Решение № 13717 от 1.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1632/2012 г.

Решение № 13717 от 1.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1632/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба на "Пътнически превози" ЕООД, гр. Добрич против решение № 204 от 16.12.2011 г., постановено по адм. д. № 594/2011 г. по описа на Административен съд Добрич. Касационният жалбоподател искат отмяна на решението като необосновано и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа доводи, че съдът се е произнесъл по непредявени искове, като неправилно е приел, че са предявени шест иска вместо предявените два иска. Иска се отмяна на решението. Ответната страна - Община гр. Генерал Тошево не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховната административната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, подадена от "Пътнически превози" ЕООД, гр. Добрич, срещу Община гр. Генерал Тошево, с която е поискано присъждане на обезщетение в размер на 10 239.48 лв. за претърпени имуществени вреди (пропуснати ползи) причинени от незаконосъобразни актове на кмета на общината и сумата 1700 лева обезщетение за вреда вследствие направени разходи по обжалване на незаконосъобразните актове на кмета. С молба (л. 200) е направено изменение на иска като е намален размера на претендираното обезщетение на сумата 8475.02 лв. на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. С обжалваното решение съдът е приел, че са предявени шест иска както следва: 1. иск за 8 475.02 лв. пропуснати ползи причинени от решение № 24/19.07.2010 г. както и сумата от 1 700 лева., 2. иск в размер на 8 475.02.лв. и в размер на 1 700 лева за решение № 32, същият размер за решение № 119 от 22.02.2011 г. Приел е за разглеждане и искове за вреди от недопуснато предварително изпълнение на заповед № 119 от 22.02.2011 г. С решението съдът е отхвърлил предявените искове като неоснователни и недоказани и е оставил без разглеждане предявени искове в същите размер за вреди от недопуснато предварително изпълнение. Решението е недопустимо. То е постановено извън петитума на исковата молба. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, предявени са обективно съединени искове за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени вреди (пропуснати ползи) от незаконосъобразни актове решения на Кмета на общината № 24/19.07.2010 г., № 32 от 12.11.2010 г. и заповед № 119 от 22.02.2011 г. за които се твърди, че са отменени от КЗК като незаконосъобразни, а за последния акт Заповед № 119 има произнасяне по адм. д. № 6537/2011 г. на Върховния административен съд. Основанието на иска са факти и обстоятелства. От наведените с исковата молба твърдения става ясно, че ищецът претендира присъждане на обезщетения по предявени по размер и основания два иска за които твърди, че са претърпени вреди вследствие на незаконосъобразни три акта на административния орган. Съдът се е произнесъл по шест иска. Решението е недопустимо и следва да се обезсили. Измежду процесуалните действия на страните искът е най-важното действие, защото предопределя съдебния процес в няколко насоки: поражда процесуално отношение, определя спорния предмет, страните по делото, вида на търсената от ищеца защита и тази, която получава ответникът, предмета на решението. Поради това законодателят определя редица условия за надлежно упражняване на право на иск, като едни от тях трябва да са налице и затова представляват положителни процесуални предпоставки за редовно упражняване на право на иск. Една от тези предпоставки е съобразяване на иска с изискванията, на които трябва да отговаря редовния иск чл. 127 - чл. 129 от ГПК. Липсата на положителна или наличието на отрицателна предпоставка за надлежно упражняване на право на иск прави решението недопустимо. В исковото производство по чл. 203 от АПК съдът е бил длъжен да приложи разпоредбите на ГПК и ако счита, че исковата молба не отговаря на посочените законови разпоредби, да укаже на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба, а не служебно и сам да извършва това произнасяйки се по искове, с които не е бил сезиран. Ищецът е този който е длъжен да посочи ответната страна, да очертае предмета на спора с навеждане на конкретни обстоятелства, на които основава претенцията си и да посочи размера на всеки един от обективно съединените искове, както е в настоящия случай. Вместо да укаже на ищцовата страна да отстрани нередовността на исковата молба (да я уточни ако счита че е неясна и неточна), първоинстанционният съд се е произнесъл по същество. В резултат на това, липсва яснота в предмета на делото, обстоятелствата, на които се основава претенцията и петитума на исковете. Съдът развил общи съображения за неоснователност на предявените искове с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 122л от ЗОП и чл. 1 от ЗОДОВ и се е произнесъл по искове, с които не е бил сезиран. Последицата е постановяване на недопустим съдебен акт, който следва да се обезсили, а делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане и ако се прецени че исковата молба е неясна и не отговаря на изискванията на ГПК, да се остави същата без движение с оглед отстраняване на нередовността. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение, на основание чл. 221, ал. 3 от АПК