Решение № 4341 от 9.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3207/2021 г.
ВАСVIII отделение09.05.2022 г.докладчик Росица Драганова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 114 от 15.01.2021 г., постановено по адм. дело № 1776/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Айбес" ЕООД срещу Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-16001620045195-004-001/10.04.2020 г., издаден от М. Б., инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 278/16.06.2020 г. на директора на дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваната част на отказано възстановяване на пълния размер на претендирана лихва върху невъзстановен в срок ДДС в размер на 129 177, 07 лв., претендиран в подадена справка-декларация за м. май 2018 г. ОСЪЖДА "Айбес" ЕООД, [ЕИК], да заплати на Националната агенция за приходите разноски за двете съдебни инстанции в размер на 2 094, 73 (две хиляди деветдесет и четири лв. и 73 ст.) лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Особено мнение от съдия Росица Драганова - докладчик: Не съм съгласна със становището на мнозинството от състава по следните съображения: При развитието на събитията е ирелевантно за преценката по случая соченото от касатора обстоятелство, че е допусната техническа грешка при попълване на справката-декларация по ЗДДС, с която сумата 129 177, 07 лв. е посочена за възстановяване в клетка 82 вместо в клетка 80 на справката-декларация, при което се изисква наличие на разрешение по чл. 166 ЗДДС и реализиран инвестиционен проект, каквито не се спори, че не са налице. Този факт не може да бъде отчетен във вреда на "Айбес" ЕООД, тъй като подобно заключение няма правна основа. Попълването на погрешна клетка на декларацията не може да се приравни и на липса на заявено искане за възстановяване. Не съществува правило, според което при посочване на претендираната сума за възстановяване в неправилна клетка в справката-декларация по ЗДДС (в клетка 82, вместо клетка 80), да се преминава към прихващане и възстановяване по реда на чл. 129 ДОПК, едва след подаване на ново искане по този ред, в какъвто смисъл са изложените възражения в касационната жалба. Текстът на чл. 103, ал. 1 ДОПК предвижда, че при установяване на несъответствие между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаване на съобщението. Следователно, като са констатирали, че лицето е попълнило претендираната сума за възстановяване в клетка 82, която се попълва при наличие на разрешение по чл. 166 ЗДДС и реализиран инвестиционен проект, но такива не са приложени и не са налице, органите по приходите е следвало да поканят дружеството да отстрани констатираните несъответствия. В хода на ревизията, възложена по повод подадената декларация, органите по приходите са извършили проверка на декларираните резултати и са приели, че ДДС за м. май 2018 г. подлежи на възстановяване. Фактът на извършена ревизия, приключила с незаконосъобразен РА не е основание за отпадане на задължението по чл. 129, ал. 6, изр. 2 ДОПК и чл. 92, ал. 10 ЗДДС за възстановяване на ДДС по справка-декларация със законната лихва за забава от датата, когато възстановяването е следвало да бъде извършено. Така и в т. 51 от Решение от 12 май 2011 г. по дело С-107/10 СЕС посочва, че в съответствие с практиката на Съда изчисляването на лихвите, дължими от държавния бюджет, което не отчита като начален момент деня, в който в общия случай надвзетият ДДС е трябвало да бъде върнат в съответствие с Директивата за ДДС, по принцип е в разрез с изискванията на чл. 183 от нея. С решението си по цитираното дело СЕС постановява, че член 183 от Директивата за ДДС, разгледан в съответствие с принципа на данъчен неутралитет, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която общият срок за възстановяване на надвзетия ДДС, след изтичането на който се дължи лихва за забава върху сумата, която трябва да се възстанови, се продължава при започване на производство по данъчна ревизия, като в резултат от това продължаване лихвата се дължи едва от датата на приключване на това производство, при положение, че надвзетият данък вече е бил прехвърлен през трите данъчни периода, следващи този, през който надвзетият данък е бил налице. Съдия: /Р. Драганова/
Мотиви
Решение № 4341 от 9.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3207/2021 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 114 от 15.01.2021 г., постановено по адм. дело № 1776/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С него по жалба на "Айбес" ЕООД, [ЕИК], е отменен Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-16001620045195-004-001/10.04.2020 г., издаден от М. Б., инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 278/16.06.2020 г. на директора на дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваната част на отказано възстановяване на претендирана лихва върху невъзстановен в срок ДДС в размер на 129 177, 07 лв., претендиран в подадена справка-декларация за м. май 2018 г. В касационната жалба са развити съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони и необоснованост - отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че органът по приходите е приложил правилно процедурата по чл. 129 ДОПК. Размерът на дължимата лихва е определен точно предвид факта, че задълженото лице не е попълнило коректно данните в справката-декларация по ЗДДС. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на АПВ, както и за присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Айбес" ООД, чрез процесуалния си представител адв. Н. Апрахамова, по съображения в писмен отговор и защита, моли решението бъде оставено в сила като правилно, както и присъждане на разноски за касационната инстанция, за което представя списък и доказателства. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил АПВ № П-16001620045195-004-001/10.04.2020 г., издаден от М. Б., инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 278/16.06.2020 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваната част на отказано възстановяване на лихва при условията на чл. 92, ал. 10 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) върху невъзстановен в срок ДДС в размер на 129 177, 07 лв. за м. май 2018 г. От фактическа страна съдът е приел, че АПВ е издаден в резултат на извършена проверка по искане с вх. № 16-11540/12.03.2020 г., с което дружеството претендира възстановяване на ДДС в посочения размер и лихви във връзка с чл. 92 ЗДДС в размер на 19 559 лв. След констатацията за липса на публични задължения, органът по приходите е приел искането за основателно и е възстановил главница от 129 177, 07 лв. и законна лихва по чл. 129, ал. 6 ДОПК в размер на 4 342, 13 лв. или общо сума в размер на 133 519, 20 лв. С Решение № 278/16.06.2020 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- Пловдив административният акт е потвърден. В мотивите си съдът е кредитирал представените от страните документи и заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза. Прието е, че в случая е налице неправилно приложение на материалния закон, тъй като нормата на чл. 92 ЗДДС се явява специална спрямо общия текст на чл. 129, ал. 6 ДОПК. Когато възстановяването се извършва във връзка с условията на чл. 92 ЗДДС, с подадена справка-декларация, то правното основание за определяне на дължимата лихва следва да бъде по реда на чл. 92, ал. 10 ЗДДС. Решението е неправилно. По делото не е налице спор по отношение на фактите. За м. май 2018 г. от "Айбес" ООД е подадена справка-декларация по ЗДДС с резултат ДДС за възстановяване в размер на 129 177, 07 лв. С това започва процедура по приспадане съгласно чл. 92, ал. 1 ЗДДС. В следващите два поредни данъчни периода от дружеството са подадени нулеви справки-декларации, с оглед на което за м. юли 2018 г. дружеството посочва сумата за възстановяване. Със ЗВР № Р-16001618005002-020-001/24.08.2018 г. е започната ревизия по ЗДДС за периода от 01.12.2017 г. до 31.07.2018 г., която приключва с издаване на РА № Р-16001618005002-091-001/12.12.2019 г. Видно от мотивите на акта, сумата от 129 177, 07 е прихваната срещу установени задължения. РА е отменен с Решение № 107/04.03.2020 г. на директора на дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП. В съответствие с указанията, дадени в мотивите на цитираното решение, дружеството е подало искане за възстановяване по чл. 129 ДОПК. В диспозитива на решението за отмяна на РА липсва произнасяне от страна на административния орган по изрично заявеното искане от "Айбес" ЕООД за възстановяване на дължим ДДС за м. май 2018 г. – арг. от чл. 118, ал. 1, т. 2 ДОПК. В съответствие с мотивите на решението е подадено искането, въз основа на което е издаден процесният АПВ. Съдът е обсъдил доказателствата по делото и е достигнал до неправилен извод за незаконосъобразност на отказа да бъде възстановена дължимата лихва в размер, изчислен от датата, на която данъкът е следвало да бъде възстановен съгласно правилата на ЗДДС до окончателното му изплащане (съгласно чл. 92, ал. 10 ЗДДС). В справките-декларации за посочените периоди дружеството не е попълнило клетка 80 по изискванията на чл. 68, ал. 3 ППЗДДС. С непопълването на клетка 80 от справката-декларация в периода на приключване на процедура по приспадане по чл. 92 ЗДДС не е налице заявено искане до данъчната администрация за възстановяване на данъка, поради което законосъобразно органите по приходите са изчислили лихвата предвид искането от 12.03.2020 г. за възстановяване на данъка, от която дата е изчислен 30-дневният срок за възстановяване и от неговото изтичане – дължимата лихва. Данък върху добавената стойност може да се възстанови, ако правото на възстановяване бъде упражнено от титуляря като попълни клетка 80 от справката-декларация, в който случай задължението на данъчната администрация става изискуемо и администрацията е в забава от изтичане на 30-дневния срок по чл. 92, ал. 1, т. 4 и чл. 68, ал. 3 ППЗДДС. Неправилен е изводът на съда за приложение на чл. 92, ал. 10 ЗДДС. В тази разпоредба е предвидено възстановяване на данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен поради отпаднало основание, включително при отмяна на акт в предвидените в този закон срокове по ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4, заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон. Предвидената процедура на приспадане в чл. 92 ЗДДС и чл. 68 ППЗДДС, налага отправяне на искане за възстановяване на данъка, останал след приключване на процедура по приспадане чрез попълване на клетка 80 от справката-декларация, в който случай за данъчната администрация възниква задължение да възстанови данък в 30-дневен срок. Финалното изискване в чл. 92, ал. 10 ЗДДС за условията за възстановяване "по този закон" включва попълването на клетка 80 по чл. 68, ал. 3 ППЗДДС, за да е налице забава за администрацията след изтичане на законния срок за възстановяване и възникване на задължение за заплащане на лихви. Искането за възстановяване на данъка с по-високи лихви правилно е преценено от органите по приходите като неоснователно. От изложеното следва, че решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Айбес" ЕООД срещу Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-16001620045195-004-001/10.04.2020 г., издаден от М. Б., инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 278/16.06.2020 г. на директора на дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваната част. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за две инстанции и държавна такса е основателна.