Решение № 1650 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8778/2010 г.

Решение № 1650 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8778/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Красимир Асенов Тодоров от с. Градец, област Видин, против решение по адм. д. № 6080/2009 г. по описа на Административен съд София- град. Иска отмяна с доводи за материална незаконосъобразност и нарушения на съдопроизводствените правила. Наказанието не съответства на тежестта на нарушението, защото не е наранил никого и деянието е изолирано. Не е преценено, че е дългогодишен служител в МВР. Ответната страна директор на Главна дирекция "Гранична полиция"-МВР чрез процесуалния представител оспорва касационната жалба като неоснователна. В този случай нарушенията на Етичния кодекс представляват тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Нарушението е установено, обсъдени са относимите доказателства. Върховният административен съд, III отделение, като като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството е образувано по жалбата на касационния жалбоподател срещу заповед, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" с правно основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР затова, че на 27.06.2009 г. е управлявал МПС при концентрация на алкохол, установена с "Дрегер 7410+" от 2,24 промила. Впоследствие с кръвна проба е установена концентрация на етилов алкохол в кръвта от 1, 80 промила. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна, тъй като заповедта е издадена от компетентен административен орган, при спазване на правилата на дисциплинарното производство и въз основа на доказателства, събрани в дисциплинарното производство, които установяват нарушение на служебната дисциплина. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Неоснователно е оплакването за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото съдът е обсъдил всички относими към спора доводи и доказателства, като е обосновал с тях постановения съдебен акт. Съгласно чл. 224, ал. 3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Предвид чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган имат сила и пред съда. В дисциплинарното производство са установени с допустими по чл. 39 от АПК доказателствени средства фактите, имащи значение за дисциплинарното производство. Съгласно чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание уволнение е "друго тежко дисциплинарно нарушение", извън посочените в т. 1 до т. 7. В случаите по чл. 227, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарно-наказващият орган действа при условията на обвързана компетентност, поради което е неприложима чл. 229, ал. 2 от ЗМВР и извършване на преценка за съотношение между провинението и тежестта на наказанието. В чл. 230, ал. 2 от ППЗМВР законодателят е посочи кои са другите тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, които са несъвместими с оставането на служба в МВР и за които също се налага дисциплинарно наказание "уволнение", като в чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР това са деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. Управление на МПС след употреба на алкохол, представлява нарушение на етични правила за поведение и уронва престижа на службата . Тъй като етичните норми на поведение по принцип са неписани правила за поведение, записването им в Етичния кодекс, одобрен със заповед № Iз-2913/8.11.2006 г. на министъра на вътрешните работи не променя този им характер. Обществото реагира особено чувствително, когато нарушителите на ЗДП са служители с полицейски правомощия. Шофиране след употреба на алкохол сочи за липсата на чувство за дълг, отговорност и съвест от страна на хора, чийто професионален дълг изисква да служат на обществото. Трябва с деянието да "се уронва престижа", т. е. не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция, какъвто е настоящия казус/ Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г., ОС на ВАС/. В случая нарушението е отразено и в средствата за масово осведомяване, за което има данни по делото. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение