Решение № 1564 от 7.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1299/2016 г.

Решение № 1564 от 7.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1299/2016 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Адамант 70" ЕООД моли да бъде отменено решение № 7505/01.12.2015 г. по адм. д. № 12218/2014 г. на АССГ, с който е отхвърлена жалбата против РА № 2101403683/17.07.2014 г. на ТД на НАП-С., с който е определен допълнителен корпоративен данък по ЗКПО за периода 9.10.2012 г. - 31.12.2012 г. поради увеличение на финансовия резултат с 322 712 лв като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена изцяло. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-С. моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 2101403683/17.07.2014 г. на ТД на НАП-С., с който е определен допълнителен корпоративен данък по ЗКПО 32 271,20 лв с лихви за периода 9.10.2012 г. - 31.12.2012 г. поради увеличение на финансовия резултат с 322 712 лв на основание чл. 15 от ЗКПО и т. 5.1 от СС 16 - Дълготрайни материални активи. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Била е извършена замяна с нотариален акт от 12.10.2012 г. на право на строеж на механа в недвижим имот, предоставен от "Д.-В. Д. 2008" ЕООД, което ревизираното лице получило срещу правото на собственост върху недвижим имот, застроен със склад, предоставен от ревизираното лице на "Д.-В. Д. 2008" ЕООД. Двете дружества имат един и същ управител - В. В. Д., поради което органите по приходите са приели, че заменителите са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "д" и "м" от ДОПК. В нотариалният акт заменителите се уговорили да не се изравнява стойността на заменените активи, въпреки разликата в стойността им - правото на строеж е на стойност 387 254 лв, а имотът със склада е на стойност 64 542 лв по оценка на лицензиран оценител, ангажиран от заменителите преди замяната. В счетоводството на касатора придобитото право на строеж е осчетоводено по сметка 207 - разходи за придобиване на дълготрайни активи. Строежът на механата е въведен в експлоатация на 15.11.2012 г. според удостоверение на О. Б., а според акт за установяване годността на строежа от 25.09.2012 г. СМР на строежа са изпълнени на етап груб строеж до покрив. Предвид последния акт съдът законосъобразно е приел, че към датата на сделката по замяната правото на строеж е реализирано и е трансформирано в право на собственост върху изградената на етап груб строеж механа, поради което по замяната ревизираното лице е придобило дълготраен материален актив и за замяната е приложим СС 16 - Дълготрайни материални активи. Според чл. 15 от ЗКПО, когато свързани лица осъществяват търговските си и финансови взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Съгласно т. 5.1 от СС - 16 -Дълготрайни материални активи, когато дълготраен материален актив е получен в резултат на замяна срещу друг несходен дълготраен материален актив, цената на придобиване се определя от справедливата стойност на получения актив, която е еквивалентна на справедливата стойност на отдадения актив, коригирана с всички прехвърлени парични средства. Възникналата разлика между цената на придобиване на получения актив и сумата от балансовата стойност на отдадения актив и всички прехвърлени парични средства се отчита като печалба или загуба. Ревизираното лице не е изпълнило изр. 2 от цитираната т. 5.1 от СС - 16 и не е отчело печалба от извършената замяна. При тази фактическа и правна обстановка обосновано съдът е приел, че са налице условията на чл. 15 от ЗКПО и т. 5.1 от СС-16 за увеличение на финансовия резултат на основание чл. 78 от ЗКПО със разликата в стойността на заменените активи, която формира печалба за ревизираното лице. Доводите на касатора, че правилно е осчетоводил реализираното право на строеж по сметка 207 - разходи за придобиване на ДМА до завършване на сградата и въвеждането й в експлоатация, не променят факта, че към датата на нотариалното изповядване на замяната, правото на строеж е било реализирано - механата е била завършена на етап груб строеж, поради което правото на строеж е било трансформирано в право на собственост върху построената механа, и по замяната ревизираното лице е придобило право на собственост върху механата, изградена на груб строеж в недвижимия имот, представляваща дълготраен материален актив, както правилно е приел административния съд. Счетоводната политика на предприятието не освобождава касатора от задължението да спазва т. 5.1 от СС - 16 - Дълготрайни материални активи, след като е придобил механа завършена до груб строеж, която представлява дълготраен материален актив. Доводът, че съдът неправилно е определил предмета на замяната, който страните определят в рамките на свободата на договарянето също е неоснователен. Правото на строеж, ако не бъде упражнено чрез изграждане на строежа, се погасява след изтичане на 5-годишния срок по чл. 67, ал. 1 от ЗС, а след реализация на строежа се трансформира в право да се държи изградената сграда като своя. Волята на страните при сключване на договора за замяна не може да промени характера на заменените активи, който е обективен и обусловен от степента на завършеност на сградата - в случая сградата е завършена до покрив с частични довършителни работи, както е констатирал лицензираният оценител, в който смисъл е и цитираният по-горе акт за установяване състоянието на строежа на от 25.09.2012 г., приложен на л. 109 от делото. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 1498,14 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,