Решение № 4128 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4771/2016 г.

Решение № 4128 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4771/2016 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Ц. Г. К. от гр. С. срещу решение № 56 от 12.03.2016 г., постановено по адм. д. № 603/2015 г. по описа на Административен съд гр. Х.. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и на оспорения административен акт. Ответникът - Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Х., не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд гр. Х. е отхвърлил жалбата на Ц. Г. К. от гр. С. против решение № 1012-26-144-3 от 19.11.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Х.. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност. Анализът им е обоснован с оглед релевантността на фактите и обстоятелствата към правните норми, които са приложени правилно. От данните по делото се установява, че с разпореждане № 147 от 29.04.2010 г. на Ръководителя на "Контрола по разходите на ДОО" при РУСО гр. Х., на основание чл. 114, ал. 3 КСО, е постановено възстановяване на сумата 1497.14 лв. главница и 187.14 лв. лихви, произхождащи от недобросъвестно получено обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 КСО. По делото няма данни, а липсват и твърдения, полученото от К. на 4.05.2010 г. цитирано разпореждане да е било обжалвано, поради което правилно съдът е приел, че същото е влязло в сила. Следователно вземането на ДОО е установено по основание и размер. От съдържащата се по делото административна преписка се установява, че лицето не е пристъпило към погасяване на задължението при благоприятния режим на § 21, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 5.08.2011 г.), при който при изпълнението на изискванията на алинея втора, т. 1 от същия текст, не се дължат лихви върху установени задължения на осигурени или самоосигуряващи се лица за парични обезщетения, получени за периоди до влизането в сила на този закон в нарушение на чл. 53, ал. 4, когато детето е било настанено в детско заведение, включително и в детска ясла. Възражения от подобно естество не са релевирани от жалбоподателката, както по първоначалното дело, така и с настоящата касационна жалба. Следователно процесните лихви са останали дължими. Правилно първоинстанционният съд е преценил проведеното от органите на НОИ гр. Х. производство, като съответстващо на административнопроизводствените правила и на материалния закон. В случая прихващането на останалите за изплащане лихви в размер на 1008.22 лв., произтичащи от разпореждането от 29.04.2010 г., с изискуемо вземане на Т. за парично обезщетение за безработица, е преценено от първоинстанционния съд като законосъобразно, с оглед нормите на чл. 114, ал. 5 и чл. 114а, ал. 1 КСО. Разпореждане № РП-3-26-00071768 на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ гр. Х., е издадено на 14.10.2015 г. Разпоредбата на чл. 114, ал. 5 КСО, в сила от 1.01.2014 г., предвижда, че дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. Текстът на чл. 114а, ал. 1 КСО, в същата редакция изрично сочи, че върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или да се извършват други удръжки, освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114. Цитираната норма е специална по отношение на ДОПК и разрешава въпроса еднозначно. В този случай е неприложима общата забрана по чл. 213, ал. 2, т. 1 ДОПК за принудително изпълнение върху обезщетенията по социалното осигуряване, която е относима към случаите на събиране на други публични държавни и общински вземания по установения ред в ДОПК. Ето защо в сегашната практика на Върховния административен съд е преодоляно разбирането, основано само на тълкуването на разпоредбата на чл. 114, ал. 5 КСО, без да се взема пред вид тази на чл. 114а КСО - виж решение № 3636 от 30.03.2016 г. по адм. д. № 8604/2015 г., решение № 7092 от 14.06.2016 г. по адм. д. № 10944/2015 г., решение № 2837 от 8.03.2017 г. по адм. д. № 3966/2016 г. на ВАС, VI отделение. Като е приел, че оспореният административен акт, с който се потвърждава Разпореждане № РП-3-26-00071768 от 14.10.2015 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Териториално поделение на НОИ гр. Х., е издаден при спазване на процесуалния и материалния закон, поради което е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд гр. Х. е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски в полза на касационната жалбоподателка не са дължими. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,