Решение № 10433 от 16.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на ТД Митница Варна срещу решение 2310/24.11.2021 г., постановено по адм.д. 2055/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено решение 32-215431/24.07.2020 г. към MRN 18BG002002H0012921/24.01.2018 г., издадено от директора на ТД Северна Морска. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна ЕТ Епсилон Т Т. Георгиев не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установено е, че на 24.01.2018 г. ЕТ "Епсилон Т Т. Георгиев" декларирало на режим "допускане за свободно обръщение" 11 бр. стоки, 720 колета, 11 302 кг. бруто тегло, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставка CFR Варна. Към митническата декларация за допускане за свободно обръщение са приложени: търговска фактура 20170509427 от 12.12.2017 г., коносамент, фактури за услуги. Във връзка с извършена повторна проверка на митническа декларация MRN 18BG002002Н0012921/24. 01 2018 г. е установено за декларирано следното: стока 3, описана в кл. 31 като цветоулавящи кърпички, 4500 кутии, код по ТАРИК 6302600090, 255 кг. нето тегло, цена на стоката 270 евро, декларирана митническа стойност 528, 07 лв., декларирана цена 0, 12 лв./кутия, или 2, 07 лв./кг. Определената справедлива цена за ЕС е 12, 93 лв./кг. Стока 4, описана в кл. 31 като мъжки джапанки 1800 ч., дамски джапанки 7500 ч., код по ТАРИК 6402200000, 2038, 60 кг. нето тегло, цена на стоката 2436 евро, декларирана митническа стойност 4764, 40 лв., декларирана цена 0, 51 лв./чифт, или 2, 34 лв./кг. Определената справедлива цена за ЕС е 9, 84 лв./кг. За целите на проверката на декларираната митническа стойност на внасяните стоки, освен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система МИСЗА, митническите органи са използвали оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години т. нар. "справедливи цени". При извършен анализ на данните в THESEUS на Joint Research Centre, цената на посочените стоки от Китай към Република България е занижена значително, спрямо средностатистическата цена за ЕС. Това обстоятелство е прието за основателно съмнение, декларираната цена на стоките е по-ниска от посочената справедлива цена, валидна за тях в Европейския съюз. С писмо 32-46587/11.02.2020 г. от дружеството са изискани за нуждите на повторна проверка, съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент ЕС 952/2013 г., допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките. От дружеството са представени копия от документи за извършени транспортни разходи, SWIFT за извършените разплащания към продавача, копия на самолетни билети, копия на търговски документи. Дружеството вносител е представило писмения обяснения, в които е посочило, че не разполага с външнотърговски договори, доставката е договорена в личен контакт с доставчика на място. Непредставянето от страна на вносителя на допълнително изисканите му от митническите органи документи обосновало основателността на съмненията относно реалността на декларираната митническа стойност на процесните стоки в цитираната митническа декларация. Със съобщение по реда чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, обективирано в писмо рег. 32-133902/12.05.2020 г. директорът на ТД "Северна морска" уведомил дружеството-вносител, за мотивите, на които ще се основава решението на митническите органи, като му е предоставен възможност за отговор. Дружеството е уведомено за започналото административно производство, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК и му е дадена възможност да подаде възражения в срок от 30 дни от получаване на съобщението, съгласно чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013. Въз основа на констатациите по осъществената проверка във връзка с процесния внос и доказателствата, приобщени в административна преписка, директорът на ТД "Северна морска" в Агенция "Митници" издава решение към MRN 18BG002002H0012921/24.01.2018 г., с което е отказано да бъде приета митническата стойност на декларираните стоки 3 и 4 по МД с MRN: 18BG002002H0012921/24.01.2018 г. Определена е митническата стойност на стоки 3 и 4 по митническа декларация 18BG002002H0012921/24.01.2018 г., както следва: за стока 3 в размер на 1575 лв. (0.35 лв. x 0. 4500/кутии.); за стока 4 в размер на 9951 лв. (1. 07 лв. x 9300 лв./чифта). Разпоредено е да се коригират данните в митническата декларация в съответната част, да се вземе под отчет начисления с решението размер на държавните вземания мито 339. 58 лева, окончателно антидъмпингово мито 1508. 21 лв. и ДДС 3757. 29 лева, които били заплатени, като са установени за досъбиране: мито 1007. 35 лева, и ДДС 1448. 18 лева, ведно с лихва за забава върху размера на дължимите вземания на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС във вр. чл. 114, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. На основание чл. 77, параграф 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 за дата на възникване на митническото събитие се определя 24.01.2018 г. Административният орган е приел, че декларираната договорна стойност на внасяните изделия е необичайно ниска в сравнение със средно статистическия размер на митническата стойност при сходни стоки в ЕС, което пораждало съмненията относно точността на митническата стойност на внесените стоки. Това съмнение се потвърждавало и предвид непредставянето на договор, оферта, заявка, проформа фактура, платежни документи, кореспонденция и други между китайското дружество контрагент и българския търговец, за установяване на това, че декларираната стойност на стоката представлява действително платената сума при продажбата им за износ за Съюза. Директорът на ТД "Северна морска" е приел, че митническата стойност на процесната стока не може да бъде определена съгласно чл. 70 от регламент (ЕС) 952/2013, поради което следва да се определи като се приложат последователно букви от а) до г) от § 2 на чл. 74 от регламент (ЕС) 952/2013, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност. С оглед прилагане на посочения ред е прието, че описанието на стоките е недостатъчно, което изключва приложението на хипотезата по чл. 74, § 2, б. "а" от регламента. При изследване метода съгласно чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 и след направен анализ в национална база данни за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки, според митническия орган, са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности за сходни стоки от други вносител, поради което посоченият метод е използван. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на решението, с решение 2310/24.11.2021 г., постановено по адм.д. 2055/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, е отменено решение 32-215431/24.07.2020 г. към MRN 18BG002002H0012921/24.01.2018 г., издадено от директора на ТД Северна Морска. Съдът е приел, че спорът между страните е формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент, във вр. с чл. 74, § 3 от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос. Приел е, че наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение подлежи на доказване във всеки конкретен случай, като в процесния случай административният орган не е ангажирал убедителни доказателства за основателност на неговите съмнения за нереалност на декларираната митническа стойност. Приел е, че дружеството вносител е представило фактура, която е придружаващият документ във връзка с митническата стойност, съгласно чл. 145 от Регламента за изпълнение, както и документи за извършени разплащания, данни относно извършени транспортни разходи и др., като не съществува законово задължение за сключен договор с износителя, който да бъде представен от вносителя. Приел е, че от страна на митническите органи не са били събрани никакви доказателства относно характеристики и вид на внесената стока - не е била направена проверка в счетоводството на дружеството, при която да се установи има ли налични количества от внесените стоки, както и каква е тяхната продажна цена. Съобразил е заключението на вещото лице, че стойността на фактура на стойност 8 3030, 08 EUR (левова равностойност 16 240, 82 лв.) е отразена в счетоводството на дружеството по кредита на с-ка 410 "Доставчици", по партида на доставчик "YNIO INTERNATIONAL TRADE CO" LTD, а стоките са заприходени по дебита на с-ка "Стоки". Фактурата е заплатена по банков път на 24.06.2019 г. Стойността на превода е 14 950 EUR, с посочено основание "по фактури". Според експертизата с това плащане са погасени задължения, както следва: 1 985, 06 EUR (окончателно плащане на стоки по МД 9123/17.01.2018 г.), 8 303, 80 EUR (пълно плащане на стоките по процесната митническа декларация 12921/24.01.2018 г. и 4 661, 14 EUR) частично плащане на стоки по МД 17255/01.04.2018 г. Според вещото лице има пълно съответствие между платената за стоките цена и декларираната стойност. Общата стойност на декларираните с процесната митническа декларация стоки е 8 303, 80 EUR. Приел е за необосновано становището на митническия орган относно наличие на пречки митническата стойност да бъде определена по реда на чл. 70 от Регламент 952/2013, а именно съобразно договорната стойност, представляваща действително платената или подлежащата на плащане цена. Приел е, че съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламента, митническата стойност на внасяните стоки е тяхната договорна стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като действително платената или подлежаща на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача, или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл. 74 § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от МК, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение те могат да отхвърлят декларираната цена. Приел е, че чл. 141, ал. 