Решение № 5205 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10751/2019 г.

Решение № 5205 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10751/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Е. П., чрез процесуален представител, срещу решение № 1290 от 26.06.2019 г., постановено по адм. дело № 1093/2019 г. по описа на Административен съд – В. (АС – В.), в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, за сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от заплащането на адвокатско възнаграждение за обжалването на отменено Наказателно постановление (НП) № 173 от 12.06.2018 г. на заместник-кмета на община В. и процесуално представителство по АНД № 3228/2018 г. по описа на Районен съд – В., заедно със законната лихва върху сумата от деня на завеждане на иска - 18.04.2019 г., до окончателното изплащане на сумата. Развива съображения за неправилност на решението в оспорваната част, поради необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че още с депозиране на жалбата пред първоинстанционния съд по оспорване на наказателното постановление е направено искане за присъждане на сторените разноски. Иска отмяна на решението в оспорвана част и уважаване на иска в отхвърлената част. Претендира разноски. Ответникът – община В., не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решението Административен съд - В. е осъдил община В. да заплати на Е. П. сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от заплащането на адвокатско възнаграждение за осъществена защита в касационното производство при съдебно оспорване на НП № 173 от 12.06.2018 г. на заместник-кмета на община В., заедно със законната лихва върху сумата от деня на завеждане па иска - 18.04.2019 г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева. С решението в оспорваната част, съдът е отхвърлил предявения от Е. П. иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, за сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от заплащането на адвокатско възнаграждение по процесуално представителство по АНД № 3228/2018 г. по описа на Районен съд – В., заедно със законната лихва върху сумата от деня на завеждане на иска -18.04.2019 г., до окончателното изплащане на сумата. За да отхвърли частично иска АС е приел, че не са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника - по административно-наказателното дело не е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е удостоверено, че е заплатена исковата сума като адвокатски хонорар. Такова доказателство е представено едва с исковата молба, поради което е приел, че искът е недоказан. Настоящата инстанция счита, че постановеното решението, в оспорваната част, е неправилно. При разглеждане на делото съдът е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, в резултат на които е постановил незаконосъобразно решение, в оспорваната част, което следва да се отмени, а делото да се върне на нов състав на АС – В. за ново разглеждане. Съгласно чл. 180 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Оспорването на истинността на документ се извършва по реда на чл. 193 от ГПК и при доказана неистинност има за последица изключването му от доказателствата по делото съгласно чл. 194, ал. 2 от ГПК. Оспорването на документа може да се предприеме само по почин на заинтересованата страна, но не и служебно от съда – чл. 193, ал. 1 от ГПК. Частен документ, подписан от лицето което го издава, съставлява доказателство, че съдържащото се изявление е направено именно от това лице. Т. е. всеки неоспорен (или при недоказано оспорване) частен писмен документ от гледна точка на подписа документ, е автентичен, а доколкото не е спорен от гледна точка на съдържание, то този документ е истински и следва да се зачете формалната му доказателствена сила относно съдържащото се признание. В този смисъл основателно е оплакването на касатора за необоснованост на решението. От съдържанието на протокол от 17.06.2019 г. от проведено съдебно заседание в първоинстанционното производство се установява липса на произнасяне по направеното доказателствено искане за приемане на договора от 06.07.2018 г. Съдът е приел като доказателство НАХД на РС - В. и не е указал, че за обстоятелството за направени разходи пред РС - В. не се сочат доказателства. Първостепенният съд е приел, че представеният договор за правна защита и съдействие от 06.07.2018 г. е частен и не обвързва съда. В нарушение на съдопроизводствените правила АС не е извършил необходимите процесуални действия, като не е протоколирал изрично обстоятелството дали ищецът, като страна представила документа, желае да се ползва от него, след което и да постанови извършването на проверка на истинността на представените договори. Не е разпределена съответно и тежестта за доказване неистинността на документа. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила (чл. 193, ал. 3 от ГПК). След като представения пред съда договор за правна защита и съдействие не е бил оспорен по надлежния процесуален ред съгласно чл. 193 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, то съдът е следвало да оцени доказателствената сила, с която се ползва договора, която макар да не е материалната доказателствена сила, с каквато се характеризират официалните свидетелстващи документи, е формална доказателствена сила, каквато частните диспозитивни документи притежават. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 2 от ГПК след проверката съдът с определение признава или, че оспорването не е доказано, или че документът е неистински. В последния случай той го изключва от доказателствата, като го изпраща на прокурора заедно със своето определение. На следващо място следва да се посочи приетото в т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, че само когато е доказано извършването на разноски в самото производство, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК, а когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото, се отнася за производствата по ГПК. Съдът е следвало да съобрази, че в случая производството по обжалване на наказателни постановления се развива по правилата на ЗАНН и НПК, в чиито разпоредби изрично е прието, че в тези производства не се дължи присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение. Ето защо представянето на договора за правна защита и съдействие в производството пред съда, пред който се обжалва наказателното постановление не е законово изискуема предпоставка. Известно е, че правната помощ, която извършват адвокатите не е безплатна, поради което нелогично и в противоречие с установеното в Закона за адвокатурата (чл. 1 и чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата) е касаторът да е ползвал адвокатска помощ по отмяната на процесното НП безплатно. Като не е направил това, съставът на АС – В. е допуснал нарушение при оценка на доказателствата поотделно и в съвкупност, поради което е направил необосновани правни изводи, които се явяват и в противоречие на материалния закон. Ненадлежното разпределяне на доказателствената тежест и необсъждането на доводите на ищеца – жалбоподател в настоящото производство, са съществени процесуални нарушения, довели до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка и нарушено право на защита. Решението, в оспорваната част, следва да се отмени като неправилно – постановено при съществени съдопроизводствени нарушения. Делото подлежи на връщане за ново разглеждане от друг състав на АС - В. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе и за разноските в настоящото производство. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение