Решение № 940 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2160/2017 г.

Решение № 940 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2160/2017 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на П. Петков – съдия в СРС, против решение по т. 4. 1 на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от заседание, проведено на 22.11.2016 г., с което П. Величкова – съдия в Софийския районен съд /СРС/ е командирована в НИП като постоянен преподавател по наказателно право и процес на кандидатите за младши съдии за срок до завършване на курса на обучение от випуск 2016/2017 г. – 03.07.2017 г. Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно на основанията по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Излага подробни съображения в насока, че решението е постановено въз основа на незаконосъобразен индивидуален административен акт. Иска се отмяна на решението, а преписката да бъде върната на Съдийската колегия на ВСС за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Велинова, в открито съдебно заседание счита, че оспореното решение на Съдийската колегия на ВСС е законосъобразно, тъй като не са налице основанията за неговата отмяна по чл. 146 от АПК. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, и като извърши проверка на всички основания по чл. 146 от АПК съгласно изискването по чл. 168, ал. 1 от АПК приема следното: Жалбата е подадена против подлежащ на съдебно оспорване административен акт, в срока по чл. 36, ал. 1 от ЗСВ, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението за командироване по т. 4. 1 на Съдийската колегия на ВСС от заседанието, проведено на 22.11.2016 г., касае командироването на вече избрания /привлечения/ като постоянен преподавател съдия, същото е взето при условията на обвързана компетентност. С него не се избира лицето, което следва да бъде привлечено като постоянен преподавател, а единствено се приема решението за неговото командироване. Изборът на постоянен преподавател се осъществява от УС на НИП по предложение на директора на НИП в производство, различно от това, с което се взема решение за командироването на избрания кандидат. В ЗСВ липсва изрично разписана процедура за избор на постоянен преподавател, но същата е уредена във Вътрешните правила на НИП, приети на основание чл. 11, ал. 1, т. 4 от Правилника за организацията и дейността на НИП и неговата администрация и чл. 253, т. 4 ЗСВ. В Правилника е посочено изрично, че УС на НИП определя броя и одобрява постоянните преподаватели и ги оценява за периода, през който са командировани в Националния институт на правосъдието /чл. 11, ал. 1, т. 10/, като е възпроизведена и законовата норма на чл. 262, ал. 3 от ЗСВ относно органа, който е компетентен да вземе решение за командироването на избрания преподавател /чл. 50, ал. 1 от Правилника/. НИП е юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджет към ВСС. НИП се ръководи от УС, но се управлява и представлява от директора. Съгласно § 1 от ДР на АПК, по смисъла на този кодекс "административен орган" е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. В този смисъл НИП не е административен орган, тъй като не принадлежи към системата на изпълнителната власт. Съгласно чл. 49, ал. 3 от Правилника, постоянните преподаватели се одобряват от Управителния съвет по предложение на директора. Съдиите, прокурорите и следователите, привлечени като постоянни преподаватели, се командироват за срок от една година от Висшия съдебен съвет по предложение на Управителния съвет за сметка на Националния институт на правосъдието. Срокът може да бъде удължаван ежегодно след оценяване работата на постоянния преподавател от управителния съвет на Националния институт на правосъдието в рамките на обща продължителност пет години. Работата като постоянен преподавател по отношение на съдиите, прокурорите и следователите не води до промяна в трудовото им правоотношение. НИП чрез УС и директора следва да осигури качествено обучение на кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи, като осъществява функцията на ВСС по чл. 30, ал. 2, т. 3 ЗСВ. Процедурата по подбор на постоянни преподаватели представлява сложен фактически състав. Тя приключва с решението на съответната колегия на ВСС да командирова съответният одобрен от УС на НИП кандидат. Оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, както и в съответствие с материалния закон. Нормата на чл. 262, ал. 3 ЗСВ е ясна и конкретна, и предписва начин на поведение на административния орган в конкретния случай на Съдийската колегия на ВСС да командирова постоянния преподавател за срок от една година. Законодателят е очертал не само насоките, но е посочил и какво трябва да бъде поведението на органа. Не съществува правна възможност органът сам да избере какви действия да предприеме във връзка с предложението на НИП или да извършва преценка относно обстоятелството дали при провеждане на процедурата за избор на постоянен преподавател е спазена целта на закона и вътрешните правила за организацията и реда на учебната дейност по броя и възнаграждението на преподавателите в НИП. Решението на Съдийската колегия на ВСС е мотивирано съобразно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 АПК. Нормата на чл. 34, ал. 3, изречение ІІ от ЗСВ предвижда, че за мотиви на решението, с което се приема направено предложение се смятат мотивите на вносителя, както и изказването от членовете на Висшия съдебен съвет в негова подкрепа. За пълното на изложението следва да се отбележи, че с решение № 1621/07.02.2018 г. по адм. дело № 7247/2017 г., ВАС, шесто отделение, е обезсилил решение № 2500/13.04.2017 година, постановено по административно дело № 11882/2016 година на Административен съд - София-град и е оставил без разглеждане жалбата на П. Петков срещу решение, обективирано в точка 1 от Протокол № 94/11.11.2016 година на Управителния съвет на НИП и е прекратил производството по посоченото дело на Административен съд - София-град. Решението на УС на НИП не притежава белезите на индивидуален административен акт по дефиницията на чл. 21, ал. 1, във връзка с § 1, т. 1 от ДР на АПК. Предвид гореизложеното подадената жалба срещу обжалваното решение по т. 4. 1 на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от заседание, проведено на 22.11.2016 г., с което П. Величкова – съдия в Софийския районен съд, е командирована в НИП като постоянен преподавател по наказателно право и процес на кандидатите за младши съдии за срок до завършване на курса на обучение от випуск 2016/2017 г. – 03.07.2017 г., е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение на Висшия съдебен съвет в размер на 100. 00 лева определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК. Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,