Решение № 16406 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8639/2019 г.

Решение № 16406 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8639/2019 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на "Сънрайз" АД, представено от адв. Д. Петкова, срещу решение № 941/22.05.2019 г. на Административен съд Бургас по административно дело № 2357/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № МДТ-662/24.04.2018 г., издаден от длъжностно лице с функциите на орган по приходите от отдел "Местни данъци и такси" на Община Несебър. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Към процесуалните нарушения на съда отнася пропускът му да се произнесе по всички въведени с първоинстанционната жалба основания за незаконосъобразност на АУЗД и служебно събиране на доказателства, които са в тежест на ответника. Като противоречащ на материалния закон определя пропускът на съда да възприеме доводите му за липса на форма на акта – относно индивидуализацията на имота, за който са определени задължения за такса за битови отпадъци и за лихви за забава; посочването на декларацията, въз основа на която са определени задълженията; неопределеността на хипотезата от чл. 107, ал. 3 ДОПК, в която е издаден акта; пропуск да се посочат нормативните, общите и индивидуалните административни актове от значение за определяне на размера на задълженията за местни такси; неяснотата относно механизма за определяне на размера на задълженията – основата и ставките на елементите от таксата. Отправя упреци към процесуалната дейност на съда по преценка на доказателствените средства. Според него размерът на ТБО е необосновано висок за имот в населено място, в което е малка числеността на населението. С доказателствени средства за правото на собственост върху имоти публична общинска собственост не се установявало извършването на услугата по депониране на отпадъци, а било дължимо документиране по реда на ЗУО и нормативните актове по прилагането му. Ценените от съда пътни листове не доказвали предоставянето на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като не били посочени товарът и конкретното населено място с имота на касатора. Иска отмяна на решението и на АУЗД. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация началникът на отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър отрича основателността на касационната жалба. Претендира деловодни разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Обсъждайки доводите на страните и извършвайки проверка на оспореното решение в обхвата на чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред АС Бургас АУЗД са установени в тежест на "Сънрайз" АД задължения за такса за битови отпадъци за отчетните 2014 и 2015 г. съответно в размери 64 325.34 лева и 4 862.44 лева с лихви за забава 23 837.90 лева и 1 390.59 лева. Задълженията са обвързани с притежаването от дружеството на недвижим имот – х-л "Андалузия" в с. Емона, общ. Несебър, Вилно селище "Елените", заявен с декларация вх. № ДК 14030333/30.12.2014 г. Органът по приходите от общинската администрация е манифестирал воля размерът на ТБО за периодите да се определи при съобразяване на диференцирането му с решенията на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и наредбата по чл. 9 от ЗМДТ, които не са посочени. Заявено е, че таксата е определена пропорционално върху основа съизмерена с данъчната оценка на притежавания недвижим имот без такава да е посочена. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу РА. По констатациите на съда партидата на имота, за който са установени публичните общински вземания, е открита по декларация на "Сънрайз" АД с вх. № ДК 64135/30.06.2010 г., а сочената в АУЗД декларация от 30.12.2014 г. е коригираща. Имотът е идентифициран като сграда с идентификатор 27454.502.75. 25 със застроена площ 2 227 кв. м. в УПИ I, кв. 12 на ваканционно селище "Елените", с. Емона. Съдът е отрекъл начинът на индивидуализиране на имота, който съответства на данните от декларацията по чл. 14 ЗМДТ, както и посочването на коригиращата, вместо основната декларация, да представляват порок на формата на акта, водещ до унищожаемост. Според съда основата за определяне на размера на ТБО е декларираната, а за 2015 г. – коригираната отчетна стойност на имота – съответно 11 912 099. 30 лева и 5 402 712 лева. Към тази основа са отнесени ставките за компонентите на таксата – 3. 4 промила за сметосъбиране и сметоизвозване; 1. 6 промила за поддържане на чистота на териториите за обществено ползване и 0. 