Решение № 9476 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5321/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Комисия за защита на потребителите, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Р. Мариянова, против Решение № 10/06.01.2026 г., постановено по административно дело № 2/2025 г. по описа на Административен съд – Ловеч. С оспореното решение е отменена Заповед № 459/03.12.2024 г. на Председателя на КЗП за прекратяване на служебното правоотношение на В. Г. Ч., на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 108 ЗДСл. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, поради което се иска неговата отмяна, след което да се постанови друго, с което да се потвърди процесната заповед. Касационната жалба се поддържа от главен юрисконсулт М. Петкова, която моли да бъде уважена по съображения, изложени в писмена защита. Ответната страна В. Г. Ч. се представлява от адвокат Ф. Филипов, който лично и посредством писмен отговор оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. Предмет на съдебен контрол е посочената горе заповед на Председателя на Комисия за защита на потребителите, с която е прекратено служебното правоотношение с В. Г. Ч., заемаща длъжността старши инспектор в Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, в гр. Ловеч, към Главна дирекция „Контрол на пазара“, ранг IV старши, считано от 06.12.2024 г. Като правно основание в заповедта е посочена разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, а като фактическо такова наличие на обективна невъзможност за държавния служител да изпълнява служебните си задължения поради липса на дигитална компетентност, въведена като изискване с чл. 15, ал. 2 от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация. С обжалваното решение, Административен съд – Ловеч е отменил заповедта, развивайки мотиви за материалната й незаконосъобразност, които са подробни, обосновани и правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция. Законосъобразен е изводът на съда за това, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и в противоречие с неговата цел. В константната си практика относно законосъобразността на прекратяване на служебното правоотношение на посоченото основание, Върховният административен съд приема, че за да е осъществен фактическия състав на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл следва да е налице нова фактическа обстановка, която да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. Или обективната невъзможност по принцип следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не съдейства в една или друга степен. В случая посочените в оспорената заповед фактически основания, обуславящи обективната невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения, а именно липса на дигитална компетентност, не обосновава осъществяване на хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, тъй като въведеното с чл. 15, ал. 2 от посочената по-горе наредба и с длъжностната характеристика изискване за заемане на длъжността, не е извън волята на страните по служебното правоотношение. Заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като не е налице нито една от предвидените в закона кумулативни предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на това основание. Освен изложеното, следва да се отбележи, че по делото са събрани достатъчно доказателства – сертификат, атестационни формуляри и заключения по съдебна компютърно-техническа експертиза, от които се установява, че държавният служител разполага с необходимата дигитална компетентност, за да изпълнява вменените му служебни задължения и отговорности. В тази връзка, правилен е изводът на съда за несъответствие на заповедта с целта на закона и превратно упражняване на власт, след като е прекратено правоотношение с държавен служител поради обективна невъзможност, при условие, че за процесната длъжност не са нормативно променени изискванията за заемането й, и за която служителят притежава необходимите умения. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за неправилност на съдебния акт на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми, както и не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на ответната страна за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, сторени в хода на касационното производство, като такива следва да бъдат присъдени в доказан размер от 600 евро. Възражението на процесуалния представител на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като е немотивирано и необосновано. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,