Решение № 15904 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4016/2011 г.

Решение № 15904 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4016/2011 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Плевен, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Стойчев, против решение № 29 от 26.01.2011 г., постановено по адм. дело № 582/2008 г. по описа на Административен съд - Плевен II състав, с което частично е отменена заповед № РД-12-926 от 29.04.2008 г. на кмета на община Плевен, в частта по т. 2, с която е одобрена оценката на предоставена за ползване на наследниците на Петър Стефанов Петров земеделска земя от 742 кв. м, в м. "Стража" в землището на гр. Плевен, представляваща поземлен имот № 56722.701.1471 по ПНИ, в размер на 542 лева. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде оставена в сила оспорената заповед на кмета на община Плевен, в отменената част по т. 2. (По отношение т. 1 заповедта е потвърдена, като в тази част липсва жалба и решението е влязло в сила.) Ответникът - Петър Иванов Димитров, в писмено възражение по чл. 163 от АПК, както и в съдебно заседание чрез пълномощника си - негова съпруга Мария Димитров, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованите страни - Здравка Кирова Петрова, Стефка Петрова Донкова, Анна Иванова Караиванова, Росица Венциславова Тошмакова - Ангелова и Румяна Димитрова Йорданова не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратера, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че решението на Административния съд е правилно, тъй като след анализ на приложените доказателства е видно, че оспореният административен акт е издаден без правно основание - след като заповед № РД 15-5698/10.09.1998 г. е обявена за нищожна, с влязло в сила решение на Административния съд, с която е признато правото на ползване на Петър Петров. Правилно съдът е приел, че процесната заповед от 29.04.2008 г. е незаконосъобразна. Наведените доводи в жалбата са неоснователни и решението следва да остане в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното: Производството пред Плевенския административен съд е образувано по жалба, подадена от Петър Иванов Димитров, против заповед № РД-12-926 от 29.04.2008 г. на кмета на община Плевен, с която е отменена предходна негова заповед за утвърждаване на оценка на имот, с признато право на собственост, след трансформация на правото на ползване (т. 1) и е определена нова актуална оценка на имота, подробно описан, на стойност 542 лв. (т. 2 от заповедта). Твърденията в жалбата са, че липсва основание за определяне на оценка, тъй като заповедта на кмета, с която са признати правата на ползувателя, респективно на наследниците му да придобие собствеността върху предоставения му за ползване имот е обявена за нищожна. От доказателствата по делото, съдът е приел за установено, че на Петър Стефанов Петров по силата на решение на ИК на ОбНС гр. Плевен е предоставен за ползване имот - парцел № 11, в м. "Стража II" гр. Плевен. Ползувателят е поискал в срок от кмета на община Плевен да бъде проведена процедура по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, за да му бъде признато правото на собственост върху имота, в който е построил сграда и е засадил лозе, оващна градина и др. На основание молбата и § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г., за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, кметът на общината е издал заповед № РД-15-5698/1998 г., с която е признато право на Петър Стефанов Петров да придобие собствеността върху 600 кв. м, и е разпоредил да бъде извършена оценка на имота. Заявление за оценка е подала и Стефка Петрова Донкова на 30.05.2007 г. Междувременно със заповед № РД-13-53 от 03.05.2007 г. Областният управител на област Плевен е одобрил плана на новообразуваните имоти за процесната местност, като с ПНИ на ползувателя Петър Стефанов Петров е отреден имот 701.1471, с площ от 742 кв. м, като същият е вписан като собственик в регистъра към плана. Не е спорно, че ПНИ не е оспорен и е влязъл в сила, в частта за посочения имот. Въз основа на влезлия в сила ПНИ, кметът на общината, с процесната заповед е определил нова оценка на имот № 1471 по ПНИ. Съдът е установил също така, че с влязло в сила решение № 733/21.12.2009 г., постановено по адм. дело № 644/2009 г. по описа на Административен съд - Плевен, оставено в сила с решение № 12547 от 26.10.2010 г. по адм. дело № 2230/2010 г. по описа на ВАС, съдът е обявил нищожността на заповедта на кмета на общината - заповед № РД-15-5698/10.09.1998 г., с която е признато право на Петър Стефанов Петров да придобие, собствеността върху имота. При тези данни съдът е приел, че след прогласяването на заповедта за признаване на право на трансформация за нищожна, което съдебно решение е установително и има действие по отношение всички, издадената заповред за оценка, която е акцесорна и е обусловена от акта за признаване на права е незаконосъобразна. Не е налице правно и фактическо основание за издаването й, тъй като след отмяната на предходната заповед на кмета, лицето, адресат на акта за оценка не е правоимащо по смисъла на § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. По тези съображения е постановена отмяна на оспорената заповед, в частта по отношение т. 2 от същата. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Възраженията в касационната жалба относно това, че процесната заповед може да бъде оспорена единствено относно размера и начина на определяне на оценката, което в случая не е сторено, не може да бъде възприето. В жалбата оплакванията са изрични, че липсва (отпаднало е) правното основание за издаването й, тъй като е обявена за нищожна предходната заповед, с която на ползувателя, респективно на наследниците му са признати права за придобиване на имота. Посоченото е относимо към законосъобразността на издадения акт и няма пречка да бъде релевирано като оплакване. Решението е и обосновано, тъй като са отчетени установените факти и правилно е приложен и законът. При влязло в сила съдебно решение, с което заповедта за признаване на права е прогласена за нищожна, както административният орган, така и съдът следва да се съобразят с влязлото в сила съдебно решение и формираната сила на пресъдено нещо. За ползувателя, съответно за наследниците му е отпаднала възможността да искат оценка за заплащане на имота, тъй като е отречено правото му/им да го придобият. Ирелевантни в това производство са въпросите, повдигнати в касационната жалба, че на ползувателя надлежно е предоставено правото на ползване, че същото е наследимо и че е заявено в срок искането за трансформирането му в право на собственост върху предоставения за ползване имот. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,