4 промила за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, като размерът на таксите е определен с АУЗД математически вярно. Решението описва информационните източници за предоставянето на услугите по чл. 62 ЗМДТ. Крайният извод е, че публичните вземания съществуват в определените с РА размери. Първоинстанционното решение е правилно. Многословието в мотивите на съдебния акт постига интерпретация на фактите съответна на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК, която е резултат на познавателната дейност на съда по чл. 12 ГПК. Възприемането като правилна на позицията на едната от спорещите страни не означава по необходимост, че взетото в съдебен акт решение не се основава на закона или на вътрешното убеждение на съдията. В първоинстанционната жалба не е оспорен фактът, че жалбоподателя е собственик на имот на територията на община Несебър, а се възразява против начина на индивидуализирането му. Както правилно отбелязва първостепенният съд, индивидуализацията на имота следва тази от декларацията на "Сънрайз" АД по чл. 14 ЗМДТ. Тя е достатъчна за определянето принадлежността на търговеца към задължените за ТБО лица по чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11 ЗМДТ. Проверката на степента на индивидуализация на имота с източник на специални знания не изкривява състезателното начало, дори когато съдът служебно е назначил експертизата. Тази процесуална дейност на съда не размества доказателствената тежест, определена с правилото на чл. 170, ал. 1 АПК, а е проявление на служебното начало. При действието на чл. 9, ал. 4 АПК обвързаност на съда е да окаже съдействие на страните за законосъобразно и справедливо разрешаване на спорния въпрос. Проявление на служебното начало в процеса на доказване е правото на съдията служебно да допусне експертиза, оглед или освидетелстване /вж. чл. 171, ал. 2, изр. 2 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/. С използването на тези способи за събиране на доказателства не се накърнява равенството на страните. С допускането на експертиза по инициатива на съда не са нарушени съдопроизводствените правила. Изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК на акта за установяване на ТБО е изпълнено с въвеждането на твърдение, че адресатът му е собственик на недвижим имот на територията на общината /арг. от чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1 ЗМДТ/, по отношение на който са предоставени услугите по чл. 62 от ЗМДТ и дължимата такса не е заплатена. Не е елемент от фактическия състав, пораждащ задължението за ТБО, подаването на данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ. Неизпълнението от собственика/носителя на вещни права на това публичноправно задължение не влияе върху възникването на вземането на таксата за имота, за който не е подадена декларация /вж. чл. 107, ал. 3, изр. 2, хипотеза 2 ДОПК, ред. ДВ бр. 98 от 2010 г. /. Затова и посочването в АУЗД на коригиращата, вместо първоначалната декларация по чл. 14 ЗМДТ, не е порок на формата на акта, обуславящ отмяната му. Наличието на декларация по чл. 14 ЗМДТ е от значение за установяването на публичното вземане за ТБО по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК. Тази декларация не е от категорията на декларациите по чл. 105 ДОПК, с които задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък..., представляващи изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК. По хипотеза тя съдържа данните, въз основа на които органът по приходите определя размера на публичното вземане /чл. 107, ал. 1 ДОПК/. Липсва неяснота относно избраната от администрацията хипотеза на чл. 107, ал. 3 ДОПК на служебно издаване на АУЗД. Предвид твърдението за отсъствие на плащания по партидата на длъжника в периода 1.01.2013 г. – 31.12.2017 г. е приложим чл. 107, ал. 3, изр. 2, in fine ЗМДТ в сочената редакция от ДВ бр. 98/2010 г. Щом подаването на декларация на е елемент от фактическия състав на вземането за ТБО, то позоваването от касатора на разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ДОПК в темпорална привръзка с времето на подаване на данъчната декларация по чл. 14 ЗМДТ, за да се обоснове незаконосъобразност на АУЗД заради пропускането на срока за започване на производството по издаването му, е неотносимо. Доказването на спазването на законовите изисквания при издаването на административния акт е в тежест на администрацията /чл. 170, ал. 1, in fine АПК/. Това е сторено с представянето на приетите от съда заверени копия на декларациите на жалбоподателя, Наредба № 11 /това е наредбата по чл. 9 ЗМДТ/, решенията на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Основа за определяне на размера на задължението за ТБО е декларирана от касатора отчетна стойност на имота /съмненията му за размера и информационния източник не се основават на закона, тъй като посочването на отчетната стойност е част от съдържанието на данъчната декларация на предприятията – чл. 14, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ/, макар в АУЗД да е заявено намерение за основа да се ползва данъчната му оценка. Отчетната стойност не е в обхвата на изключените с чл. 67, ал. 2 ЗМДТ основи при пропорционално определяне на размера на таксата, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци. Имотът попада в район по заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Ставките на таксата са установените в наредбата по чл. 9 ЗМДТ и изчисляването на вземането е вярно. Административният съд е посочил информационните източници за констатациите си за осъществяването на всяка от услугите в комплекса по чл. 62 ЗМДТ. Неотносим към фактическите основания за определянето на таксата е броят на жителите на населеното място, в което се намира процесния имот. Ирелевантно за вземането за ТБО в частта за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци е документирането на приемането на отпадъци в депата по реда на чл. 36 от Наредба № 6 от 27 август 2013 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци /това е позитивното право, а не сочената от касатора отменена Наредба № 8 от 2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, издадена от министъра на околната среда и водите (обн., ДВ, бр. 83 от 2004 г.; доп., бр. 87 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 27 от 2011 г.)/. Изключването на компонента за депо за битови отпадъци от ТБО е само когато общината няма депа или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – вж. чл. 71, т. 3 ЗМДТ, ред. до ДВ бр. 88/2017 г. Притежаването на имоти, отредени за депа е установено с три броя актове за публична общинска собственост за депата в м. "Чешме тарла", с. Равда и м. "Бряста", с. Равда. Не се основава на позитивното право очакването на касатора пътните листове, за установяване на извършването на услугата сметосъбиране и сметоизвозване да съдържат означение на населеното място, в което се намира имотът му, както и посочване на вида и количеството на товара. Видът и количеството на товара не са част от съдържанието на пътния лист според приложение № 11 към Наредба № 33/3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България. Съставянето на пътни листове е недължимо при превоз за собствена сметка – вж. чл. 18 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка във вр. с чл. 91б, т. 1 ЗАвтП /ред. от ДВ бр. 99/2003 г. /. Не се отрича конкретното населено място да е по линията, очертана от маршрута в пътните листове. А и следва да се има предвид, че размерът на ТБО не е определен по реалното количество битови отпадъци /при което да е от значение броят на извозванията и количеството на отпадъка/, а пропорционално върху отчетната стойност на имота. Отправянето или не на съобщение по чл. 69, ал. 2 ЗМДТ не засяга законосъобразността на АУЗД, с който се установяват задължения за ТБО. В отлика от АУЗД /чл. 209, ал. 2, т. 3 ДОПК/, съобщенията не са изпълнително основание – чл. 209, ал. 2 ДОПК. Съобщенията не установяват публичните общински вземания, а уведомяват задължените лица за задълженията им. Не съществува ограничение за установяване на задължения за ТБО и без съобщения или в размери различни от тези по съобщенията /арг. от чл. 107, ал. 3, изр. 2, in fine ДОПК, въвеждащ ограничение само при извършена ревизия/. Не са допуснати нарушения в познавателната дейност на съда за установяванията му относно осъществяването на услугите, за които са установени задължения за ТБО. Таксата е възмездно вземане и възникването му е обусловено от предоставянето на услуги от общината /по общата разпоредба на чл. 7, ал. 1 ЗМДТ и по арг. от чл. 71 ЗМДТ/. В решението са посочени приетите за установени факти и информационните източници за тях. Осъществяването на услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци и за поддържането на чистота на териториите за обществено ползване е установено с представените частни свидетелстващи документи. Имотът на касатора не е изолиран от местата за обществено ползване на населеното място. Ползването му предполага и експлоатация на териториите за обществено ползване от категорията на тези по чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ. Това е основанието на задължението за такса. Определените с АУЗД задължения на касационния жалбоподател съществуват. Установяването им с акта е правомерно, а отхвърлянето на оспорването срещу утежняващия административен акт –правилно. Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се следват деловодни разноски на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 и по аналогия на чл. 9, ал. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер 2 634 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение