Решение № 7165 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3473/2020 г.

Решение № 7165 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3473/2020 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Инди - 2011" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Д. рът, чрез процесуален представител срещу решение № 509 от 13.01.2020 г., по адм. дело № 551/2019 т. на Административен съд - В. Т. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Заявява искане за присъждане на сторени за производството разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с представен по делото отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което заявява искане за потвърждаване на оспореното съдебно решение. Претендира разноски.. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 " Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 - 2013 г. за кампания 2016 г. с изх. № 02-040-2600/1736 от 06.08.2019, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", с което на "Инди - 2011" ООД е отказано финансиране за направление "Биологично растениевъдство". Съдът е потвърдил оспорения административен акт. За да стигне до правен извод за законосъобразност на уведомителното писмо, съдът приема, че оспорения акт е издаден от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона писмена форма. Според решаващия съд мотивите на административния акт се извеждат от отразеното в колоните на уведомителното писмо, съпоставени с посоченото обяснение, както и приложените по преписката писмени доказателства. Не са допуснати съществени нарушения на относимите специални административно-производствени правила. Съдът приема, че оспореното уведомително писмо е съобразено с приложимото материално право. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по СМДП срокът за подаване на заявления е от 01 до 15. 05., в случая заявлението от касатора е подадено на 16.05.2016 г., в срок, но некоректно е посочен код АП 08, който е предвиден за биологично растениевъдство в преход за трайни насаждения, съгласно Приложение № 1 б към чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/2009 г. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 11/2009 г., агроекологичните дейности или направления се изпълняват за период от пет последователни години. Според ал. 2 на същата разпоредба, срокът по ал. 1 започва да тече от началото на годината на подаване на "Заявление за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и заявление за плащане. През всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1 кандидатите подават "Заявление за плащане". Изложил е мотиви, че началният момент на периода на прехода към биологично производство е уреден в нормата на чл. 23, ал. 2 от наредба № 1 от 07.02.2013 г. за прилагане на правилата за биологично производство. Според приложимата редакция към момента на поемане на агроекологичния ангажимент, преходният период към биологично производство започва да тече от датата на сключване на договора по ал. 1, т. 1 за контрол и сертификация. В случая тази дата е 01.07.2012 г. със СО "СЕРЕС" ООД, поради което според съдът тригодишният период на прехода е изтекъл на 01.07.2015 г. и във всички случаи към датата на подаване на заявлението за кампания 2016 г. на 16.05.2016 г. този срок е изтекъл. Издаденият сертификат на 14.09.2015 г. е преди първата реколта на биологични продукти с валидност на същия до 31.07.2016 г. с оглед необходимата проверка преди първата реколта от биологични продукти. Съдът е счел, че националните разпоредби не въвеждат различни и/или по - строги мерки към ЗС, отколкото съответните Регламенти на ЕС по отношение на периодите на преход към биологично производство/минималните периоди на преход за многогодишни растения са три години по чл. 24, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/07.02.2013 г. и чл. 36, т. 1 от Регламент № 889/2008 г. След анализ на тези норми, съдът приема, че не е налице противоречие между националното и европейското законодателство относно периода на биологично земеделие. В Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 срокът е посочен като минимален, но логическото, систематическото и теологическото тълкуване на нормите, касаещи период на преход, водят до извода, че този срок е максималната граница за прехода. Предвид горното съдът е заключил, че срокът на минималните периоди на преход не е установен в полза на ЗП, а на потребителя и бюджета на ЕС. П. тези мотиви, съдът приема, че оспореното УП изх. № 02-040-2600/1736 от 06.08.2019 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" е издадено при правилно приложение на закона и в съответствие с целта му да не се допуска финансово подпомагане на земеделски стопани, по отношение на които не са изпълнени нормативно предвидените за това предпоставки и по този начин неправомерно да се разходват обществени средства. Подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Обжалваното решение е неправилно. Изводът на решаващият съд за мотивиране на оспореното решение, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, е необоснован. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Фактическите и правни основания за издаване на акта, относно отказа за финансово подпомагане, съставляващи мотиви на административния орган се съдържат в табличен вид в оспореното уведомително писмо, включително и разясненията по колони на самите таблици. Видно от съдържанието на уведомителното писмо, административният орган е мотивирал крайния си извод да откаже финансово подпомагане изцяло, с данните в колона 7 – неспазване на базови и други изисквания от таблицата на страница 2 от уведомителното писмо. Тези данни касаят установени неспазени базови изисквания. Поясненията към тези колони, цитирани по-горе, по съществото си и според утвърдената съдебна практика, представляват мотивите за постановяване на отказа. В конкретния случай административният орган е посочил, че е констатирано неспазване на базови изисквания, съгласно раздел V "Намаления при неспазване на базови и изисквания за дейностите по мярка 214 от ПРСР 2007 - 2013 г. от Методика за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по м. 214 Агроекологични плащания", утвърдена със Заповед № РД 09-243/17.03.2017 г., издадена от министъра на земеделието и храните, на основание чл. 16 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., която по силата на заповедта за утвърждаването й се прилага за заявления, подадени през кампания 2016 г. Раздел V от тази методика касае намаления при неспазване на базови и изисквания за дейностите по мярка 214 от ПРСР 2007 - 2013 г., като в т. 1 са посочени общите условия, според които при неспазване на базови изисквания на конкретен парцел, намалението се прилага към установената площ на парцела, извън специфичните случаи за конкретни дейности, описани в т. 2 от същия раздел. Когато е констатирано неспазване на поне едно базово изискване, установената площ на парцела се счита неизбираема за подпомагане и се изключва от общата избираема