Решение № 5856 от 14.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10981/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Павлова - директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез процесуален представител юрск. Ж. Николова, против решение 5516/05.09.2023г., постановено по адм. д. 1323/2022 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва правните изводи на съда относно отсъствието на предпоставките по чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране на отговорността на ревизираното лице. Твърди, че неправилно не е съобразено от съда, че публичните задължения на дружеството Стоун кварц ЕООД, чийто управител и едноличен собственик е ревизираното лице, са останали непогасени поради действията на последния, изразяващи се в отклоняване на имущество в пари от патримониума на дружеството в негова полза. В касационната жалба и становище по съществото на спора на процесуалния представител юрск. Зарева, са развити подробни аргументи в подкрепа на наведените касационни оплаквания. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на подадената жалба срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка от двете съдебни инстанции от по 18782лв. и заплатената държавна такса за касационно обжалване. Ответната страна по делото И. Конакчиев, чрез процесуалния си представител адв. Балкански, оспорва основателността на касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Претендира присъждане на разноски в касационното производство. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на делото пред АССГ е ревизионен акт /РА/ Р-22221720008275-091-001/08.09.2021г. , издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в обжалваната и потвърдена част с решение 59/12.01.2022г. на директор дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорност по реда на чл. 19, ал. 2 ДОПК на И. Конакчиев за дължимите и невнесени публични задължения от Стоун кварц ЕООД в размер на 353 309,15лв., представляващи ДДС за данъчен период м.12.2014г. в размер на 16 965,51лв. и лихви върху него в размер на 11 451,26лв., корпоративен данък за данъчни периоди 2015г. и 2016г. общо в размер на 3 148,31лв. и лихви върху него в размер на 1660,28лв., ЗОВ-ДОО за осигурители за периодите м.12.2014г.-м.12.2017г. в размер на 123 103,16лв. и лихви върху тях в размер на 63 645,05лв., ДЗПО УПФ за осигурителите за периодите м.12.2014г.-м.02.2018г. в размер на 55 240,75лв. и лихви върху тях в размер на 28 592,90лв. Фактическите констатации на съда следват извършените процесуални действия в хода на ревизионното производство и изводите на органите по приходите. Резултатите от ревизията са обективирани в ревизионен доклад (РД) Р-22221720008275-092-001/23.05.2021г., който е връчен на адресата на 28.06.2021г. От задълженото лице не е подадено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК. През ревизираните периоди управител и едноличен собственик на Стоун кварц ЕООД е И. Конакчиев. Публичните задължения на търговското дружество са възникнали по подадени СД по ЗДДС, декларации обр.6 за данък върху доходите на физическите лица и ЗОВ като тези задължения не са погасени за дружеството. Ппредпирети са действия от ревизиращия екип относно събиране на вземанията спрямо дружеството като е отправено искане до отдел Събиране при ТД на НАП София за събиране на вземанията и категоризация на дълга, за което е получен отговор от 28.04.2021г. Горните обстоятелства не са били спорни по делото. Не са били спорни и са установени при условията на пълно доказване, вкл. и чрез заключението на назначената и приета съдебно-счетоводна експертиза, обстоятелствата относно извършвани разплащания в ревизирания период от лични сметки на РЛ Конакчиев. Установено е че по личните банкови сметки на управителя след 31.12.2014г. и до края на ревизираните периоди през 2018г. са правени плащания по задължения към съконтрахенти и кредитори на дружеството, главно към основния доставчик Sindat SRO, Чехия и са получавани суми от клиенти на Стоун кварц ЕООД, главно от основен клиент Ай енд ди глобал ЕООД, вкл. и са получавани суми от физически лица, с основание върнати и възстановени суми от Стун кварц ЕООД. В тези периоди банковите сметки на дружеството са били запорирани. От данните по делото и заключението се експертизата се установява, че получаваните суми по личните сметки на управителя са използвани за плащания на задължения на дружеството към неговите кредитори. Пак от там е видно, че за заплащане на задълженията на дружеството към кредиторите управителят е ползвал не само получените средства от клиенти, но и свои лични средства, или плащанията на задълженията на дружеството надвишават получените средства по вземанията на дружеството от трети задължени лица клиенти и др., вкл. и към НАП. От правна страна решаващият съд извършил проверка по отношение валидността на оспорения административен акт приемайки, че същият е издаден от компетентни органи по приходите - чл. 119, ал. 2, изр. първо ДОПК и при спазване на изискванията за форма на административния акт - чл. 120 ДОПК. Наведените възражения с жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизията са обсъдени и отхвърлени от съда като неоснователни. За да отмени процесния РА, административният съд е изложил мотиви относно условията на отговорността по реда на чл. 19, ал. 2 ДОПК, вкл.като е прието, че тежестта за доказване на всички елементи от фактическия състав на чл.19,ал.2 ДОПК се носи от органа по приходите арг. Чл.170,ал.1 АПК във вр.