Решение № 2708 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5811/2013 г.

Решение № 2708 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5811/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145-178 АПК, вр. чл. 233 от ЗМВР. Образувано е по жалба на Александър Методиев Николаев срещу Заповед рег. № К-3007/15.03.2013 г. на Министъра на вътрешните работи. В жалбата се претендира незаконосъобразност на оспорената заповед. Иска се отмяната й. Претендират се разноски. Ответникът по оспорването - министъра на вътрешните работи, чрез юрк. Михайлова оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да постанови решение и да остави в сила оспорваната заповед като законосъобразна и обоснована. Съображения излага в писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховния административен съд, състав на Пето отделение, след като взе предвид изложеното в жалбата, доводите на страните и анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Предмет на контрол за законосъобразност в настоящото производство е Заповед рег. № К-3007/15.03.2013 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2; чл. 226, ал. 1, т. 4 и чл. 228, т. 1 от Закона за МВР/ЗМВР/ във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за МВР/ППЗМВР/ е наложено дисциплинарно наказание "Недопускане до конкурс за израстване в категория или степен, за срок от една година на инспектор Александър Методиев Николаев- полицейски инспектор V-та степен, в 05 група в ГКПП-Калотина от ГПУ-Калотина при РДГП-Драгоман от ГДГП-МВР- категория Г- I-ва степен. Заповедта е издадена за това, че на 22/23.09.2012 г. 29.09.2012 г., 30.09/01.10.2012 г. и 14.10.2012 г. на ГКПП-Калотина, в качеството си на ръководител на дежурна смяна не е упражнил контрол над подчинените си служители по спазване и прилагане на нормативната база, регламентираща осъществяването на граничен контрол- т1,3 от Правила рег. № 52975/21.12.2010 г. /за експлоатация на модел "Ротация"; чл. 14, ал. 2, т. 2 от Инструкция рег. № I-187/27.11.1998 г. за работа с АИС "Граничен контрол" на ГКПП; чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3 от "Организационно- технологични правила за работа с АИС "Граничен контрол", утвърдени с МЗ рег. № Iз-2489/22.10.2012 г. и част от основните задължения, съгласно изискванията на III- "Основни длъжностни права и зъдължения" от специфична длъжностна характеристика-рег. № 11893/7.03.2012 г., в резултат на което е допуснал служители от дежурната смяна своеволно да сменят определеното им автоматизирано работно място/АРМ/, разпределял/ротирал/ служители на АРМ, които реално не могат да се използват /не са оборудвани/- което е нарушение на трудовата дисциплина. В заповедта е отразено, че нарушението е установено от предложение рег. № 3049/15.02.2013 г. и справка рег. № 16483/6.11.2012 г. по описа на РДГП-Драгоман . Производството по издаване на оспорваната заповед е започнало след като със справка per. № 16483/6.11.2012 г. относно извършена проверка по повод получен сигнал за корупционно поведение на държавен служител от ГКПП-Калотина са установени нередности. В същата е предложено да се извърши проверка на ГКПП-Калотина, с цел установяване спазването на служебната дисциплина и технологичния ред за извършване на гранични проверки, изпълнение разпределението на граничните полицаи по работни места от дежурните смени по модула "ротация"; начините за изпълнение на заповедите, инструкциите, указанията и разпорежданията на ГДГП и директора на РДГП-Драгоман при организацията и осъществяването на граничните проверки от началниците на групи, командирите на отделения и ръководството на ГКПП-Калотина". Във връзка със справката е издадена Заповед peг. № 3001/12.11.2012 г. на директора на РДГП Драгоман за извършване на проверка и за изясняване на постъпили данни със справка рег. № 16483/6.11.2012 г. по описа на РДГП-Драгоман като е определена комисия, определен е срок за проверката - до 12.12.2012 г., същият на два пъти е удължаван до 18.01.2013 г. За проверката е изготвена справка рег. № 1871 от 28.01.2013 г., в която по отношение на жалбоподателят Николаев е прието, че не е упражнил контрол над подчинените си служители по спазване и прилагане на нормативната база, свързана с осъществяване на граничния контрол и по- конкретно изискванията на инструкция № I-187 от 27.11.1998 г., организационно- технологични правила за работа с АИС, не е изпълнил част от основните си задължения по длъжностна характеристика - нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР, съставомерно по чл. 227, ал. 1, т. 6 и т. 11 от ППЗМВР" Неупражняване на контрол над подчинени" и "Неизпълнение на служебни задължения или на заповеди" с предложение да се наложи дисциплинарно наказание "Порицание". Александър Николаев . е запознат със справката на 29.01.2013 г., видно от отбелязването на гърба на същата С покана рег. № К-2697/1.03.2013 г. на Николаев е дадена възможност да даде писмени обяснения; същия е сторил това - с обяснение с рег. № 9377/11.03.2013 г.- отправено до министъра на вътрешните работи. В хода на съдебното дирене в качеството на свидетели са разпитани свидетелите Мила Караджова и Йордан Найденов. Първата, в качеството й на пряк началник на Николаев, свидетелства за безупречното изпълнение на служебните задължения от страна на жалбоподателя. Найденов свидетелства, че за конкретно разрешаване на технически проблем в работните компютри или профилактиката им - се налага преместване на компютърна конфигурация от едно работно място на друго. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Настоящият съдебен състав приема, че оспорваната заповед е индивидуален административен акт, издадена от компетентен орган - министъра на вътрешните работи, в рамките на правомощията му по чл. 228, т. 1 от ЗМВР да налага със заповед за всички наказания по чл. 226 за всички служители, категория А, Б, В и Г. П В съответствие с разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР и чл. 237, ал. 4 от ППЗМВР са приети писмените обяснения на служителя, като с тях наказващия орган се е запознал.. От представените по делото доказателства се установява, че са спазени сроковете на чл. 225 от ЗМВР за налагане на дисциплинарното наказание. По силата на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР - дисциплинарното наказание се налага не по - късно от два месеца от откриване на нарушението и не по - късно от една година от извършването му. Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от ППЗМВР нарушението се счита за установено с постъпването на материалите от дисциплинарното производството при наказващия орган или в случая на 28.01.2013 г., когато справката с резултатите от проверката е входирана в РД "ГП"- Драгоман, а оспорената заповед е издадена на 15.03.2013 г. Оспорената заповед, обаче е издадена в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, за посочване в заповедта на фактически и правни основания за издаването й съобразно нормата на чл. 246, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В конкретната хипотеза съдът намира, че оспорваната заповед не съдържа всички реквизити посочени в чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. В оспорваната заповед не са посочени точно и изчерпателно мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение от жалбоподателя. От изписаното в заповедта не става ясно кой служител с кого е сменял работното си място и парола и кога и какви са действията на Николаев довели до нарушение на служебната дисциплина. В оспорваната заповед е прието, че същият е допуснал нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за МВР, изразяващо се в неупражняване на контрол над подчинени и неизпълнение на служебни задължения или на заповеди, но не е посочено изчерпателно кои са тези негови действия, сочещи на това нарушение на служебната дисциплина. Отделно от това в оспорената заповед не са посочени доказателствата, въз основа на които е установено нарушението. В оспорената заповед са посочени като доказателство само предложението и справката, но не и останалите доказателства както сочи нормата на чл. 246, ал. 1 от ЗМВР. Безспорно не е необходимо доказателствата, въз основа на които е установено дисциплинарното наказание да се описват подробно в заповедта за налагането му, но законодателя определя в разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, какво следва да е минимално необходимото съдържание на същата и същите следва да фигурират в същата. Атакуваната заповед не притежава необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК вр. чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. В конкретния случай дисциплинарната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за неупражняване контрол над подчинени и неизпълнение на служебни задължения и заповеди т. е за две дисциплинарни нарушения, извършени в различни периоди - на 22/23.09.2012 г., 29.09.2012 г., 30.09/01.10. 2012 г. За всяко дисциплинарно нарушение е следвало да се определи съответно дисциплинарно наказание. Като не е изпълнено това изискване е нарушен закона от дисциплинарнонаказващия орган. Не става ясно от заповедта по какъв начин е определено едно общо наказание за извършени две дисциплинарни нарушения по чл. 227, ал. 1, т. 6 и т. 11 от ППЗМВР. Оспорваната заповед, в частта й относно определянето вида и размера на наложеното наказание не е мотивирана, тъй като не съдържа обосновка за налагането му съгласно изискванията на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, съобразно тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Тези обстоятелства не са били взети предвид и преценени от дисциплинарнонаказващия орган в процедурата по установяване на дисциплинарните нарушения и по налагане на дисциплинарното наказание, в нарушение на задълженията на наказващия орган по чл. 229, ал. 2, 3 и 4 от ЗМВР. Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваната заповед е постановена при нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, които съществено я опорочават и накърняват правото на защита на жалбоподателя. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че жалбата е основателна. Предвид факта, че жалбоподателя, чрез процесуалния си представител е поискал заплащане на разноски в писмените бележки по същество, на същия следва да се присъдят такива. Платените държавна такса в размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., при отмяна на обжалвания административен акт, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Воден от горното, Върховния административен съд, Пето отделение