Решение № 149 от 2.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 574/2010 г.

Решение № 149 от 2.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 574/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Окръжна прокуратура, [населено място] срещу въззивно решение № 2099 от 18.12.2009 г. по гр. д. № 2705/2009 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 312 от 7.08.2009 г. по гр. д. № 97/2009 г. на Асеновградския районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от С. Д. С. срещу Прокуратура на Р България иск за заплащане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди в размер на сумата 4000 лв. и в тази част е постановено ново, с което Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на С. Д. С. сумата 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. С определение № 1 от 11.01.2011 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по материалноправния въпрос относно съдържанието на понятието "справедливост", изведено в принцип при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Окръжна прокуратура [населено място] поддържа касационната жалба. Ответникът по касационната жалба С. Д. С. не изразява становище. Върховният касационен съд, състав на III г. о., като взе предвид доводите във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение в обжалваната част на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: По поставения материалноправен въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на III г. о; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на IV г. о.; решение от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г. на III г. о.; решение № от 6.04.2011 г. по гр. д. № 951/2010 г. на III г. о. Прието е, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и дългия несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Даденото разрешение се възприема от настоящия съдебен състав. При този отговор на правния въпрос по основателността на жалбата съдът в настоящия състав намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице основанията за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, предл. 2 ЗОДОВ в лицето на Прокуратура на Р България, от чиито действия на ищеца са причинени вреди- незаконно повдигане на обвинение в извършване на престъпление, което е било прекратено, поради недоказаност. За да уважи искът за неимуществени вреди в размер на 4000 лв. въззивният съд е взел предвид обстоятелството, че разследването не е продължило дълго, но е приел, че за преживяните психически притеснения, безсъние ограничаване на социални контакти, неудобство, накърнено достойнство и чест, трайно нарушена репутация на почтен гражданин сумата от 4000 лв. е техния справедлив паричен еквивалент. Изводите на въззивния съд за претърпяните от ищеца морални вреди са изградени на показанията на съпругата на ищеца и св. К. Съдът в настоящия състав намира, че присъденото обезщетение е завишено. В случая от показанията на свидетелка, преценени с оглед разпоредбата на чл. 136 ГПК (отм.), показанията на св. К. наред с останалите доказателства относно продължителността на образуваното предварително производство за извършено престъпление по чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК се установява че, с постановление от 14.12.2007 г. ищецът е привлечен в качеството му на обвиняем, като му е взета мярка за неотклонение "подписка" и с постановление от 21.01.2008 на Районна прокуратура, [населено място] наказателното производство е прекратено, поради недоказаност на обвинението, че във връзка с прекратяване на трудовото му правоотношение с дружеството ищецът бил притеснен, неспокоен, загубил съня си, повишило се кръвното му налягане и това наложило прием на медикаменти, не споделил със съпругата си за образуваното предварително производство, дистанцирал се от близки и приятели докато не приключило производството, животът му се променил. Доказателства за други негативни преживявания по делото не са събрани. Изхождайки от понятието "неимуществени вреди", в което според практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпяните болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време, като и изхождайки от разбирането, че критерият за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които в случая не дават основание за присъждане на обезщетение в размер на 4 000 лв. По настоящото дело въззивният съд не е отчел всички факти и обстоятелства от значение при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. П. психически преживявания от образуваното предварително производство безспорно са се отразили негативно върху психиката на ищеца, но в случая следва да се отчете обстоятелството, че досъдебното производство е приключило в разумни срокове - в рамките на малко повече от един месец, че част от негативните преживявания са свързани с прекратяване на трудовото му правоотношение с дружеството, в което е работил и те не са в причинна връзка с повдигнатото обвинение. Това налага извод, че сумата от 1000 лв. справедливо ще репарира вредите, които ищецът е понесъл, тъй като предназначението на обезщетението за морални вреди е да поправи претърпяната лична болка и страдания от образуваното досъдебно производство, продължило за кратък период от време. По изложените съображения, решението в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е уважен за разликата над 1000 лв. и до 4 000 лв. ще следва да се отмени и по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК се постанови ново, с което иска се отхвърли за сумата от 3000 лв. /разликата над 1000 лв. и до 4 000 лв./. Водим от горното Върховният касационен съд, III г. о.