Решение № 9821 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3032/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Х. и Н. А. Н., чрез адв. Ц. Д., с подробно развити касационни основания, против Решение 451/10.02.2025 г., постановено по адм. дело 935/2024 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на Хубанова и Н. срещу Решение 1012-04-83#1/13.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата им срещу Разпореждане РО-5-04-01717750/07.10.2024 г. на ръководителя на контрола на разходите на ДОО / КР на ДОО / при същото ТП на НОИ. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се решението да бъде отменено. Претендира се присъждане на съдебни разноски пред настоящата инстанция. В писмена защита от 23.09.2025 г. излага доводи по съществото на спора, идентични и допълващи тези в касационната жалба. Ответникът директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ Велико Търново, чрез главен юрисконсулт Н. Маринова, дава становище за неоснователност на касационната жалба и моли атакуваното с нея решение да бъде оставено в сила като правилно. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че атакуваният съдебен акт е основан на събраните доказателства, постановен е в съответствие с приложимите материалноправни норми и не са налице наведените касационни основания за неговата отмяна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. От фактическа страна е установено, че с Експертно решение /ЕР/ 90814 от заседание 98 от 26.05.2022 г. на състав на ТЕЛК към МБАЛ- Павликени ЕООД, с членове д-р А. Х., д-р Н. Н. и д-р Р. Р. /починал на 18.09.2023 г./, на Е. И. е определена 76 % трайно намалена работоспособност /ТНР/ с водеща диагноза [заличен текст] с дата на инвалидизиране 23.06.2021 г. и срок на намалена работоспособност 3 години /до 01.05.2025 г./. С жалба с изх. 1029-04-6503 от 13.07.2022 г. до НЕЛК, Медицинската комисия /МК/ в ТП на НОИ- Велико Търново е оспорила ЕР 90814 /26.05.2022 г. на ТЕЛК, като в нейно решение 2574 от заседание 021 от 13.07.2023 г. е изложила и съответните мотиви. С ЕР 90937 от заседание 127 от 19.12.2022 г. НЕЛК - специализиран състав по нервни, очни болести и ССЗ, е отменено ЕР 90814 /26.05.2022 г.на ТЕЛК към МБАЛ-Павликени ЕООД и медицинското досие е върнато за ново освидетелстване. В изпълнение на указанията на НЕЛК, ТЕЛК се е произнесъл с ЕР 90543 от заседание 60 от 21.03.2023 г., с което на лицето е определена 64 % трайно намалена работоспособност при водеща диагноза [заличен текст] , със срок на определеният процент- 3 години до 01.03.2026 г. и дата на инвалидизиране - 23.06.2021 г. С жалба изх. 1029-04-3544/20.04.2023 г. до НЕЛК, МК в ТП на НОИ- Велико Търново е оспорила ЕР 90814 /26.05.2022 г. на ТЕЛК, като в нейно Решение 1864 от заседание 015 от 20.04.2023 г. е отменено посоченото ЕР на ТЕЛК към МБАЛ-Павликени ЕООД и медицинското досие е върнато за ново освидетелстване. В изпълнение на указанията на НЕЛК, ТЕЛК се е произнесъл с ЕР 92278 от заседание 274 от 05.12.2023 г., с което на лицето е определена 70 % трайно намалена работоспособност при същата водеща диагноза, със срок на определеният процент- 3 години до 01.12.2026 г. и дата на инвалидизиране - 23.06.2021 г. ЕР 90814 /26.05.2022 г. на ТЕЛК към МБАЛ-Павликени ЕООД, също е било обжалвано с жалба с изх. 1029-04-396 от 09.01.2024 г. на МК в ТП на НОИ- Велико Търново до НЕЛК, като с Решение 116 от заседание 001 от 09.01.2024 г., е отменено посоченото ЕР на ТЕЛК и е издадено ново ЕР 90916 от заседание 049 от 22.04.2024 г. НЕЛК, специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ, с което е определена 60 % ТНР със срок от 3 години и дата на инвалидизиране 23.06.2021 г. С разпореждане [номер]/02.08.2023 г., въз основа на определените 76 % ТНР с отмененото впоследствие ЕР на ТЕЛК при МБАЛ Павликени ЕООД с 90814 от заседание 98/26.05.2022 г., на И. е била отпусната лична социална пенсия за инвалидност, считано от 27.05.2022 г., със срок на инвалидността до 01.05.2025 г., в размер на 170 лв. от 27.05.2022 г. и в размер на 247 лв. от 01.07.2022 г. Пенсията е отпусната на основание чл. 98, ал. 7 от КСО /при обжалване на ЕР размерът е като на социалната пенсия за старост/. Въз основа на отмененото ЕР 90814 от заседание 98/26.05.2022 г. на ТЕЛК с ЕР 90937/19.12.2022 г. получено в ТП на НОИ В. Търново с вх. 1011-04-306/13.01.2023 г., с Разпореждане 1011-04-306#1/23.01.2023 г. на основание чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО е била спряна отпуснатата с разпореждане [номер]/02.08.2023 г. лична социална пенсия за инвалидност, считано от 13.01.2023 г. С Разпореждане 1011-04-3310#1/06.06.2024 г. на ръководителя Пенсионно осигуряване , въз основа на ЕР 90916/22.02.2024 г. на НЕЛК, личната социална пенсия за инвалидност на Е. И. е прекратена, считано от 27.05.2022 г., тъй като определените 60 % ТНР са недостатъчни за получаване на социална пенсия за инвалидност. Няма данни и не се твърди посочените разпореждания на ръководителя Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Велико Търново да са били обжалвани от И.. Със Заповед ЗР-5-04-01667125/19.08.2024 г. на оправомощено лице за ръководител на ТП на НОИ- Велико Търново е била възложена частична ревизия на разходите на ДОО. Резултатите са били обективирани в Ревизионен акт за начет РМ-5-04-01700701/19.09.2024 г., с който на основание чл. 110, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, на ответниците по касационната жалба е определен начет за сумата в общ размер на 2641,94 лв. за неправомерно изплатена пенсия за периода от 27.05.2022 г. до 31.01.2023 г. (9 м.). Срещу ревизионния акт е било подадено възражение с вх. 1054-04-35/25.09.2024 г., което не е било уважено и с мотивирано заключение с изх. 1054-04-35#1/09.10.2024 г. ревизионният акт за начет по фонд Пенсии за лицето Е. И. в размер на 2 641,94 лв., в това число главница 2116,42 лв. и 525,52 лв. начислена лихва по чл. 113 КСО, е бил потвърден. На 07.10.2024 г. е било издадено Разпореждане РО-5-04-01717750 от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Велико Търново, с което на основание чл. 110, ал. 3 КСО е разпоредено адресатите му да възстановят солидарно сумата по акта за начет. Същото било оспорено по административен ред, като директорът на ТП на НОИ Велико Търново се е произнесъл с Решение 1012-04-83#1/13.11.2024 г., с което е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да отхвърли сезиралата го жалба срещу решението на директора на ТП на НОИ Велико Търново, първоинстанционният съд е приел, че членовете на ТЕЛК са постановили решението си в разрез с правилата на медицинската логика при определяне на съответната отправна точка и в разрез с нормативно заложените критерии за това, поради което законосъобразно е била реализирана и отговорността им по чл. 110 КСО. Прието е, че административният орган е доказал виновно поведение на двамата лекари-членове на ТЕЛК, даващи основание за реализиране на имуществена отговорност. Предвид изложеното, съдът е приел, че обжалвания административен акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба - неоснователна. Настоящият състав на Върховния административен съд не споделя тези изводи на административния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО контролните органи на НОИ съставят на физическите лица, на юридическите лица и/или на осигурителите ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. За реализирането на отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО не е достатъчна само отмяната на ЕР на ТЕЛК, а следва да е налице причинна връзка между поведението на издалите го лекари и настъпилия вредоносен резултат за ДОО, дължаща се на нарушаване на нормативните разпоредби по издаването на акта на медицинската експертиза. Под нарушаване на нормативните разпоредби по издаване на актове на медицинската експертиза следва да се разбира нарушаване на нормативните изисквания, уреждащи процедурата по тяхното издаване, съдържанието и формата на ЕР, но не и разликите в професионалните мнения, становища и оценки, основани на собствената професионална квалификация и опит в областта на медицината и вътрешното убеждение на лекарите при интерпретация на наличните клинични данни и лабораторни изследвания за дадено заболяване. Това означава, че не всяко отменено решение на ТЕЛК е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му. Тази дейност на експертна оценка се извършва по предвидените нормативни правила, но съдържа и субективната преценка на отделните специалисти - членовете на ТЕЛК и НЕЛК, в което се изразява професионалния характер на експертизата. За да е налице такова нарушение, следва да е установено нарушение на процедурата и работата на експертизата от формална страна, като например да не е взета предвид изобщо медицинската документация, каквато е била представена и е налице, да е нарушена процедурата по издаване на решението или да е налице действие или бездействие, изискуемо според правната норма - например чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, като наред с това е довело и до издаване на неправилно решение - несъобразено с обективните данни за здравословното състояние на освидетелстваното лице. Определянето на процента ТНР е регламентирано в разпоредбите на чл. 62 и чл. 63, ал. 3 от НМЕ. Съгласно цитираната нормативна уредба видът и степента на увреждането/степента на ТНР се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост - въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. Установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно Приложение 1 от НМЕ. Ако приетата точка предвижда диапазон, процентът на ТНР/вида и степента на увреждане се съобразяват със степента на установения дефицит. При наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в Приложение 1, процент на ТНР (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР (вида и степента на увреждане) в проценти, съгласно Приложение 2. Анализът на цитираната уредба дава основание за правен извод, че експертизата изразена в решение на ТЕЛК и НЕЛК е професионална дейност на специалисти със специална подготовка, натоварени със задача да установяват факти свързани със здравословното състояние на освидетелстваните лица, които факти и цели са предвидени в нормативната уредба за нуждите на различни административни производства, включително и тези, уредени по КСО. Видно от приложеното медицинско досие на Е. И., при постановяване на заключението си лекарите - членове на ТЕЛК са извели своите медицински заключения въз основа на приложената медицинска документация, с която се е съобразявал и другият състав на ТЕЛК. Посочените заболявания са налични, потвърдени и впоследствие, като лекарите са се съобразили единствено с приложените медицински документи и своите професионални познания. Отсъствието на определени документи не опровергава експертното им мнение за наличието на дадено заболяване и за неговия стадий. В мотивите си, отменителното решение на НЕЛК следва да съдържа констатации и указания относно спазването на общите и специални правила при издаването на ЕР, отговарящи за редовната форма и съдържание, не и констатации с медицински характер относно обсъжданите факти за здравословното състояние, които безспорно са израз на професионалната квалификация на лекарите, неподлежаща на преценка. В конкретния случай и в трите решения на ТЕЛК и НЕЛК е налице обсъждане на медицинската документация, анализирани са медицинските данни от нея, като от извършените прегледи е направен извод относно здравословното състояние на освидетелстваната Е. И.. Процентите на ТНР са определени според отправните точки, посочени в чл. 63 от НМЕ, а различията в тях са резултат от различната субективна професионална оценка на данните от медицинската документация. Предвид изложеното, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно, което подлежи на отмяна. Понеже правният спор между страните е напълно изяснен от фактическа страна и не се налага да се правят нови фактически установявания, той следва да бъде разрешен по същество, като се уважи подадената първоначална жалба до първоинстанционния съд. С оглед изхода на спора, на касационните жалбоподатели следва да се присъдят претендираните съдебни разноски съответно в размер на 600 лв. на А. Х. и 600 лв. на Н. Н., изплатено от всеки от тях адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, както и държавна такса за касационното производство в размер на 30 /тридесет/ лева за всеки. За да присъди разноските в този размер, съдът съобрази възражението на ответника за прекомерност, но намира определения адвокатски хонорар за незначително завишен и съразмерен на оказаната правна защита, и съобразен с принципа на свобода на договаряне между довереник и доверител. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,