Решение № 9048 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14380/2011 г.

Решение № 9048 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14380/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Пловдив против решение № 1483 от 27.09.2011 г., постановено по адм. д. № 2576/2010 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 1645/15.11.2010 г. на същата митница за определяне на нова митническа стойност по ЕАД № 10BG003000H0154321 в общ размер на 37050 лв. и ДДС за довнасяне в размер на 7410 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на становището за неправилност на решението са изложени в касационната жалба и писмената защита. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение, като бъде постановено решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу решението на началника на Митница Пловдив. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Садат" ООД - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител адв. Костов оспорва касационната жалба с искане решението да бъде оставено в сила като правилно по съображения, развити в представени по делото писмени бележки. Заинтересованата страна - директорът на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но като неоснователна по следните съображения: За да отмени решението на началника на Митница - Пловдив за определена нова митническа стойност в размер на 37 050 лв., вместо заявената от "Садат" ЕООД при вноса на стоките 22946,78 лв., представляваща левовата равностойност на 11732,50 евро, първоинстанционният съд е приел, че в административната преписка липсват доказателства, въз основа на които митническите органи са направили изводи за занижаване на декларираната митническа стойност и че цената на сходни стоки е по-висока. Според съда това обстоятелство съществува само като твърдение в решението на началника на митницата и в решението на горестоящия административен орган. Съдът се е позовал на чл. 29, § 1 от регламент (ЕИО) № 2913/92 относно създаване на Митническия кодекс на Общността, според който митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и чл. 33, при условията, визирани в б" а - г". В този смисъл съдът е разяснил, че само когато митническата стойност не може да се определи чрез прилагане на определен в закона метод, може да се приложи непосредствено следващия по ред. Според съда в настоящия казус няма основание, да не се определи митническата стойност на процесните внесени от Турция стоки по реда на чл. 29 от регламента, тъй като по безспорен начин е доказана подлежащата на плащане и реално платена цена. Обжалваното решение е правилно. Няма спор между страните по делото, че "Садат" ЕООД е внесло от трета страна - Турция стоки - парфюмна композиция - аромати без съдържание, 2470 кг с ЕАД № 10ВG003000Н0154321 от 6.10.2010 г. Изпращач на стоката е "Гюлчичек Кимя" - гр. Истанбул. Няма спор и за режима, под който тези стоки са поставени при внасянето им в България - допускане за свободно обръщение и крайно потребление. Към момента на вноса е представена от вносителя "Садат" ЕООД и фактура № 57966/4.10.2010 г. със стойност на стоките в общ размер от 11732,50 евро, левовата равностойност на които е 22946,78 лв. Представена е и квитанция от 14.10.2010 г., издадена от турската фирма - износител, с която се удостоверява, че стойността на стоката по фактурата, равняваща се на 11732,50 евро е платена от "Садат" ООД. В решението на митническия орган за определяне на нова митническа стойност се съдържат твърдения, неподкрепени с доказателства, че от извършения сравнителен анализ в базата данни, процесната стока е оформена за свободно обръщение и крайно потребление със занижена стойност. Конкретни източници на данни за този сравнителен анализ не се сочат в митническото решение, нито се представят доказателства за тях. На следващо място митническите органи са отразили, че от направената съпоставка на продажба за износ от Турция за България, изнесени в същия момент е установено, че цената на сходни стоки е по-висока. Отново не се сочат конкретните източници на информация, нито са ангажирани доказателства за тях, поради което това твърдение също е голословно. В резултата на установеното, първоинстанционният съд е направил законосъобразни изводи при преценката на събраните по делото доказателства, че митническите органи са изразили твърдения, които въобще не са подкрепени с доказателства. Правилно съдът е заключил, че в административната преписка няма данни за извършена проверка в страната на износа по представените в Митница Пловдив търговски, митнически и други документи, по повод направения сравнителен анализ и установена занижена стойност на сходни стоки. Освен изложеното дотук, настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд правилно е приложил и материалния закон, позовавайки се на чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, който разпорежда, че митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане, коригирана при необходимост. Съдът правилно се е позовал на поредността, която е определена в чл. 29 от регламента и която трябва да се съобрази при определяне на митническата стойност при последователно прилагане на букви от "а" до "г". Наличието на фактура, издадена от износителя, както и квитанция за плащане на фактурираната стойност, са доказателства, че посочената в ЕАД митническа стойност е установената за плащане и реално платената цена. Затова не е имало основание митническите органи да определят нова по-висока митническа стойност, тъй като възникналото у тях съмнение не е подкрепено с надлежни писмени доказателства, поради което е необосновано. Неоснователно касаторът се позовава на внесения депозит за възникналите митнически задължения, което не означава, че вносителят се е съгласил с новоопределената стойност. След като митническият орган не е обосновал защо декларираната стойност не може да се определи по чл. 29 от цитирания регламент, а е преминал към определянето й по чл. 30, § 2, б. "б" във връзка с § 2, б. "б" от регламента, това води до извод за немотивираност на административния акт. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 181а от Регламент на (ЕИО) на Съвета 2454/93 г. митническият орган освен, че при съмнение може да изисква от лицето допълнителна информация, което е направено и в процесния случай, е длъжен, когато съмненията му продължават, да предостави възможност за отговор на заинтересованото лице, а тази процедура, както се установява по делото не е спазена. Предвид гореизложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че не са налице визираните в жалбата касационни основания, поради което решението на първоинстанционния съд като правилно следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото, на "Садат" ООД не следва да бъдат присъждани разноски за касационната инстанция поради липсата на доказателства за направени такива. Воден от горното, Върховният административен съд, I отделение,