Решение № 17121 от 23.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2375/2011 г.

Решение № 17121 от 23.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2375/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Видин, против решение № 157 от 13.01.2011 г. по АД № 293 по описа за 2010 г. на Административен съд - Видин, с което е отменено издаденото от касатора решение № 116 от 13.10.2010 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно тълкуване и прилагане на материалноправната норма на чл. 53, ал. 4 и чл. 117, ал. 3 от КСО - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Лора Валериева Герасимова от гр. Видин е оспорила касационната жалба в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неправилност на обжалваното съдебно решение с предложение за отмяната му. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Видин е решение № 116/13.10.2010 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Видин, отхвърлящо жалбата на Лора Валериева Герасимова от гр. Видин и потвърждаващо разпореждане № 05-114-1-24 от 7.09.2010 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО, с което жалбоподателката е задължена да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст за периода 30.09.2009 г. - 6.07.2010 г. с общ размер 2204.16 лв. и 191.32 лв. - лихви. Решението на Административен съд - Видин, с което жалбата е уважена, е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване. Съдът незаконосъобразно е приел, че детските ясли не са "детско заведение" и настаняването на детето в детска ясла е ирелевантен факт за правото на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО. Неправилно съдът е приел, че представената служебна бележка за посещенията на детето Анна в яслената група в ОДЗ № 16 "Русалка", гр. Видин, не доказва "преюдициалния" факт на настаняването му в детската ясла. Необоснован е и изводът, че изплащането на паричните обезщетения не било доказано. Този факт не е спорен, като е представена и квитанция към приходен касов ордер № 532/11.10.2010 г., удостоверяващ възстановяване на сумите от жалбоподателката. И на последно място, първоинстанционният съд незаконосъобразно е приел, че след като чл. 117, ал. 3 от КСО не предвижда изрична възможност за делегиране на правата на ръководителя на териториалното поделение на НОИ на друг орган, подписаното със запетая административно решение от заместник на титуляра е издадено при липса на компетентност. Правото на месечно парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване възниква за майката (осиновителката) през времето на ползвания допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете. На основание чл. 53, ал. 4 от КСО (редакция - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Същият факт е основание, предвидено от чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за прекратяване на отпуска за отглеждането му. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по чл. 19 - чл. 21 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях (обн., ДВ, бр. 103 от 2.12.2008 г.). Не съответства на буквата и разума на закона даденото от първоинстанционния административен съд тълкуване, съгласно което до изменението на чл. 53, ал. 4 от КСО, в сила от 1.07.2010 г. "по принцип детските ясли не са били считани за детски заведения". Както детските градини, така и детските ясли, са заведения, създадени със закон и предназначени за отглеждане и съответно на възрастта обучение на деца от тримесечна до седемгодишна възраст. Поради това в понятието "детско заведение" (заведение за деца) се включват както образователните заведения за деца, създадени по реда на Закона за народната просвета (детските градини), така и детските ясли и детски кухни, създадени съгласно Закона за здравето. В разглеждания случай е установено, че през периода м. септември 2009 г. - м. юли 2010 г. детето Анна, род. на х.хх.хххх г., е посещавало детска яслена група. Фактът на подадена молба за записване на детето в яслената група и приемането му в нея не е оспорен от майката (възражение вх. № К-1389-1/20.09.2010 г.). Въпросите във връзка с дните на посещенията и причините, по които майката не е била в състояние сама да се грижи за детето си, са ирелевантни относно факта на настаняването в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО. На основание чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. По делото е установено, че паричното обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст е било отпуснато въз основа на заявление - декларация вх. № 05-999-02-00003413/2.09.2009 г., подадено от майката до РУСО - Видин чрез осигурителя. Към датата на подаване на заявлението детето Анна не е било настанено в детска ясла, но жалбоподателката не е оспорила факта, че след приемането на детето й в яслената група не е изпълнила задължението да уведоми осигурителния орган за настъпилата промяна в декларираното обстоятелство. Настаняването на детето в детско заведение е юридически факт от хипотезиса на чл. 53, ал. 4 от КСО, изключващ правото на обезщетение по ал. 1 за времето на това настаняване. Декларирането на неверни правнорелевантни обстоятелства, както и затаяването им, е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО. Оспорените административни актове, с които е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получени парични обезщетения за отглеждане на малко дете, са издадени от компетентни органи при спазване на материалния закон. При липса на законова забрана за делегиране на правомощията на ръководителя на териториалното поделение на НОИ по чл. 117, ал. 3 от КСО по време на законно разрешения му отпуск оспореното административно решение е било издадено от органа, определен със заповед № 57 от 31.08.2009 г. Като е отменил оспорения акт, Административен съд - Видин е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което жалбата бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,