площ като тази площ не се счита за наддекларирана, а се отчита като площ, за която земеделския стопанин не е спазил ангажимент, свързан с предоставянето на помощта, различен от тези, които засягат декларирания размер на площта. Отделно в т. 2 са определени специфични условия, като за дейностите по направление "Биологично растениевъдство" е посочено, че размерът на финансовата помощ може да бъде намален със сумата, изчислена за установената площ на парцела, без тя да е наддекларирана, когато: биологичната дейност за даден земеделски парцел се различава от заявената дейност от земеделския стопанин за същия парцел - бенефициентът декларира, че даден парцел е в преход, а контролиращото лице предостави информация, че е биологичен или в обратния случай; установената земеделска култура на контролирания парцел се различава от заявената култура в заявлението за подпомагане. Видно е, че самата методика не съдържа определяне на базовите изисквания, на които следва да отговарят заявените за подпомагане по мярка 214 парцели и това следва от изричния текст на чл. 16 от Наредба № 11/2009 г., в който са посочени базовите изисквания по чл. 26, ал. 1, т. 2. В настоящия случай макар данните от таблиците на стр. 2 и стр. 4 от уведомителното писмо да касаят неспазени базови изисквания, нито в поясненията към съответните колони, нито другаде в административния акт, както и в административната преписка се посочват кои точно от базовите изисквания не са спазени от кандидата. Отделно в УП са изложени съображения, че в съответствие с т. IV "Изчисляване и налагане на намаленията", втори абзац от Методиката за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по м. 214 "Агроекологични плащания", утвърдена със Заповед № РД 09-243/17.03.2017 г., издадена от министъра на земеделието и храните, след изтичане на минималните периоди на преход към биологично производство, съгласно чл. 36 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикирането и контрола ( EO, L 250 от 18.09.2008 г.) не се предоставя финансово подпомагане за площите и пчелните семейства, заявени за подпомагане по дейност за преминаване към биологично земеделие (период на преход), като установения размер се изключва от избираемия за подпомагане. Като неспазено конкретно в УП е посочено изискването на чл. 13, ал. 3 от наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007 - 2013 г. установено, чрез извършването на административна проверка. Според цитираната разпоредба, агроекологичните плащания за периодите на преход по ал. 1, т. 1, 3, 5, 7, 9 и 10 се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава периодите на преход към биологичното производство, съгласно чл. 36, чл. 37, § 2 и чл. 38, § 3 на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета, относно биологичното производство и етикирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикирането и контрола ( EO, L 250 от 18.09.2008 г.) Декларативното посочване от страна на административния орган на разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. в оспореното уведомително писмо, без да са посочени конкретни фактически съображения, относно постановения отказ, го прави материално незаконосъобразен. Цитираната в УП методика, че при установено различие между биологичната дейност за даден земеделски производител и заявената от замеделския производител дейност за същия парцел, се намалява финансовото подпомагане, не квалифицирала това обстоятелство като базово изискване по смисъла на наредба № 11/2009 г., за което министърът на земеделието, храните и горите разполага с правомощие да определи реда, начина и размера на намаляването на финансовото подпомагане по мярка 214 чрез издаването на методика. Неправилно, както административният орган, така и съдът са приели, че липсата на съвпадение в данните за състоянието на заявените за подпомагане парцели - в преход и биологични, представлява неизпълнено базово изискване, поради което неправилно органа се е позовал от правна страна на утвърдената Методика на министъра на земеделието, храните и горите, уреждаща намалението и отказването на финансово подпомагане именно в случаите на неспазени базови изисквания и изисквания за управление. Следва да се отбележи, че Методиката, на която се е позовал административния орган, има характер на подзаконов нормативен акт, съгласно легалната дефиниция на чл. 75, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение, а в случай, че актът е издаден въз основа на друг нормативен акт, обратна сила може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който е издаден – чл. 14, ал. 2 от ЗНА. В нарушение на тези императивни законови норми е придадено обратно действие на Методиката, като е прието, че е приложима и по отношение на подадени заявления за предходната година - 2016 г. Настоящата съдебна инстанция намира, че в оспореното уведомително писмо е налице пълно несъответствие между посочените фактически и правни основания. В уведомителното писмо е посочено като фактическо основание за постановения отказ "неспазване на базови изисквания", а посоченото от административния орган правно основание е относимо към изискванията за управление на земеделското стопанство – надвишаване на минималните периоди на преход за заявените за подпомагане два парцела с орехови насаждения. Това обуславя и материална незаконосъобразност на административния акт. Недопустимо е едва в хода на съдебното производство, съдът да формира предположения какви са били действителните съображения на административния орган за издаване на обжалвания акт и въз основа на какви конкретни факти те са основни. Липсата на ясно и точно посочени фактически основания и съответните на тях изводи, нарушава правото на защита на засегнатото от издадения акт лице и поставя същото в невъзможност да формира конкретните си възражения срещу неблагоприятния за него краен резултат, съответно изключва възможността за осъществяване на реален съдебен контрол и проверка относно фактическите и правни основания за постановяване на оспорения акт. С оглед на изложените мотиви, настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно. Правните изводи на решаващият съд за законосъобразност на оспореното уведомително писмо са необосновани и постановени в нарушение на приложимия материален закон. Решението следва да бъде отменено и вместо него постановено решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Преписката следва да се върне за ново разглеждане от административния орган с указания за точно посочване на относимите правни основания при произнасяне по подаденото заявление за подпомагане. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на оспорващата страна се дължат направените за производството разноски в размер на 1370 лв. от които 370 лв. държавна такса за касационното производство и 1000 лв. за адвокатско възнаграждение по 500 лв. за двете съдебни инстанции на основание чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. и фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение