Решение № 17132 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3450/2013 г.

Решение № 17132 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3450/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Българска телекомуникационна компания" (БТК) АД гр. София, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 465 от 22.01.2013 г., по адм. дело № 3206/2012 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 241 от 27.02.2012 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). По наведени доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора моли решението да бъде обезсилено, а делото, изпратено по компетентност на Софийски районен съд, поради постановяването му при липса на компетентност, а алтернативно се иска обжалваното решение да бъде изменено като бъде намален размера на наложената от административния орган санкция. Ответникът - КЗЛД не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на БТК АД срещу решение № 241 от 27.02.2012 г. на КЗЛД, с което е прието, че жалбата Борислав Емилов Борисов за неправомерна обработка на личните му данни от БТК АД е основателна и на основание чл. 10, ал. 1, т. 7, чл. 38, ал. 2 и чл. 42, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) във вр. с чл. 2, ал. 2, т. 6 ЗЗЛД е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лв. на касатора за това, че не е спазен заявеният пред КЗЛД петгодишен срок за съхранение на личните данни на Борисов, обработени във връзка с регистриране на предплатени сим-карти на негово име в периода февруари - март 2010 г. Решението е валидно и допустимо. Производството пред административния орган е образувано по жалба на физическо лице - Борислав Борисов, в която са изложени твърдения за нарушения при обработка на негови лични данни от БТК АД. След проведено административно производство КЗЛД е постановила решение по реда на Глава седма от ЗЗЛД, което съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 6 ЗЗЛД подлежи на обжалване по реда на АПК. То е обжалвано по този ред именно от БТК АД, касатор в настоящото производство, пред компетентния съд - Административен съд София-град (чл. 133, ал. 1 АПК). Предвид така установеното безспорно Административен съд - София град е компетентният съд, а постановеният по делото съдебен акт е валиден и допустим. Ето защо искането за обезсилването му е неоснователно. Решението е неправилно. За да отхвърли жалбата на БТК АД съдът е приел, че обжалваният пред него административен акт е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. От приетата по делото административна преписка се установява, че КЗЛД, с обжалваното пред АССг решение е постановила на първо място, че "уважава жалба с рег. № 241/20.01.2011 г. на Борислав Емилов Борисов срещу "БТК" АД", а на второ - на основание чл. 10, ал. 1, т. 7, чл. 38, ал. 2, и чл. 42, ал. 1 ЗЗЛД във вр. с чл. 2, ал. 2, т. 6 ЗЗЛД е наложила административно наказание - имуществена санкция в размер на 30 000 лв. на БТК АД, в качеството му на администратор на лични данни, за това, че не е спазен заявеният пред КЗЛД 5-годишен срок за съхранение на личните данни на Борисов, обработени във връзка с регистриране на предплатени сим-карти на негово име в периода февруари - март 2010 г. Така постановеният акт е вътрешно противоречив, а отделно от това е постановен при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, предвидени за издаването му. В производството пред КЗЛД в Закона за защита на личните данни са предвидени две самостоятелни процедури, при които може да бъде наложено административно наказание. Едната по реда на Глава седма от закона - в производство при обжалване на действия на администратора на лични данни от физически лица и отделно по Глава осма във връзка с правомощията на комисията по чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗЛД - в случаите, когато служебно комисията констатира извършване на нарушение от администратор на лични данни. В конкретния случай административният орган е провел производство по Глава седма по повод жалба на Борислав Борисов за нарушаване на правата му по този закон, "уважил" е жалбата му, но не е посочил защо приема същата за основателна - липсва констатация за вида и характера на нарушението. Същевременно в хода на това производство е установено извършено от администратора на лични данни друго нарушение - неизпълнение на задълженията му във връзка с правилата за съхраняването на тези данни. Именно за това нарушение на касатора е наложена имуществена санкция. В мотивите към акта административният орган, след като с отделно решение от 3.08.2011 г., имащо характер на разпореждане по чл. 63 АПК е обявил жалбата на Борисов за допустима и провел предвидената в ЗЗЛД процедура за разглеждането й по същество. С постановения административен акт - решение № 241/2011 г., предмет на производството пред първоинстанционния съд, КЗЛД е "уважила" жалбата на Борисов, но в мотивите към решението е прието, че същата е процесуално недопустима. Този извод е обоснован от органа с това, че по силата на чл. 1, ал. 5 ЗЗЛД този закон не се прилага по отношение на случаите, при които обработката на лични данни изпълнява фактическия състав на инкриминирано деяние. Прието е, че в случая е налице съставяне и използване на неистински частен документ, както и удостоверяване на неверни обстоятелства в него, което е наказуемо по чл. 311 във вр. с чл. 309 от НК. В случая цитираната норма е неотносима, а отделно от това е тълкувана превратно от административния орган. Разпоредбата на чл. 1, ал. 5 ЗЗЛД, предвижда, че доколкото в специален закон не е предвидено друго, този закон се прилага и за обработването на лични данни за целите на отбраната на страната; националната сигурност; опазването на обществения ред и противодействие на престъпността; наказателното производство и изпълнението на наказанията. Тези правомощия на КЗЛД са уредени и в разпоредбата на чл. 38, ал. 5 ЗЗЛД, съгласно която в производството по жалба на физическо лице, когато се обработват лични данни за целите на отбраната, националната сигурност и обществения ред, както и за нуждите на наказателното производство, решението на комисията съдържа само констатация относно законосъобразността на обработването. В случая не са налице данни, за която и да е от хипотезите на чл. 1, ал. 5 ЗЗЛД, тъй като липсват каквито и да е доказателства личните данни на Борисов да са обработвани от БТК АД за някоя от целите, посочени в чл. 1, ал. 5 ЗЗЛД, включително и за наказателно производство. В случаите, когато административният орган установи, че от данните в административната преписка може да се предположи извършено престъпление следва да отдели тези материали да ги изпрати на компетентния орган - Прокуратурата на РБ. Това не го освобождава от задължението му да постанови акт, съобразно възложената му по закон компетентност - по жалбата на физическото лице за извършени нарушения при обработването на негови лични данни. Следователно неправилно административният орган е приел, че жалбата на Борисов е недопустима. Същевременно въпреки извода за недопустимост, с постановеното решение № 241/2011 от 27.12.2012 г. жалбата на Борисов е приета за основателна - т. е. КЗЛД е разгледала същата по същество и е приела, че БТК АД е извършила нарушение при обработването на личните данни на Борисов, тъй като е "уважила" жалбата му. С оглед на това е налице съществено противоречие между постановения акт и мотивите на органа за постановяването му. Освен това в акта не е посочено в какво се изразява това нарушение, коя е нарушената законова разпоредба, като липсват и мотиви защо не е приложена нито една от мерките, предвидени по чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД. Производството по Глава седма ЗЗЛД по своята същност е установително - КЗЛД следва по силата на задълженията си по чл. 10, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по с. з., като целта на производството е след изясняване на фактите, да се установи има ли извършено нарушение по този закон или не. Действително, от приетите в хода на административното производство доказателства се установява, че личните данни на Борисов са събрани от БТК АД за конкретни, точно определени и законни цели - сключване на договори през предходен период (2007 г. - 2009 г.), които са били прекратени (факт, по който страните не спорят). При изготвянето на договорите през периода февруари - март 2010 г. тези данни са обработени без негово съгласие и по начин, несъвместим с целите, за които са били събрани. В акта обаче липсват конкретно изложение на фактите, които обосновават извода на органа, че жалбата на Борисов е основателна. Освен това не са посочени и правното основание за това, няма и разпореждане за даване на задължително предписание или определяне на срок за отстраняване на нарушението, или налагане на административно наказание за това нарушение. С втората част на акта е наложена имуществена санкция на касатора в размер на 30 000 лв. за извършено нарушение по чл. 2, ал. 2, т. 6 ЗЗЛД за това, че БТК АД, в качеството му на администратор на лични данни не е изпълнило задължението си да съхранява личните данни на Борисов за срок от 5 години, срок определен в издадена от него инструкция, съгласно изискванията на чл. 17, ал. 5 във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗЗЛД. Както бе посочено по-горе личните данни на Борисов са събрани от БТК АД през периода 2007 - 2009 г., по повод сключени помежду им договори, които са били прекратени и са използвани без съгласието на Борисов през периода февруари - март 2010 г. По твърдения на касатора регистрационните форми са унищожени през 2011 г. - т. е. не са съхранявани в определения срок от 5 години. От така установеното следва, че в случая в хода на производството по жалбата на Борисов за злоупотреба с личните му данни КЗЛД е констатирала извършването и на друго нарушение по ЗЗЛД. Тази констатация, обаче не е базирана на приложени към делото писмени доказателства. В същите липсва цитираната в акта инструкция, издадена от БТК АД и описана в акта, като декларирана в заявлението за регистрация на касатора като администратор на лични данни. Освен това, доколкото в случая това нарушение е отделно и самостоятелно установено от КЗЛД, макар и в производството, образувано по жалбата на Борисов за нарушаване на правата му по ЗЗЛД е следвало да бъдат приложени разпоредбите на Глава осма ЗЗЛД. За установяването на това нарушение е следвало да бъде съставен АУАН (чл. 43, ал. 1 ЗЗЛД) и съответно административното наказание да бъде наложено с наказателно постановление (чл. 43, ал. 2 ЗЗЛД). Отделно от това административният орган не е изложил мотиви, от които да се установи как е определен размера на тази санкция, в съответствие със законовите изисквания. Въз основа на така установеното, настоящият състав намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че обжалваният пред него акт, е постановен в предвидената форма и в съответствие със закона, доколкото в същия не са посочени фактическите и правни основания за издаването му и от съдържанието на същия не може да се установи налице ли са извършени нарушения при обработването на личните данни на жалбоподателя Борисов при съхраняването им. Предвид всичко изложено настоящият състав намира, че обжалваното решение на АССг следва да бъде отменено като неправилно Ч постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано, вместо което следва да бъде постановено ново, с което да бъде отменен обжалвания пред първоинстанционния съд административен акт, а преписката следва да бъде върната на органа за ново произнасяне. След връщането на преписката административният орган следва да изясни напълно фактическата обстановка (чл. 35 АПК), като към преписката се приложи декларираната в заявлението за регистрация като администратор на лични данни на БТК АД инструкция, цитирана от административния орган. След събиране на относимите доказателства комисията следва да постанови акт, съобразно изискванията на чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД и тези по чл. 59, ал. 2 АПК по жалбата на Борисов, с което да посочи конкретно дали е установила извършено нарушение при обработването на негови лични данни от страна БТК АД или не. При това, в акта следва да бъдат посочени фактическите и правни основания за издаването му, включително изложение и въз основа на кои от доказателствата по преписката се установява нарушение или не при обработването на личните данни на Борисов от страна на БТК АД, в какво се изразява същото, коя е законовата разпоредба, която е нарушена, както и коя от алтернативните възможности, предвидени в чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД ще бъде приложена в конкретния случай с оглед вида и тежестта на установеното нарушение, както и дали същото е за първи път или е в условията на повторност (чл. 42а ЗЗЛД). В случай, че органът реши да наложи административно наказание следва да изложи мотиви относно вида и размера на определеното наказание. Доколкото в случая от мотивите на административния акт се установява, че органът е констатирал данни за извършено престъпление, следва да отдели тези материали и да изпрати същите по компетентност на Прокуратурата на РБ. По отношение на констатираното нарушение по чл. 2, ал. 2, т. 6 ЗЗЛД, в случай, че след прилагане на горепосочената инструкция се установи по безспорен начин наличие на предвиден в същата 5-годишен срок за съхраняване на личните данни или с оглед предвидените в него разпоредби наличие на друго извършена административно нарушение по този закон, следва същото да бъде установено по реда на чл. 43, ал. 1 ЗЗЛД - със съставяне на акта за установяване на административно нарушение и съответно издаване на наказателно постановление, в което се изложат мотиви за вида и размера на наложеното наказание. На основание чл. 174 АПК следва да бъде определен едномесечен срок за постановяване на нов административен акт. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 2 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Пето отделение,