Решение № 10405 от 16.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Бодуров, Д. Бодуров и Я. Патронска чрез адв. И. Стефанов против решение 703/20.04.2022г., постановено по АД 417/2021г. по описа на Административен съд Благоевград, в частта му, с която е отменен отказа на кмета на община Сандански, обективиран в Писмо 94-С-693(1)/9.04.2021г. да разреши изработването на проект за изменение на ПУП план за регулация /ПР/, целяща промяна на регулационната граница между собствения на касаторите ПИ с идентификатор 65334.300.433, за който е отреден УПИ ІІІ-334, в кв. 19 и ПИ с идентификатор 65334.300.429, за който е отреден УПИ ХІІ-331, в кв. 19, по плана на гр. Сандански. Касаторите смятат, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Развиват се подробни съображения относно тълкуването на приложимите норми от Закона за плановото изграждане на населените места /ЗПИНМ/. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната му част. Молят да им бъдат присъдени направените деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът кмет на община Сандански в писмен отговор изразява позиция за основателност на подадената касационна жалба. Ответниците Ю. Халянова и Д. Михайлова, в представени писмени отговори и чрез процесуалния си представител в пледоарията по същество оспорват касационната жалба. Излагат доводи в подкрепа на обжалваното решение. Претендират присъждане на разноски. Ответниците К. Тойтов, С. Ковачев, В. Ковачев, К. Илиева, В. Алексиев, П. Алексиев и В. Алексиева, редовно призовани, не се явява и не изразяват становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. След като е констатирал нарушения на материалния закон, правилно бил отменил като незаконосъобразен оспорения отказ на кмета на община Сандански. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения. За да достигне до крайния си извод за незаконосъобразност на административния акт, съдът е приел, че оспорения отказ на кмета на община Сандански да разреши изработване на проект за изменение на ПУП-план за регулация за промяна на регулационната граница между посочените имоти, е издаден в противоречие с административно-производствените правила. Актът бил издаден в нарушение на чл. 35 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка. Приел е също, че в случая са допуснати и нарушения на материалния закон. Установено е, че част от съсобствения на оспорващите имот /10.50 кв.м./ е придадена към съседния парцел III-334, идентификатор 65334.300.433, като регулационните сметки между имота на оспорващите със съседните имоти, включително с парцел III-334, не са уредени, тъй като плащане на придаваемите места не е било извършено с оглед наличните доказателства по делото. При тези обстоятелства, отчуждителното действие на дворищнорегулационния план следва да се счита за прекратено. Решението е неправилно. Касационната инстанция няма да се спира на административното производство, административния акт и постановеното съдебно решение, отнасящи се до заявлението на Халянова и Михайлова с вх. 94-С-693/12.03.2021г., с което е поискано допускане на изработване на проект за изменение на подробен устройствен план /ПИПУП/ изменение на план за улична регулация, тъй като съдебното решение в тази му част не е обжалвано и същото е влязло в сила. Предмет на касационен контрол е решението в обжалваната му част, подробно посочена по-горе. Ответниците в настоящото производство Ю. Халянова и Д. Михайлова /жалбоподатели в първата инстанция/ са подали заявление с вх. 94-С-59/11.01.2021г., с което е поискано на основание §8, ал.2 от ДР на ЗУТ регулационните граници на притежавания от тях имот да бъдат уеднаквени с имотните такива. С обжалваният отказ, като е разгледал исканията подадени с двете заявления, кметът на община Сандански е отказал да разреши изработването на проект за изменение на ПУП план за регулация /ПР/, целящ промяна на регулационната граница между ПИ с идентификатор 65334.300.433 и ПИ с идентификатор 65334.300.429, за който са отредени съответно УПИ ІІІ-334 и УПИ ХІІ-331, в кв. 19, по плана на гр. Сандански. Административният акт е законосъобразен. От представените по делото писмени доказателства, включително и назначената и изслушана техническа експертиза, чието заключение е прието от съда, регулационния план уреждащ границата между имота на заявителите и този на касаторите, е одобрен и е влязъл в сила през 1956 година, при действието на Закона за планово изграждане на населените места /ЗПИНМ/. Основателна е тезата на касационните жалбоподатели, че при действието на ЗПИНМ, дворищнорегулационния план има непосредствено отчуждително действие, т.е. собствеността върху придаваемите места се прехвърля по силата на самия план, без да е необходимо да се извършва оценка и заплащане на тези придаваеми места между страните. Този извод следва от нормата на чл. 39, ал.3 от ЗПИНМ /отм./, съгласно която собствеността на придадените по дворищно-регулационния план недвижими имоти към парцели на други лица се придобива по силата на самия план. Следователно дворищнорегулационният план има пряко отчуждително действие, тъй като с влизането му в сила собствеността върху придаваемите по регулация места, преминава към съответните урегулирани имоти. Поради това следва да се приеме, че дворищнорегулационният план е приложен и регулационната граница следва да се приеме за имотна. Ето защо не са налице основания за изменение на вътрешната регулационна линия между УПИ ІІІ-334 и УПИ ХІІ-331, в кв. 19, по плана на гр. Сандански, тъй като изискванията на § 8, ал. 2, т. 3 във връзка с ал. 1, във връзка с § 6, ал. 2 и ал. 4 от ПР ЗУТ не са изпълнени. Разпоредбата предполага отпадане на отчуждителното действие на заварения от ЗУТ дворищнорегулационен план, който не е приложен за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях. В настоящия случай както бе посочено дворищнорегулационния план е приложен. В този смисъл е и практиката на ВАС изразена в Решение 12520 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. 5634/2018 г. Като е отказал да разреши изработването на проект за изменение на ПУП ПР, целящ промяна на регулационната граница между описаните УПИ, е постановил законосъобразен административен, оспорването срещу който следва да бъде отхвърлено. Изложеното налага отмяна на решение 703/20.04.2022г., постановено по АД 417/2021г. по описа на Административен съд Благоевград и отхвърляне на жалбата. При този изход на спора, основателна се явява претенцията на касаторите за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции съгласно представените списъци на разноските и доказателствата за извършването им в общ размер 1 810,- лева 700,- лева адвокатски хонорар за първата инстанция и за настоящата 210,- лева д.т. и 900,- лева адвокатски хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,