Решение № 6519 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7440/2014 г.

Решение № 6519 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7440/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 83е от ЗАНН вр. чл. 318 и сл. НПК. Образувано по подадена въззивна жалба от "Котремур-Баущурц-Хоул" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Кубрат, ул. "Цар Борис I", № 47, представлявано от управителя Димитър Великов Димитров, срещу решение № 18/7.05.2014 г. на Административен съд - Русе, постановено по адм. д. № 120/2014 г., с което в производство по реда на чл. 83а и следв. от ЗАНН и на основание чл. 83е от ЗАНН му е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лв. В жалбата се излагат доводи за нищожност на решението поради нарушаване на правилата за местна подсъдност, евентуално-за незаконосъобразност, поради съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в несъобразяване на решение от 4.04.2015 г. на Разградски окръжен съд за обявяване на дружеството в несъстоятелност. Ответникът - Окръжна прокуратура Русе, чрез прокурор Ива Георгиева Христова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение намира жалбата за допустима като подадена в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт. Процесуалната легитимацията на жалбоподателя не подлежи на съмнение, въпреки служебно известното на настоящия съдебен състав, след справка в търговския регистър, решение от 4.04.2014 г. на Разградски окръжен съд, с което дружеството е обявено в несъстоятелност, защото с това решение жалбоподателят не се заличава като правен субект. От друга страна, със същото решение съдът по несъстоятелността не е променил представителството на юридическото лице, което до смъртта на едноличния собственик на капитала и управител г-н Димитър Великов Димитров, е представлявано от последния. След смъртта на г-н Димитров не са извършени никакви промени относно представителството на юридическото лице, поради което за единственото открито съдебно заседание пред настоящия въззивен съд страната е била редовно призована, чрез служител на фирмата, съгласно изискванията на чл. 50, ал. 3 ГПК /чл. 180, ал. 5 НПК/. В изпълнение на определение № 175 от 14.12.2012 г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, постановено по ч. н. д. № 1917/2012 г., определящо ВАС като компетентен съд, който следва да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият съдебен състав намира Върховния административен съд за компетентен да разгледа жалбата. По същество жалбата е неоснователна поради следното: Административен съд - Русе е приел, че производството е допустимо, тъй като е образувано по мотивирано предложение на прокурор от Окръжна прокуратура - Русе, отговарящо като съдържание на изискванията на чл. 83б, ал. 2, т. 1 - т. 8 от ЗАНН и подадено след внасяне на обвинителния акт в съответствие с изискването на чл. 83б, ал. 1, т. 1 от ЗАНН. По същество е намерил искането на прокурора за основателно като е изложил подробни мотиви относно наличието на предпоставките по чл. 83д от ЗАНН за налагане на имуществена санкция на юридическото лице. Размерът на имуществената санкция е определен съобразно изискването на чл. 83а - до 1 000 000 лв., но не по-малко от равностойността на имуществената облага. Така постановеното решение е действителен съдебен акт. Нарушаването на правилата за местна подсъдност не прави съдебното решение нищожно. Отделно от това, специалната разпоредба на чл. 83б ЗАНН, приложима за производството пред първоинстанционния съд, постановява, че производството по чл. 83а ЗАНН се образува по мотивирано предложение на съответния прокурор до административния съд, без уточнение на местнокомпетентния административен съд. Явно "съответният прокурор" е този, който е внесъл обвинителния акт и при липса на друго уточнение в законовата норма, тя следва да се тълкува като посочваща административния съд, съответен на тази прокуратура, като компетентен да разгледа предложението, както е сторено в случая. Неоснователно е и оплакването за съществено нарушение на процесуалните правила поради несъобразяване на решението на окръжния съд за обявяване на дружеството в несъстоятелност. Както се посочи по-горе, това решение не променя по никакъв начин представителството на юридическото лице, поради което не се отразило и на правото на защита на лицето в първоинстанционния процес. Законосъобразни са мотивите на първоинстанционния съд, че административно-наказателната отговорност по реда на чл. 83а по ЗАНН се ангажира при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. привлеченото към отговорност лице да е юридическо, 2. да се е обогатило или би могло да се обогати в резултат на извършено престъпление от кръга на посочените в чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН, 3. престъплението да е извършено от някое от лицата, лимитативно очертани в точки 1-4 на цитираната правна норма, а обосновани са изводите му, че в конкретния случай всички горепосочени предпоставки са налице. Установено е по делото от представените удостоверения за регистрация на дружеството в търговския регистър, че г-н Димитър Великов Димитров от учредяването му и към момента на приключване на устните състезания по делото пред АС е управител и представляващ дружеството-жалбоподател-правоприемник на "Полистрой" ЕООД - Русе. С присъда от 16.08.2012 г., постановена по НОХД № 397/2012 г. по описа на Окръжен съд гр. Русе, г-н Димитров, е признат за виновен за това, че през периода месец май 2001 г. - месец август 2005 г., включително, в гр. Русе, в качеството си на управляващ и представляващ ЕТ "Полистрой - Димитър Димитров" и "Полистрой" ЕООД - Русе, в условията на продължавано престъпление - на 31 пъти, избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - данък добавена стойност в размер общо на 83 430.48 лева, като потвърдил неистина в подадени Справки-декларации за данък добавена стойност, подробно описани в мотивите на първоинстанционния съдебен акт за ЕТ "Полистрой - Димитър Димитров" и за "Полистрой" ЕООД - Русе. Укритите данъчни задължения са в особено големи размери, с което обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 257 (отм.) ал. 1 пр. 1 вр. чл. 255 /изм./, ал. 1 пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 НК. Присъдата е влязла в сила на 1.09.2012 г. Укритите данъчни задължения за "Полистрой" ЕООД гр. Русе са в размер на 25 145,01 лв. Престъпленията са сред изброените в чл. 83а и са извършени от лице, представляващо юридическото лице по чл. 83а, ал. 1, т. 2. Правилно е приел административният съд, че сумата от 25 145,01 лв. представлява публично държавно вземане, което дружеството не е заплатило и което би дължало и платило при законосъобразно развитие на данъчните правоотношения. Неплащането на това задължение представлява имуществена облага и между нея и престъпното деяние съществува връзка. Размерът на имуществената облага е установен. При така установените факти по делото, законосъобразен е изводът на съда, че са налице предпоставките по чл. 83а и чл. 83д от ЗАНН за налагане на имуществена санкция на юридическото лице. В това отношение в жалбата не се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. Водим от горното и на осн. чл. 334, т. 6 НПК вр. чл. 83е ЗАНН, Върховният административен съд, състав на осмо отделение: