Решение № 11993 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2160/2014 г.

Решение № 11993 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2160/2014 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна срещу Решение № 3033 от 29.11.2013 г., постановено по адм. д. № 1996/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е обявена нищожността на Ревизионен акт № 18900886/27.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна и РА за поправка № 1214292/24.04.2012 г., в потвърдената част с Решение № 145/2.05.2012 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна за установени задължения на "Винпром Бяла 2002" ЕООД, гр. Велико Търново, по ЗДДС и по ЗКПО. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи за валидност на РА с обосновка, че ревизията е възложена от териториално компетентен орган. Иска се отмяна на обжалваното решение, включително и в частта за разноските. Ответникът по касационната жалба - "Винпром Бяла 2002" ЕООД, представлявано от упълномощени двама адвокати и по съображения изложени в представен писмен отговор и в пледоария пред съда, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, претендира решението да бъде оставено в сила и да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция - внесено адвокатско възнаграждение, за което представя доказателства и списък за разноските. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав, счита жалбата за процесуално допустима и разгледана по същество, за основателна. Предмет на производството пред Административен съд - Варна е законосъобразността на РА за установени задължения на "Винпром Бяла 2002" ЕООД по ЗДДС и ЗКПО. За да достигне до извод за нищожност на оспорения РА, първоинстанционният съд е приел, че ЗВР и ЗОКО са издадени от два различни органа - началник сектор "Ревизии и проверки-3" и началник сектор "Ревизии и проверки-2", като не е съобразил представените доказателства, установяващи, че лицата Сабина Минковска и Богомил Стойков са съответно - Началник сектор "Ревизии и проверки - 3" и Началник сектор "Ревизии и проверки-2" при Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Русе. При издаване на ЗВР лицето Сабина Минковска е действала в качеството си на заместващ колегата си от сектор "Ревизии и проверки-2", което обстоятелство се потвърждава от заповедта за разрешен платен отпуск на Богомил Стойков, в която е вписана като заместващ за периода на отпуска му - Сабина Минковска. Независимо, че ЗВР е подписана от Сабина Минковска, без да е упоменато, че е в качеството си на заместваща Богомил Стойков, представените доказателства - заповеди за разрешен отпуск и за заместване за този период, доказват компетентността на органа издал ЗВР Сабина Минковска като заместваща Богомил Стойков и компетентността на същия - Богомил Стойков, като издал ЗОКО за издаване на РА. Представената Заповед № 213/2009 г., с която е разрешено ползването на платен годишен отпуск, от която е видно, че Стойков ще бъде заместван от Сабина Минковска, безспорно установява, че ревизията е възложена от компетентен орган. Необосновано съдът е приел, че пределите на това заместване се определят само от длъжностното качество и в конкретния случай по време на заместването Минковска не е загубила своите собствени правомощия, които черпи от длъжността, която заема и самата тя има права да възлага ревизии в качеството си на Началник сектор "Ревизии и проверки - 3". Представените заповеди дават правомощия на Минковска да замества отсъстващото длъжностно лице, което е определено за възлагащ орган, включително и за издаване на ЗВР. Твърди се от процесуалните представители на ответника, че г-жа Минковска не е посочила, че издава заповедта за възлагане на ревизия в качеството си на заместваща на Богомил Стойков, с което не е изпълнено изискването дадено в тълкувателно решение № 4/2004 г. на Върховния административен съд. Позовава се на представено разяснение № 24-34-84/3.02.2014 г., издадено от Изпълнителния директор на НАП, което твърди, че е нововъзникнало доказателство и не е било известно преди датата на подаване на отговора, което считат че съдържа извън съдебно признание от страна на касатора, за това, че при заместване на органа, който издава заповедта за възлагане на ревизия, следва заместващият изрично да посочи качеството си на такъв заместващ. Даденото разяснение № 24-34-84/3.02.2014 г. от ИД на НАП няма обратно действие за периода на издаване на ЗВР и ЗОКО, които са от 2009 г., отделно - има вътрешноведомствен характер на "указание" и неспазването му не води до нищожност на издаден акт от орган на приходната администрация. Твърденията за неспазване на указанията е неотносимо с обратна дата, отделно - е неоснователно. Неоснователно е и позоваването на цитираното тълкувателно решение на ВАС, съгласно което заместващият изпълнява правомощията на замествания като върши това от името на замествания орган, което изискване в случая е спазено, съгласно издадените заповеди за заместване на отсъстващ поради отпуск. Непосочването в акта, че се издава от лицето, в качеството му на заместващ отсъстващия поради отпуск, при безспорна установеност, че и заместникът е също началник сектор "Ревизии и проверки" при ТД на НАП - Русе, не опорочава ревизионния акт до степен на нищожност, както се твърди от ответната страна и както неправилно е приел съдът, по изложените мотиви в съдебния акт. Решението на съда е неправилно. Съдът неправилно е приел, че РА е издаден от некомпетентен орган, което води до неговата нищожност, като в случая е нарушена разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, съгласно която органът, възложил ревизията, определя със заповед компетентният да издаде ревизионния акт орган по приходите. В конкретния случай ревизията е възложена със заповед, издадена от Началник сектор "Ревизии и проверки - 3" при Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Русе, а ЗОКО /Заповед за определяне на компетентен орган/ е издадена от Началник сектор "Ревизии и проверки - 2", но обстоятелствата, при които са издадени двете заповеди от различни лица, едното по заместване на другото за периода на отпуск, са безспорно установени с представените доказателства, изходящи от НАП. При така установените факти следва извод, че ЗВР, издадена от Минковска е издадена от надлежно оправомощено лице по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Сабина Минковска, освен, че е орган по приходите, на когото е възложено да издава заповеди за възлагане на ревизия, е и надлежно определена като заместник на Стойков, издал конкретната заповед за определяне на компетентния орган, при установен период на отсъствието му по време на отпуск. Изцяло в компетентността на директора на съответния ТД на НАП е да определя титулярите на правомощията по чл. 112, ал. 2 ДОПК, заместниците им, както и заместниците на органа по чл. 119, ал. 2 ДОПК. Като е достигнал до изводи за липсата на компетентност на органа, определил компетентният орган за издаване на РА, съдът е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и делото при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Въпреки изложени мотиви по същество, съобразно крайния извод на съда за невалидност на РА, ограничава се правото на касационно обжалване на съдебното решение по същество, каквито доводи не се съдържат в касационните жалби и съответно, е ограничен и предмета на инстанционен контрол от касационната инстанция. Това налага при отмяна на решението и връщане за ново разглеждане на делото, новият съдебен състав да се произнесе по съществото на спора със самостоятелни мотиви, с което ще се гарантира за страните обжалваемост пред втора касационна съдебна инстанция на съдебен акт, постановен по съществото на спора. Разноските следва да бъдат определени от съда при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,