Решение № 8125 от 26.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9269/2016 г.

Решение № 8125 от 26.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9269/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Г. С. от [населено място], [община] срещу решение № 215 от 07.07.2016 г. на Административен съд гр. Велико Търново по адм. д. № 107/2016 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира, че не е данъчно задължено лице за установените публични вземания с Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с № 1694-1/09.12.2015 г. на младши експерт в отдел "Местни данъци и такси" при община Велико Търново, потвърден с Решение № 10/14.01.2016 г. на началника на Отдел МДТ при същата община. Релевира възражения за давност, като сочи като неправилен изводът на съда, че приложение досежно този институт намират разпоредбите на ДОПК, а не на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения АУЗД. Претендира разноски. Ответникът, Началник отдел "Местни данъци и такси" при община Велико Търново в писмено становище претендира неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Досежно правилното приложение на материалния закон: Производството пред Административен съд гр. Велико Търново е образувано по жалба на В. Г. С. от [населено място], [община] срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с № 1694-1/09.12.2015 г. на младши експерт в отдел "Местни данъци и такси" при община Велико Търново, потвърден с Решение № 10/14.01.2016 г. на началника на Отдел МДТ при същата община. С Акта са установени публични общински задължения за данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ за имоти по партиди с №№ 4508171480001 за периода от 01.01.2010 г. до 31.05.2010 г., и № 4508171480002 за периода от 01.01.2010 г. до 30.04.2010 г. За да отхвърли жалбата на С. като неоснователна, съдът въз основа на установената по спора фактическа обстановка, пълно и задълбочено е обосновал извод за законосъобразност на същия на всички основания по чл. 146 АПК. Решението е правилно. Спорът между страните касае приложението на материалния закон. По отношение на задълженията за ДНИ, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, с ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места, като между страните не се спори, че процесните имоти отговарят на посоченото условие. Данъчно задължен според чл. 11, ал. 1 ЗМДТ е собственикът на облагаемия с ДНИ имот. Жалбоподателят е декларирал в подадените от него декларации по чл. 14 ЗМДТ придобиването на собственост върху имотите, описани в същите – съответно с вх. № 3908/26.09.2008 г. и вх. № 10102772/09.03.1998 г. Правилно е позоваването от страна на съда на разпоредбата на чл. 15, ал. 2 ЗМДТ, съгласно която, при прехвърляне на собствеността, преобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната. Прилагайки посочената норма, съдът е обосновал правилен извод от правна страна, че жалбоподателят не дължи данък за месеца следващ този на разпоредителното действие. В тази насока, законосъобразен е извода на органа, възприет от съда, че задълженията на жалбоподателя за имот с партиден № 4508171480001 са определени до 31.05.2010 г., а за имот с партиден и № 4508171480002 – до 30.04.2010 г. Посочените дати са правилно определени при съобразяване на нормата на чл. 15, ал. 2 ЗМДТ, датите на постановленията за възлагане на имотите и датите на влизането им в сила, както и датите на закриване на партидите на имотите, съответно – 31.05.2010 г. и 30.04.2010 г. След анализ на релевантните за спора факти и приложими правни норми, съдът е обосновал правилен извод за законосъобразност на обжалвания акт в частта досежно ДНИ, като е приел, че лицето има непогасени задължения по посочените партиди, които произтичат от качеството му на собственик върху същите, които безспорно притежава към релевантните за спора периоди. Досежно таксата битови отпадъци /ТБО/: Правилен е извода на административния съд, че в частта досежно таксата, заплащането е обусловено и от факта на предоставяне на услугата от страна на общината, който не се спори. Жалбоподателят не е ангажирал и доказателства да е поискал в срок освобождаване от заплащане на ТБО поради неползване на имота. Релевираното възражение касаещо частния съдебен изпълнител също правилно е прието от първоинстанционния съд за неоснователно. От представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че при разпределението на сумите по изпълнителното дело не са погасени задълженията на С. към общината за 2010 г. Неоснователно се явява и релевираното възражение за изтекла давност: Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че процесните задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци са публични вземания съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК. За погасяването на същите по давност се прилагат разпоредбите на ДОПК, а не на ЗЗД, тъй като първият се явява специален спрямо общия ЗЗД, а специалната норма дерогира действието на общата. Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 2 ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. В процесния случай АУЗД е издаден на 09.12.2015 г. – преди изтичане на давността и с него се прекъсва и започва да тече нов 5 годишен давностен срок. Горното обосновава като правилен извода на съда за законосъобразност на обжалвания акт на всички основания по чл. 146 АПК. Като неоснователна, касационната жалба следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника по касационната жалба се дължат разноски по делото в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд