Решение № 222 от 18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1187/2008 г.

Решение № 222 от 18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1187/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по чл. 218а, б. "а" и сл. ГПК (отм). Образувано е по касационна жалба на ЗПАД "Д", понастоящем с наименование "Д" АД срещу въззивно решение № 441 от 15.11.2007 г. по гр. д. № 632/2007 г. г. на Окръжен съд гр. В., с която е обезсилено решение № 1277 от 20.03.2007 г. по гр. д. № 1566/2004 г. на Великотърновски районен съд като постановено по недопустимо изменен иск с правно основание чл. 108 от ЗС. След като е обезсилил първоинстанционното решение, въззивният съд е върнал делото на първа инстанция за разглеждане на иска според първоначално заявеното с исковата молба. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно. Окръжният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е приел наведени допълнително обстоятелствени уточнения за недопустимо предявена нова искова претенция. Ответникът по касация М. А. Ч. и третото лице помагач "Б" АД не са заявили становище Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение Върховният касационен съд, III г. о. приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 от ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима. Жалбата по същество е основателна. За да обезсили като недопустимо постановеното от Великотърновски районен съд решение, с което е бил уважен иска на ЗПАД "Д" с правно основание чл. 108 от ЗС и ответникът М. А. Ч. е осъден да предаде владението върху лек автомобил, въззивният съд е приел за недопустимо въведено в процеса правното основание, на което искът за собственост е уважен. Решението е постановено в съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При предявяването на иска ЗПАД "Д" е изложил обстоятелства, при които се претендира ревандикация на спорния автомобил заедно с тезата, че след като е заплатил на лизингодателя застрахователната стойност на откраднатия лек автомобил по застраховката "пълно каско", застрахователят е станал собственик на същия по силата на закона, предвид чл. 402, ал. 1 от ТЗ (отм). Без да се изменя петитума, т.е искането ответникът да върне вещ, която държи без основание, с молба от 10.11.2006 г. ищецът е изтъкнал допълнително едно съществено обстоятелство. Лизингодателят и собственик на процесния автомобил "Б"АД го е упълномощил да договаря със себе си при формалното прехвърляне на собствеността за случай, при който откраднатият автомобил бива открит след заплащането на застрахователното обезщетение. На това основание е приложен и договор за прехвърляне на собствеността между третото лице и ищеца, сключен и заверен нотариално на 6.04.2006 г., т.е след завеждането на исковата молба. При горните обстоятелства видно се касае за настъпил след завеждането на исковата молба факт, който е от значение за претендираната активна легитимация. Тезата на ищеца, че е собственик "по силата на закона", не го е поставила в процесуална невъзможност да наведе обстоятелствата, на които основава иска си в случай на сложен фактически състав, от който не всички юридически факти са посочени като настъпили в обстоятелственото изложение по първоначалната искова молба. В този случай се касае за отстраняване на недостатък по смисъла на чл. 98, б. "г" от ГПК (отм) в хода на процеса, по инициатива на самия ищец, вместо на съда при служебна проверка по редовността на исковата молба. Недостатъкът на първоначалната искова молба се е изразявал в това, че вместо фактическо основание за претендираното право в реда на необходимото обстоятелствено изложение, се цитира законова норма и се развират правно-юридически съображения. Отстранено по тази начин, непълното обстоятелствено изложение не е злепоставило защитата на ответника и неправилно е квалифицирано от въззивния съд като изменение на иска. Поради това изводите на Великотърновски окръжен съд по отношение на допустимостта на съдебния процес в предметните предели, очертани на първа инстанция, са в съществено нарушение на процесуалните правила на чл. 98, чл. 116 и чл. 209, ал. 1 от ГПК. Изложеното дава основание да се приеме, че при постановяване на решението си въззивният съд е допуснал соченото от касатора нарушение по чл. 218б, б. "в" от ГПК, с оглед на което и на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) обжалваното решение следва да бъде отменено. Като се е десезирал след обезсилване на решението, въззивният съд е лишил старните от предвидената в закона инстанция по същество, предвид на което делото следва да бъде върнато на същия съд за разглеждане от друг състав. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.