер на 500лв., за нарушение на изискванията на чл.287, ал.1, ал.2 и ал.3 от НРД за МД за 2020-2022г. Наведените в касационната жалба възражения за неправилна преценка на доказателствения материал, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената заповед за налагане на санкции в отменената част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът МБАЛ "Д-р Никола Василев" АД, представлявано от адв. Димитров оспорва касационната жалба, като моли решението на АС-Кюстендил да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции РД-25ЗС-2 от 05.02.2021г., издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса, с която на основание чл. 399 и чл. 408 от НРД за МД 2018 г., във вр. параграф 10 от НРД за МД за 2020-2022г., чл. 413 и чл.422, ал.1 от НРД за МД 2020-2022г. на лечебното заведение за констатирани и описани 28 броя нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ, за всяко от които е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на 500 лева, респективно в общ размер на 14 000 лева. Въз основа на приетите доказателствапо делото се установява, че със Заповед РД-25-518/11.11.2020 г. управителят на НЗОК е наредил да бъде извършена проверка на МБАЛ Д-р Никола Василиев АД, гр. Кюстендил. За резултатите от проверката е съставен Протокол РД-25-518-1/07.12.2020г. , според който от проверените истории на заболяването (ИЗ) на здравноосигурени лица (ЗОЛ), отчетени през 2020 г. по клинична пътека (КП) 217.1 Оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник, по ИЗ 1137, 2441, 5130, 1659, 5834, 6296, 5764, 4914, 3220, 2314, 4458, 676, 3348, 1250, 2389, 6507, 4764, 6823, 4497, 5312, 3754, 4316, 6442, 7062 и 4442 е установено, че е извършена метална остеосинтеза, за което е необходимо прилагане на медицинско изделие, но вложените медицински изделия не са били заприходени и отпуснати от болничната аптека . В т. 3 от протокола е посочено, че от проверените ИЗ на ЗОЛ, отчетени през 2019 г. по КП 220 Оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност, по ИЗ 714, 4589 и 5503 е установено, че е извършена метална остеосинтеза, за което е необходимо прилагане на медицинско изделие, но вложените медицински изделия не са били заприходени и отпуснати от болничната аптека. Посочено е и че съгласно алгоритъма по КП 217.1 и КП 220 НЗОК не заплаща медицински изделия и инструменти за фиксиращите процедури. Проверяващите са обосновали извод за нарушение на чл. 287 от НРД за МД за 2020 2022 г. и нарушение на чл. 281, б. в от НРД за МД за 2018 г. (обн., ДВ, бр. 28 от 29.03.2018 г., в сила от 01.04.2018 г., отм., бр. 7 от 24.01.2020 г., в сила от 01.01.2020 г.). В резултат на установеното в Протокол РД-25-518-1/07.12.2020 г. на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО управителят на НЗОК е издал оспорената в настоящото производство заповед, с която за нарушения на чл. 287, ал. 1, 2 и 3 от НРД за МД за 2020 2022 г. и чл. 281, б. в от НРД за МД за 2018 г. (отм.) на дружеството жалбоподател е наложена санкция финансова неустойка в общ размер на 14 000,00 лева, или по 500,00 лева за всяко от 25-те нарушения по чл. 287 от НРД за МД за 2020 2022 г., и по 500,00 лева за всяко от трите нарушения по чл. 281, б. в от НРД за МД за 2018 г. (отм.). Първоинстанционният съд е приел, че липсва нарушение по чл. 281, б. в от НРД за МД за 2018 г. (отм.) по т. 1 и 2 от заповедта, и нарушение по чл. 287 от НРД за МД за 2020 2022 г. по т. 4 6 и 8 28 от заповедта. Видно от приложените към административната преписка декларации, подписани от ЗОЛ по горепосочени ИЗ, на тези пациенти е предложено да закупят от МБАЛ Д-р Никола Василиев АД, гр. Кюстендил, необходимите за съответното лечение медицински изделия, като са уведомени и за цените им, но те са отказали да ги закупят и са декларирали, че ще закупят необходимите им медицински изделия за своя сметка и от избран от всеки от тях доставчик. Обстоятелството, че тези пациенти са отказали необходимите им медицински изделия да им бъдат отпуснати от болничната аптека, води до извод за липса на нарушения съответно по чл. 281, б. в от НРД за МД за 2018 г. (отм.) по отношение на т. 1 и 2 от заповедта, и нарушения по чл. 287 от НРД за МД за 2020 2022 г. по отношение на т. 4 6 и 8 28 от заповедта. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Съдът е изяснил фактите от значение за правния спор. Направените изводи кореспондират със събраните по делото доказателства, чиято съвкупна преценка обуславя крайния извод за наличието на основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, поради което правилно първоинстанционният съд е отменил процесната заповед по т. 4 6 и 8 28 . Неоснователни са доводите на касатора, че преценката на първоинстанционния съд е неправилна, с оглед приетите по делото доказатества. Съгласно чл. 287 от НРД за МД да 2020 2022 г. всички медицински изделия, използвани за осъществяването на основни диагностични и оперативни процедури, посочени в диагностично-лечебния алгоритъм на КП/клиничната процедура (КПр)/амбулаторната процедура (АПр), които НЗОК не заплаща извън стойността на КП/КПр/АПр, се доставят от лечебното заведение, заприходяват се и се отпускат от болничната аптека (ал. 1), а в случаите, когато няма открита аптека в структурата си, лечебното заведение се снабдява от аптека на друго лечебно заведение по чл. 222, ал. 4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, с което е сключило договор, при условия и по ред, определени с Наредба 28 от 9.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти (ал. 2), като осигуряването на медицинските изделия от лечебните заведения, изпълнители на КП/КПр/АПр, както и заприходяването и отпускането на същите от болничната аптека, се доказва със съответните документи (ал. 3). Според чл. 281, б. в от НРД за МД за 2018 г. (отм.) всички медицински изделия, използвани за осъществяването на основни диагностични и оперативни процедури, посочени в диагностично-лечебния алгоритъм на КП/АПр, които НЗОК не заплаща извън стойността на КП/АПр, се доставят от лечебното заведение, заприходяват се и се отпускат от болничната аптека на същото. Нормата на § 10 от Преходните и заключителни разпоредби на НРД за МД за 2020 2022 г. предвижда, че в случаите на констатирани нарушения, извършени до 31.12.2019 г. през периода на действие на предходния индивидуален договор с изпълнител на медицинска помощ, се прилагат глобите и санкциите, предвидени за съответното нарушение в ЗЗО и НРД за МД за 2018 г., като се спазва процедурата за осъществяване на контрол по ЗЗО и този НРД. Правилно административният съд е преценил, че заповедтта в процесната част следва да бъде отмемена, тъй като не са извършени визираните в нея нарушения. По делото не се спори, че процесните медицински изделия, не са изписани и закупени от аптеката на лечебното заведение. Не се спори също, че пациентите са декларирали, че им е предложено да закупят от МБАЛ Д-р Никола Василиев АД необходимите за съответното лечение медицински изделия, като са уведомени и за цените им, но те са отказали да ги закупят и са декларирали, че ще закупят необходимите им медицински изделия за своя сметка и от избран от всеки от тях доставчик. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, за това, че отказът на пациентите необходимите медицински изделия да им бъдат отпуснати от болничната аптека, води до извод за липса на нарушения съответно по чл. 281, б. в от НРД за МД за 2018 г. (отм.) по отношение на т. 1 и 2 от заповедта, и нарушения по чл. 287 от НРД за МД за 2020 2022 г. по отношение на т. 4 6 и 8 28 от заповедта. Пациентът има право да му бъдат осигурени медицинските изделия, което е сторено от лечебното заведение, но той няма задължение да закупи точно предложените му от лечебното заведение такива, и в случай че откаже да закупи осигурените и предложените му от лечебното заведение медицински изделия, този отказ би следвало да бъде удостоверен с подписа му, което е изълнено. Право на пациента е да избере дали да закупи от болничната аптека или от друго регламентирано място нужните медицински изделия, които не са поети от средствата на НЗОК, а лечебното заведение не би могло да откаже използването на тези изделия, ако пациентът не се е възползвал от услугите на болничната аптека. Не съществува законова разпоредба, която да ограничава пациента в избора му на медицински изделия предлагани от болничното заведение. Осигуряването на медицински изделия по смисъла на чл.82б, ал.2 от ЗЗ означава продажбата им от болницата на пациента, което означава пациента да купи наличните в болничната аптека медицински изделия. Фактът, че болницата е осигурила необходимите медицински изделия е достатъчен, за да се приеме, че тя е изпълнила задължението си по цитираният текст на ЗЗ. Обстоятелството, че пациентът не желае да купи от предлаганите от болницата изделия не следва да се тълкува във вреда на болницата и не обоснова наличието на цитираните нарушения. Неоснователно се явява възражението на касатора,че съдът не е изяснил фактите по спора. Изводите си съдът е подкрепил с относимите доказателства по делото. Предвид изложеното следва да се приеме, че като е отменил частично оспорената пред него заповед, Административен съд Кюстендил вярно е преценил фактите по спора и точно е приложил материалния закон, поради което постановеното от съда решение в атакуваната му част, трябва да бъде оставено в сила. С оглед горното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд,- шесто отделение,