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 предвижда, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, букви "а" или "б" от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя като се взема предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества, коригирана предвид разликите, дължащи се на различното търговско равнище и/или на разликите в количествата. В чл. 1, § 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение са дадени определения на понятията "идентични" и "сходни" стоки за целите на определянето на митническа стойност, а именно стоки, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им и стоки, които са произведени в същата държава, и които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, се отнасят също качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. Приел е, че в процесния случай в решението липсват както доказателства, така и аргументи изложената последователност на действията да е спазена. Административният орган е направил констатация, че не може да се определи митническата стойност, въз основан на идентични стоки, тъй като описанието на стоките в кл. 31 на митническите декларации, регистрирани в приблизително същия период е недостатъчно, с което е приел за неприложима хипотезата по чл. 74, § 2, б. "а" от МК. Относно втория метод по б. "б" на § 2 на чл. 74 е посочил единствено, че след направения анализ в националната база данни за оформени митнически декларации за допускане до свободно обращение или приблизително същия момента на сходни стоки за стоки 3, 4 са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности, от други вносител, който не са обичайно ниски. Съдът е приел, че при липсата на подробна мотивация при прилагане на този вторичен метод, решаващият орган не е имал основание да премине към следващия метод и постановеното решение е в разрез с материално-правните разпоредби на Кодекса. Приел е, че при преценка на приложимостта на третия и четвъртия метод по б. "в" и "г" на § 2 от чл. 74 от Регламент 952/2013 г., е съобразена липсата на база за сравнение на единична цена на стоката, по която същата се продава на митническата територия на Съюза в състоянието, в което е внесена, понеже не може да се установи идентичност или сходност на стоките и липсват данни за разходи, стойност на материали, разходи за производство и други допълнителни елементи, както и информация за размер на обичайната печалба и общите разходи. Решението е правилно. Установено е, че на 24.01.2018 г. ЕТ "Епсилон Т Т. Георгиев" декларирало на режим "допускане за свободно обръщение" 11 бр. стоки, 720 колета, 11 302 кг. бруто тегло, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставка CFR Варна. Към митническата декларация за допускане за свободно обръщение са приложени: търговска фактура 20170509427 от 12.12.2017 г., коносамент, фактури за услуги. Във връзка с извършена повторна проверка на митническа декларация MRN 18BG002002Н0012921/24. 01 2018 г. е установено за декларирано следното: стока 3, описана в кл. 31 като цветоулавящи кърпички, 4500 кутии, код по ТАРИК 6302600090, 255 кг. Нето тегло, цена на стоката 270 евро, декларирана митническа стойност 528, 07 лв., декларирана цена 0, 12 лв./кутия, или 2, 07 лв./кг. Прието е, че определената справедлива цена за ЕС е 12, 93 лв./кг. Стока 4, описана в кл. 31 като мъжки джапанки 1800 ч., дамски джапанки 7500 ч., код по ТАРИК 6402200000, 2038, 60 кг. нето тегло, цена на стоката 2436 евро, декларирана митническа стойност 4764, 40 лв., декларирана цена 0, 51 лв./чифт, или 2, 34 лв./кг. Определената справедлива цена за ЕС е 9, 84 лв./кг. За целите на проверката на декларираната митническа стойност на внасяните стоки, освен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система МИСЗА, митническите органи са използвали оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години т. нар. "справедливи цени". При извършен анализ на данните в THESEUS на Joint Research Centre, цената на посочените стоки от Китай към Република България е занижена значително, спрямо средностатистическата цена за ЕС. Това обстоятелство е прието за основателно съмнение от митническите органи, че декларираната цена на стоките е по-ниска от посочената справедлива цена, валидна за тях в ЕС. Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора относно обстоятелството дали митническите органи са обосновали наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент ЕС 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза и спазена ли е процедурата по чл. 140 от същия регламент, във вр. чл. 74, § 3 от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос. Основният метод за определяне на митническата стойност е този посочен в чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, съгласно който базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като съгласно параграф 2 действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача на внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Съдът съобразява обстоятелството, че според постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (в този смисъл решение от 15 юли 2010 г. по дело С-354/09, т. 27, решение от 19 октомври 2000 г. по дело С-15/99, решение от 16 ноември 2006 г. по дело С-306/04). Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност (решение от 20 декември 2017 г. по дело С-259/2016, H. P. D.). Преди всичко останало трябва да се припомни, че правото на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност (решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rīga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 22. По-специално съгласно член 29 от Митническия кодекс митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, евентуално коригирана в съответствие с член 32 от този кодекс (в този смисъл решение от 19 ноември 2020 г., 5th AVENUE Products Trading, C-775/19. Макар действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките по общо правило да е основата за изчисляване на митническата стойност, тази цена е параметър, който евентуално трябва да бъде предмет на корекции, когато тази операция е необходима, за да се избегне определянето на произволна или фиктивна митническа стойност. За да се преодолее рискът от обявяване на по-ниска стойност Комисията е разработила методология за оценка на справедливи цени (известни още като средни цени без стойности, силно различаващи се от нормалните, като това са статистически прогнози, изчислени за цените на търговските продукти на базата на данни без стойности, силно различаващи се от нормалните), като към данните на Съюза (база данни за подробни статистически данни за международната търговия със стоки) се прилага статистическа процедура, за да се получат надеждни оценки за цените на внесените стоки. Тази информация относно справедливите цени е ефективен инструмент за целите на управление на риска при установяването на възможни случаи на обявена по-ниска стойност. По-специално, както следва от т. 38 от решение от 12 декември 2013 г. по дело С-116/2012, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките. Съдът на Европейския съюз посочва също така, че макар действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките по общо правило да е основата за изчисляване на митническата стойност, тази цена е параметър, който евентуално трябва да бъде предмет на корекции, когато тази операция е необходима, за да се избегне определянето на произволна или фиктивна митническа стойност (в този смисъл решение от 12 декември 2013 г. по дело С-116/112). Всъщност договорната стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на стоката и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност. Що се отнася до въпроса с какви правомощия разполагат митническите органи, когато подадена до тях декларация поражда съмнения, член 181а от Регламента за изпълнение предвижда, че когато има основание да се съмняват, че декларираната стойност на внесените стоки представлява цялата платима или платена за тези стоки сума, митническите органи не трябва непременно да определят митническата стойност на тези стоки въз основа на метода на договорната стойност. Те могат да отхвърлят декларираната цена, ако съмненията продължават, след като евентуално са поискали предоставянето на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения. Съгласно чл. 140, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/2447 не се налага митническите органи да определят митническата стойност на внесените стоки въз основа на метода на оценяване на сделката, когато съобразно определената в параграф 2 на същата разпоредба, ако не са получили задоволителна информация или се съмняват основателно, че декларираната стойност представлява действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. В процесния случай по отношение на процесните стоки, се посочва, че декларираната цена е значително по-ниска от средностатистическата. В решението си митическите органи са посочили, че при извършване на проверка на декларираната митническа стойност, същата следва да бъде сравнявана със справедливата цена, извлечена от информационната система Theseus на Joint Research Centre към ЕК, като правилността на тази констатация би могла да бъде отречена. Така направеният анализ не се съдържа в решението на административния орган. Така направеният анализ, не се установява да е бил съобщен на търговското дружество вносител. Всъщност изводите си за неприлагане на договорната стойност на стоката като митническа стойност по смисъла на чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., митническите органи са обосновали с информация, и с анализ на същата, която е била известна само на тях (на митническите органи). Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно обстоятелството на немотивиране от страна на административния орган за неприложимост на чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно член 29 от Митническия кодекс на Общността митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, евентуално коригирана в съответствие с член 32 от този кодекс (в този смисъл решение от 19 ноември 2020 г., 5th AVENUE Products Trading, C775/19, EU:C:2020:948, митническата стойност трябва приоритетно да се определи съгласно т.нар. метод на договорната стойност на внасяните стоки. Предполага се, че този метод за определяне на митническата стойност е най-подходящ и най-често използван (решение от 19 ноември 2020 г., 5th AVENUE Products Trading, C775/19, E, т. 24 и цитираната съдебна практика. Следователно действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките по общо правило е основата за изчисляване на митническата стойност, дори тази цена да е параметър, който евентуално трябва да бъде предмет на корекции, когато тази операция е необходима, за да се избегне определянето на произволна или фиктивна митническа стойност (решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rīga, C1/18. Член 181а от Регламента за прилагане, въведен вследствие на изменението на този регламент с Регламент (ЕО) 3254/94 на Комисията от 19 декември 1994 година за изменение на Регламент 2454/93 (ОВ L 346, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 6, стр. 233), позволява на митническите органи да се отклонят от договорната стойност при определяне на митническата стойност, когато считат, че декларираната стойност на внесените стоки не отразява действителната им стойност. При това положение член 29, параграф 1, буква г) от Митническия кодекс на Общността позволява да се изключи договорната стойност на внасяните стоки, когато са изпълнени две кумулативни условия, а именно, от една страна, купувачът и продавачът да са свързани по смисъла на посочения кодекс, което обстоятелство не е налице в процесния случай, и от друга страна, договорната стойност да не е приемлива за целите на определяне на митническата стойност. Ако в резултат на тези проверки се стигне до извода, че в случая купувачът и продавачът не са свързани лица по смисъла на член 29, параграф 1, буква г) от Митническия кодекс на Общността, от това би следвало, че митническата стойност на внасяните стоки по принцип трябва да се определи въз основа на договорната им стойност, а не въз основа на друг метод за оценка като посочения в член 31, параграф 1 от разглеждания кодекс. В този контекст трябва да се напомни, че както от текста на членове 29 31 от Митническия кодекс на Общността, така и от реда, съгласно който критериите за определяне на митническата стойност трябва да се прилагат по силата на тези членове, следва, че тези разпоредби са в отношение на субсидиарност помежду си. Всъщност само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадена разпоредба, следва да се приложи разпоредбата, която непосредствено я следва в установената поредност (решение от 16 юни 2016 г., EURO 2004. Hungary, C. В тази връзка, съдът съобразява и мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 9 ноември 2017 г. по дело С-46/2016 съгласно които член 30, параграф 2, буква a) от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че преди да реши да не приложи предвидения в тази разпоредба метод за определяне на митническата стойност, компетентният орган не е длъжен да поиска от производителя да му предостави необходимата за прилагането на този метод информация. Този орган обаче е длъжен да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага. Той трябва и да позволи на съответните икономически оператори да му предоставят цялата информация, която може да бъде полезна за определянето на митническата стойност на стоките в съответствие с тази разпоредба. Ето защо задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на Митническия кодекс, трябва, първо, да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност, в случая метода по член 29 от Митническия кодекс (вж. в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C46/16, т. 44). Това са обстоятелства, които пораждат основателно съмнение относно обстоятелството на мотивиране на обжалваното решение, като препятстват възможността на съда да упражни съдебен контрол по отношение на неговата законосъобразност. Мотивирането на решението на митническите органи е свързано с правото на добра администрация, а правото на добра администрация означава задължение за неговото зачитане. Задължението за мотивиране на решението е от особено значение, тъй като позволява на неговия адресат да защити правата си при възможно най-добрите условия и да реши, но като разполага с цялата информация, дали има смисъл да го обжалва. То е необходимо и за да позволи на съда да упражни контрол за законосъобразност на решението (в този смисъл решение от 15 октомври 1987, H. и др.). Що се отнася по-специално до приетите от митническите органи решения, член 6, параграф 3 от Митническия кодекс въвежда задължението на тези органи за мотивиране, когато приемат решения, издадени в писмена форма, които имат неблагоприятни последици за адресатите си. Освен това, съгласно член 221, параграф 1 от Митническия кодекс уведомяването за размера на сборовете трябва да гарантира на данъчно задълженото лице адекватна информация и да му позволи да осъществи защитата на правата си, разполагайки с цялата необходима информация (в този смисъл решение от 23 февруари 2006 г., M., C-201/04). Задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи трябва от една страна, да позволява ясно и недвусмислено разкриване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност. В процесния случай от страна на митническите органи не е извършено достатъчно ясно и недвусмислено мотивиране за неприлагане на чл. 70, параграф 1 (в решението единствено са отразени направен анализ, без посочване на конкретните данни, въз основа на които е направен същия, както и налични данни от Националната система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи, без да е посочена тази информация, или пък съобщена на засегнатото лице). Тази съдебна инстанция съобразява и мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 09 юни 2022 г, по дело С-187/21, съгласно които не съществува пречка митническият орган на държавата членка в зависимост от обстоятелствата по всеки конкретен случай и с оглед на задължението си за полагане на дължимата грижа да отправи до митническите органи на други държави членки или до институциите и службите на съюза целесъобразни искания, за да получи допълнителните сведения необходими за определянето на митническата стойност. Всъщност мотивирането на административния орган относно неприложимостта на метода по чл. 70, параграф 1 е ограничено единствено до цитиране на съдържанието на посочената правна норма. В решението са цитирани правните разпоредби от кодекса, без да се изложат конкретни факти за процесната стока физическа характеристика, качество, търговска марка, размер. При липсата на яснота относно това какво точно представлява стоката, предмет на внос по митническата декларация, възниква въпросът спрямо какво е извършвано сравнението за идентичност или сходност. При съобразяване на тези обстоятелства, правилни са изводите на първоинстанционния съд. Не са обсъдени и анализирани останалите представени от дружеството фактури за услуги, копие на документи за пътуване София-Шанхай от 02.11.2017 г. да 15.11.2017 г., четири броя потвърждения за плащане към "YNIO INTERNATIONAL TRADE CO" LTD, Китай: от 31.10.2018 г. на стойност 15 000 EUR, от 21.12.2018 г. на стойност 15 000 EUR, от 27.02.2019 г. на стойност 14 980 EUR и от 11.09.2019 г. на стойност 15 300 EUR. Обжалваното решение е мотивирано, като е посочен номер на друга декларация за внос на стоки без да са посочени вносителите по тях. Не става ясно въз основа на кои обстоятелства административният орган е приел, че декларираната по МД MRN18BG002002H0012921/24.01.2018 г. митническа стойност не е реално платената или подлежащата на плащане такава. Позоваването в решението на друга декларация за внос на стоки не дава яснота в тази насока, доколкото същата е послужила единствено, като база за определяне размера на сходни стоки. Следователно не може да се приеме, че в случая митническите органи са извършили анализ, съобразно изискванията на чл. 141 от Регламента за прилагане и съответно са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице. Цените са изчислени от митническите органи съобразно количеството и стойността на друга митническа декларация, без да са посочени вносителите по нея, както и не е извършен анализ на условията по доставката по процесната декларация без да е обсъдено как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, и без да е налице пълен анализ за сходството на стоките съгласно изискването на чл. 1, параграф 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. 141 § 1 от Регламента за изпълнение, според която договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. От страна на дружеството са представени множество документи, които не са подложени на преценка. Административният орган се е задоволил най-общо да посочи, че ги е разгледал и анализирал, но без да ги конкретизира. Правилни са изводите на пъровоинстанционния съд, че решението е издадено в нарушение на изискването на чл. 35 от АПК да се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая. Така допуснатото нарушение съдът намира за съществено, доколкото се е отразило и на правилното приложение на материално-правните разпоредби. Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда приема за установено, че доказателствата по делото не позволяват формирането на извод, че митническата стойност на процесната стока не следва да бъде определена по реда на чл. 70, § 1 от МКС, като за такава се приеме договорната стойност на стоките, уговорена и платена между жалбоподателя и неговия доставчик, а следва да бъде определена по реда на чл. 74 от МКС. С оглед на предмета на спора, като неоснователно се определя искането на касатора за спиране на това производство до приключването на производството по отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, по което е образувано дело С-770/21. Поставения въпрос се отнася до вноса на зеленчуци и свързан с обстоятелството следва ли чл.75 параграфи 5 и 6 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията за допълване на Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците, и даденото тълкуване с Решението от 16 юни 2016 г., EURO 2004. Hungary, С-291/15, EU:C:2016:455, при обстоятелствата по главното производство, че митническата стойност при внос на зеленчуци от трети страни не може да се определи по декларираната договорна стойност, когато вносителят в отговор на искането на митническия орган, не е представил: договор или друг еквивалентен документ за доказването на подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение митническата територия на Съюза, в това число допълнителни доказателства за установяването на икономически елементи на стоката, обосноваващи по-високата стойност при закупуването й от износителя, за био-продукт или екстра качество на конкретната партида зеленчуци. Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК