Решение № 6676 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4612/2016 г.

Решение № 6676 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4612/2016 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Й. К., чрез упълномощения адв. Г. Д., против решение № 22/2.03.2016 г., постановено по адм. дело № 141/2015 г. на Административен съд - гр. Л., с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 19/15.05.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. Л. и потвърденото с него разпореждане № 0-10-999-30-00029165/10.02.2015 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при същото ТП на НОИ. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 и чл. 46, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - Л., с писмено възражение оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Л. е отхвърлил жалбата на Х. Й. К. срещу решение № 19/15.05.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. Л. и потвърденото с него разпореждане № 0-10-999-30-00029165/10.02.2015 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при същото ТП на НОИ. С посоченото разпореждане, на основание чл. 40, ал. 3 КСО и чл. 31, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, е отказано отпускане на парично обезщетение по болничен лист № 0573023, сер. А 2009 г. За да постанови този резултат, административният съд е приел за безспорно установено, че Х. Й. К. е получила месечните си възнаграждения за дейността си като общински съветник в община Л., вкл. за периода 20.06.2010 г. - 20.07.2010 г., което изключва дължимостта на обезщетението по чл. 40, ал. 1 КСО предвид компенсаторния характер на последното. Налице е правоизключващ юридически факт за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № 2969851, серия А - 2008 от 18.01.2010 г. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е установено, че с разпореждане № 0-10-999-30-00029165/10.02.2015 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ гр. Л., на основание чл. 40, ал. 3 КСО и чл. 31, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение по болничен лист № 0573023, сер. А 2009 г. от 23.06.2010 г., представен от "ВиК" АД - Л.. Мотив за отказа е посочената констатация от извършена проверка на контролните органи, че за дейността си като общински съветник в Общински съвет - Л. - втори осигурител за лицето, Х. К. е получила трудово възнаграждение за месец 06.2010 г. и месец 07.2010 г. По съображения, че на основание чл. 46, ал. 3 КСО парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи, е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. При последвалото оспорване по административен ред, по-горестоящият орган с решение № 19/15.05.2015 г. е отхвърлил жалбата на К. срещу процесното разпореждане. Изложил е мотиви, че през периода, за който е издаден болничния лист, лицето е получило месечно възнаграждение от втория си осигурител и са внесени осигурителни вноски по изплатеното възнаграждение. Директорът на ТП на НОИ гр. Л. е посочил, че упражняването на трудова дейност, получаването на възнаграждение и осигуряването при втория работодател през времето, през което са издадени актове от здравните органи, е абсолютна пречка за получаване на обезщетение за временна неработоспособност. От фактическа страна е установено, че към датата на настъпване на временната неработоспособност по представения от "ВиК" АД - Л. болничен лист № 0573023, сер. А 2009 г. от 23.06.2010 г. за периода 20.06.2010 г. - 20.07.2010 г. Х. К. е осигурена за всички осигурителни социални рискове по трудово правоотношение с "ВиК" АД - Л. и на изборна длъжност като общински съветник в Общинския съвет - Л. с мандат от месец ноември 2007 до месец ноември 2011 г. Със заповед № 271/10.07.2014 г. директорът на ТП на НОИ - Л. е наредил да се извърши проверка по разходите на ДОО в община гр. Л. за периода от 1.01.2010 г. до 31.08.2010 г. за лицето Х. К. относно справка № 2341/000291591. Проверката е извършена във връзка с писмо/сигнал от председателя на Общинския съвет - Л., който е поискал проверка, тъй като за периода на временна неработоспособност на Карапанчева е изплатено възнаграждение в качеството й на общински съветник и същата е присъствала на заседание на постоянна комисия на 19.01.2010 г. От извършената проверка е установено, че жалбоподателката е получила заплата като общински съветник за месеците юни и юли 2010 г. От представените по делото справки от "Регистъра на осигурените лица" за месец юни и юли 2010 г. е видно, че осигурителят О. Л. е декларирал с декларация Обр. 1 "Данни за осигуреното лице", че работните дни за месец 06.2010 и 07.2010 г. са отработени от жалбоподателката без да са отразени дни във временна неработоспособност. Правилен е изводът на съда, че касаторката е упражнявала трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО. Длъжността на общинския съветник е изборна съгласно чл. 138 от Конституцията на Р. Б. и за изпълнението й той получава доходи съгласно чл. 34 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Според чл. 34, ал. 1 ЗМСМА възнаграждението, което получават общинските съветници е за участието им в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии, а размерът на възнаграждението се определя с решение на общинския съвет. Правилно и в съответствие с установената съдебна практика съдът е приел, че осъществяваната от общинския съветник дейност на заседанията на общинския съвет и на неговите комисии представлява по своето естество трудова дейност, тъй като се изразява в престиране на работна сила от страна на лицето срещу определено възнаграждение, без осъществяваната дейност да е свързана с постигане на краен резултат. За определянето на една дейност като трудова законодателят не поставя изискване тя да се осъществява единствено и само по трудово правоотношение. Това касае и хипотезите по чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО. Със законодателното включване на тези лица към кръга на задължително осигурените за всички осигурени социални рискове на практика за целите на социалното осигуряване изборните правоотношения са приравнени на трудовите. Решението на първоинстанционният съд е правилно. Противно на твърдяното в касационната жалба, съдът правилно е приложил относимите материалноправни норми на Кодекса за социално осигуряване и правилно е тълкувал събраните доказателства, като акта му е постановен в съответствие с тях. При установеното от фактическа страна, че осигуреното лице е извършвало трудова дейност за двама осигурители в процесния период и по време на болничния отпуск при единия работодател е полагало труд при другия работодател, за който е начислено трудово възнаграждение, обосновано решаващият съд е приел, че административният орган законосъобразно е отказал изплащане на обезщетение за временна нетрудоспособност, съобразно разпоредбата на чл. 46, ал. 3 КСО. Спорът се свежда именно до това, изплаща ли се парично обезщетение за временна неработоспособност, когато лицето работи при двама работодателя (с "ВиК" АД Л. и Общинския съвет - Л. в случая) и през определен период от време е било в болнични само при единия работодател, а при другия е изпълнявало задълженията си по трудовото правоотношение, т. е., ако лицето упражнява трудова дейност през периода, за който е представен болничен лист, макар и по едното трудово правоотношение. Разрешението на същия се съдържа в разпоредбата на чл. 46, ал. 3 КСО, както правилно е установил Административен съд - гр. Л. и съгласно която парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Съгласно чл. 40, ал. 1 КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст. С разпоредбата на чл. 46, ал. 3 КСО е въведен един от изчерпателно изброените от законодателя правоизключващи юридически факти за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност, забраняващ отпускането и изплащането на такова за лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Административният съд законосъобразно е приел, че от фактите по спора се установява наличния фактически състав от цитираната правна норма. Полученото трудово възнаграждение за процесния период е правоизключващ юридически факт за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност. Не са налице твърдяните касационни основания за отмята, а при извършената служебна проверка на решението по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение