Решение № 12396 от 25.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6417/2010 г.

Решение № 12396 от 25.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6417/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Съдебното производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на "Диагностично-консултативен център-28-София" ЕООД - гр. София, против решение от 11.07.2009 г., постановено от Софийски градски съд, Административна колегия, III "З" състав, по административно дело № 0950/2006 г. по описа на СГС, с което е отхвърлена жалбата срещу Заповед № РД 13-7/04.01.2006 г. на Директора на СЗОК. Развитите съображения от касатора са относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на решението като неправилно, отмяна на оспорената пред Софийски градски съд заповед на Директора на СЗОК като немотивирана и незаконосъобразна, и присъждане на направените деловодни разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на СЗОК, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище по допустимостта и основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че касационната жалба е основателна, по следните съображения: Производството по административно дело № 0950/2006 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по жалба на управителя на "Диагностично-консултативен център-28-София" ООД - гр. София против Заповед за прилагане на санкция № РД-13-16/05.01.2006 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса. С диспозитива на решението си от 11.07.2009 г. по цитираното административно дело № 0950/2006 г. Софийски градски съд, Административна колегия, III "З" състав, е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу Заповед № РД 13-7/04.01.2006 г. на Директора на СЗОК, а в мотивите си на стр. 1, в частта, в която е посочен предметът на правния спор, съдът също е изложил, че се обжалва Заповед № РД 13-7/04.01.2006 г. на Директора на СЗОК. По делото липсват данни визираната от СГС в решението му заповед № РД 13-7/04.01.2006 г. да е обжалвана от "ДКЦ-28-София" ООД, а същата, както и евентуално относими към нея документи, не са налични и в кориците на делото. От горното явства, че в мотивите на съдебното решение и неговия диспозитив, е обсъждан и е последвало произнасяне по отношение на индивидуален административен акт, различен от действително обжалвания по делото административен акт - Заповед № РД-13-7/04.01.2006 г. на Директора на СЗОК (т. е. налице е произнасяне по друго вместо по заявеното искане). В случая решаващият състав на Софийски градски съд е постановил решение не по предявения пред него правен спор, определен с подадената до този съд жалба и съобразно датата на издаване на оспорения акт и неговият номер, по които е обективиран. Поради това и предвид вмененото от законодателя служебно задължение на Върховния административен съд да извършва проверка за наличието на обстоятелствата по ал. 2 на чл. 218 от АПК, обжалваното съдебно решение на основание чл. 221, ал. 3 от АПК трябва да бъде обезсилено като недопустимо по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да постанови решение по предявения правен спор, като разгледа и обсъди жалбата на управителя на "Диагностично-консултативен център-28-София" ООД - гр. София против Заповед за прилагане на санкция № РД-13-16/05.01.2006 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса. За пълнота на изложението трябва да се отбележи, че порокът на обжалваното решение от 11.07.2009 г. не може да се отстрани по реда за извършване на поправка на очевидна фактическа грешка поради това, че не е налице несъответствие между формираната и изразената воля на съда в мотивите и диспозитива на решението, а напротив, налице е единство между мотивите и диспозитива на решението по отношение на това коя е обсъжданата от СГС заповед. С оглед изхода от спора и разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, по направеното от касатора искане за присъждане на направените по делото разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,