с пар.2 ДР ДОПК, който следва да проведе пълно доказване. След преценка на фактическата обстановка по делото в съдебното решение е направено крайно заключение, че данъчният фактически състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК не е осъществен, поради което отговорността на ревизираното лице в случая не може да се реализира. От анализа на доказателствата по делото е прието, че са установени първите две предпоставки - ревизираното лице има качеството управител на задълженото юридическо лице в процесния период и дружеството има непогасени публични задължения за корпоративен данък, ДДС, ЗОВ, ДЗПО и лихви върху тях за ревизираните периоди. От друга страна обаче е прието, че твърдяните действия на управителя, чрез които от името на дружеството Стоун кварц ЕООД и чрез личните сметки на управителя е извършвано разплащания под формата на приемане на плащания и осъществяване на такива не съставлява скрито разпределение на печалбата по смисъла на легалното определение дадено в пар.1,т.5 ЗКПО, тъй като разплащанията не могат да бъдат определени като несвързани с дейността или превишаващи обичайните пазарни нива. Като е достигнал до тези фактически и правни изводи съдът е счел, не е налице основание за ангажиране отговорността на управителя Конакчиев за задълженията на Стоун кварц ЕООД, тъй като фактическите му действия, изразяващи се в плащане на задължения на дружеството през лични сметки на ФЛ не съставляват действия, за които закона да предвижда реализиране на отговорността по чл.19,ал.2 ДОПК. Така постановеното решение от АССГ е правилно.Решението следва да се остави в сила като на основание чл.221,ал.2, изр. последно АПК касационният съд препраща към мотивите на първостепенния съд, които възприема за изчерпателни, а направените фактически и правни изводи в тях за обосновани и законосъобразни. Не са налице релевираните касационни основания за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е квалифицирал точно спорния въпрос и е разпределил правилно доказателствената тежест в процеса. С оглед на това е аргументиран изводът на съда, че не е налице спор по фактите, а по правилното тълкуване и приложение на закона. Оплакванията на касатора са за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на съда като се твърди, че с насочване на постъпващите от търговската дейност на дружеството средства по личната сметка на управителя, вместо по запорираните такива сметки на дружеството Стоун кварц ЕООД , управителят лишава приходните органи от възможността да насочат принудително изпълнение към тези средства. Според касатора липсва законов регламентация за освобождаване от отговорност, само защото са погасени други задължения на дружеството, както е в процесния случай. Счита, че действията на управителя са недобросъвестни, защото чрез тях се избягва плащането на публичните задължения и не е използван законоустановения ред за ползване на банковата сметка на дружеството за извършване на неотложни плащания чрез нарочно разрешение за такива от публичния изпълнител. Оплакванията са неоснователни. Отговорността на РЛ е ангажирана на основание чл.19,ал.2 ДОПК и в частност по т.1 от разпоредбата. За налагането на отговорността, която е субсидиарна по отношение на отговорността на юридическото лице е необходимо кумулативно наличие на всички елементи на ФС за това, така както са уредени изчерпателно и лимитативно в приложената разпоредба, а именно и по отношение на процесния случай РЛ следва да е управител на дружеството Стоун кварц ЕООД, което от своя страна да има непогасени публични задължения за тези периоди, да са извършени действия от управителя, в резултат на които имуществото на дружеството да е намаляло и по тази причина да не са погасени задължения за данъци и ЗОВ, които действия да са недобросъвестни и да съставляват извършени плащания в пари от имуществото на дружеството, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент. За останалите хипотези / безвъзмездно отчуждаване на имущество или на цени значително по-ниски от пазарните, действия по обременяване с тежести и др./ не са изложени фактически твърдения и правни основания в административния акт, нито има позоваване на такива. В случая не е налице кумулативно необходимата предпоставка извършени плащания в натура или в пари от имуществото на дружеството, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент. По смисъла на пар.1,т.5 ДР ЗКПО скрито разпределение на печалбата са суми начислени, изплатени или разпределени под каквато и да било форма в полза на акционери, съдружници или свързани с тях лица като следва да не са свързани с дейността на дружеството или да превишават обичайните пазарни нива. Действията на управителя по лично получаване на плащания за вземанията на дружеството и заплащане с получените средства на задълженията на дружеството, са укорими от гледна точка на счетоводна и данъчна отчетност, относно възможността за избор и ред за удовлетворение на кредиторите и др., но по никакъв не съставляват скрито разпределение на печалба или дивидент, тъй като не само няма изплатени средства, които да са останали в полза на управителя и едноличен собственик, но в полза и във връзка с продължаване на дейността на дружеството средствата, вкл. и допълнително лични други средства, са превеждани в полза на дружеството чрез покриване единствено и само на задължения. Също така, след като са изплащани вземания на трети лица към дружеството не може да се направи и извод, че имуществото на дружеството намалява, тъй като вземанията към дружеството са пасив, който е намаляван, а не обратното. . След проверка на наведените доводи и възражения в касационната жалба се установява, че същите са били предмет на обсъждане от първоинстанционния съд. Съдът обосновано и законосъобразно ги е приел за неоснователни предвид установената фактическа обстановка по делото. Липсата на което и да е от предвидените в чл. 19, ал. 2 ДОПК кумулативни условия, препятства възможността за ангажиране личната отговорност на управителя на задълженото юридическо лице за несъбраните публични задължения на дружеството. Като е достигнал до същото крайно заключение и е отменил издадения РА, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в тежест на бюджета на касатора и в полза на ответника по касация следва да му се присъдят направените и претендирани от него разноски в касационното производство. Съобразно приетия списък на разноски и доказателствата за уговарянето и плащането им по банков път, същите са в размер на 21 600лв. Неоснователно е направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Не е налице прекомерност , както предвид материалния интерес на спора, така и с оглед на сложността на спора, както от фактическа страна с оглед обема на доказателства и ползването на доказателствени средства, така и от правна страна с оглед принципно поставения спорен въпрос и във връзка с него необходимостта от проучване, ползване и систематизиране на теоретични разработки и съдебна практика.